"Няма да се плаша от истината, защото колкото по-дълго я крием, толкова по-трудно ни е после да я чуем." - Ане Франк

Планът "ОДЕСА" се появява през есента на 1944 година, когато Втората световна война вече е към своя край и за Германия е повече от ясно, че ще претърпи погром. Организацията е създадена от бивши членове на Шуцщафел, по-познато като СС – един от важните компоненти на нацистката партия в Германия.

Целта на "ОДЕСА" била да помогне на обявените за военни престъпници офицери и функционери на Райха да напуснат тайно Европа и да избегнат правосъдието.

За пръв път открито за организацията започва да говори Симон Визентал – евреин, оцелял при Холокоста. Въпреки това, обаче, съществуването на "ОДЕСА" и днес остава под въпрос. Секретни документи на тайните служби в САЩ от 1944, които стават обществено достояние през 90-те, все пак успяват да наклонят везната в едната посока и да разсеят съмненията, че зловещият план на нацистите е станал факт.

Документите разкриват в детайли среща в "Maison Rouge Hotel" в Страсбург между банкери, индустриалци и членове на СС, състояла се на 10 август 1944 г., на която са били съставени първите планове за бягство. Решили да го направят "под земята" – като плъховете.

Направени били чертежи на тунели, които свързвали Германия с останалата част на Европа, били фалшифицирани документи. Престъпниците и чудовищата на Втората световна война вече били с други имена, други истории. Имали бъдеще. За разлика от онези, чиито животи са отнели.

Планът бил железен. Щели да направят Четвърти райх, извън Германия – нова Нацистка империя, след като старата претърпи погром.

В протокола от тайното съвещание е записано:

"Ръководството на партията е наясно, че след наближаващата капитулация на Германия, някои от нейните най-известни лидери и генерали ще трябва да се изправят пред съда като военни престъпници. Поради тази причина са предприети действия, с помощта на които видни представители на партията да бъдат подслонени от наши съюзници. Партията е приготвила големи суми пари за индустриалци, които да създадат следвоенни организации в чужбина... Това е нужно, за да може Райха да възкръсне отново след погрома".

Резултатът от срещата в Страсбург бил впечатляващ. Родила се "ОДЕСА" – добре финансирана и организирана структура, която да помогне на нацистите да избягат. И изглежда планът проработил – до края на войната и началото на Нюрнбергските процеси в края на 1945 година само 24 души се изправили пред съда.

С помощта на финансовите активи, успешно прокарани извън пределите на разпадащата се нацистка Германия, онези, които нямат морал или съвест, успяват да изградят мини империи в Южна Америка и про-нацистки държави.

Ключова фигура за успеха на "ОДЕСА" е Ото Скорсези – германски командос от СС, който се прославя по времето на Втората световна война с няколко много успешни операции. Благодарение на него е освободен задържания Бенито Мусолини. Скорсези се предава се през 1945 година и лежи около 2 години в затвора, очаквайки съд. На 27 юли 1948 г. успява да избяга.

Получава паспорт от испанския диктатор Франсиско Франко и известно време живее в Испания. Мести се в Ирландия, където купува имението "Мартинсън Хаус". Намирайки се под защитата на Франко, Скорцени става лидер на организацията ОДЕСА. Според разкрития на испанския вестник "Ел Мундо", Скорсези е създател на една от най-големите бази на "ОДЕСА", намираща се на територията на Испания.

Ото Скорсези успява да се превърне в една от най-влиятелните личности в следвоенния период. Успява да натрупа огромното си състояние с помощта на Евита Перон – втората съпруга на аржентинскияп резидент Хуан Доминго, която има няколко сметки в швейцарски банки. Първата дама притежавала близо 800 милиона долара, както и значително количество диаманти и злато – повечето с нацистки произход.

Всички тези пари помогнали на избягалите войници и агенти на Третия райх да купят огромни парцели в Южна Америка и да населят територията с нацисти, които да застанат под крилото на офицери от СС и симпатизанти на Райха. Такава колония била Дигнидад в Чили, тогава под управлението на дясно-фашисткото правителство на генерал Аугусто Пиночет.

Доказателства за съществуването на Дигнидад са предоставени както от героя от Холокоста Симон Визентал, така и от ЦРУ. Според тях в Чили намерили спасение известният д-р Менгеле - "Ангелът на смъртта", а някои дори смятат, че самият Хитлер е успял да избяга в подобна колония в Аржентина, благодарение на "ОДЕСА". Самоубийството му в Берлин било изсценировка, която целяла да заблуди Съюзниците. Друг виден представител на Райха, който успява да се измъкне, е Адолф Айхман – един от главните организатори на Холокоста.

Голяма роля в спасението на нацистите изиграва аржентинския президент Хуан Доминго Перон, който прекарва военни престъпници през пристанищата на Испания и Италия.

Според различни доклади броят на нацистите, намерили спасение от Нюрнбергските процеси след войната, е близо 9 хиляди. Бразилия приютила между 1 500 и 2 000 нацисти, в Чили се установили около 1 000. В Аржентина броят им бил най-голям – 5 000.

В края на Втората световна, след капитулацията на Германия, френските, британски и американски власти вече са излезли от Нормандия и се движат към Париж. На Изток съветските войски все повече разширяват влиянието си. Навсякъде в Европа Съюзът доминира въздушното пространство. Целта била една – да се установи траен мир.

Бъдещата стабилност зависела от мерките, които ще се предприемат от онзи момент нататък. Всички трябвало да се уверят, че Германия няма да провокира избухването на Трета световна война. "Германският проблем", както го наричали, бил основната мисъл на политическите сили в Европа.

Затова в САЩ Департаментът на отбраната и Департаментът по правосъдието вече съставяли списъци на хората, които да се изправят пред съда за военни престъпления. В Министерство на финансите министър Хенри Моргентау планира пълния погром на Германия – мерки, които да ограничат военния капацитет на страната – ликвидиране на военната промишленост и свързаните с нея стратегически клонове на тежката промишленост.

Заедно с Министерството на финансите група политически фигури започнали да уточняват довършителните детайли около проекта "SAVEHAVEN" - операция, създадена за пълното неутрализиране на Германските сили навсякъде. С две думи – паралелно с "ОДЕСА", която целяла да спаси нацистите и да ги разположи в други държави, протичала и тайна операция, която да попречи да се създаде Четвърти райх.

Планирането на операцията започва през месец май 1944 г. Била предложена програма, с помощта на която да се проследят и локализират германски активи в трети държави на стария континент и Америка. Опасенията били, че Третият райх ще се опита да прехвърли голяма част от своя капитал, за да избегне конфискации и репарации. Опасенията били напълно основателни, както по-късно става ясно, след като "ОДЕСА" излиза на бял свят.

Оказва се, обаче, че операция "SAVEHAVEN" не е единственото занимание на САЩ по онова време.

През 2010 година обществено достояние става доклад на Министерство на правосъдието, който разкрива тайни операции на секретните служби и показват, че правителството на САЩ е създало нещо като "рай" за нацистите и техните съюзници. Докладът е съставен през 2006 година и в продължение на 4 години от Министерството се опитват упорито да го пазят в тайна.

Най-фрапиращата част от доклада всъщност изобличават връзката на ЦРУ с нацистки емигранти. Става ясно, че бивши функционери на Райха са били използвани за шпионски цели. Германските бегълци са получавали правото да пребивават в страната, въпреки че правителството било напълно наясно с тяхното минало.

Самият Адолф Ейхман, отговорен за Холокоста, става агент на ЦРУ без знанието на правителството. Като негов помощник бил назначен и Ото фон Болшвинг, член на СС. Възникнал въпросът какво да правят агентите, ако стане ясно какво е миналото им – да отрекат за връзките си с Третия райх или  да обяснят на основата на смекчаващи обстоятелства и да се надяват, че няма да бъдат депортирани.

Все пак Министерство на правосъдието разбира за връзките на Болшвинг с нацистка Германия и решава да го депортира през 1981 г. Същата година той умира на 72-годишна възраст.

Артър Л. Рудолф, нацистки учен, бил доведен в САЩ през 1945 г. заради експертността си в ракетостроенето. Станал част от операция "Кламер" - операция, която целяла изтеглянето на видни германски учени. Рудолф бил признат от НАСА като "баща на ракетата "Сатурн V".

Стенограма от 1949 година разкрива по-късно настояване на министерството Рудолф да бъде допуснат от имиграционните обратно в страната, след пътуване до Мекссико, защото иначе се нарушавал националния интерес.

По-късно, обаче, разследващите от министерството открили, че Рудолф бил дълбоко замесен в експлоатирането на роби във фабрика за въглища в Третия райх – много по-въвлечен, отколкото било известно.

От публикувания през 2010 доклад става ясно, че правителството се стараело да прикрива голяма част от това, което знаели за нацистите в страната. Стои въпросът дали правителството системно и умишлено си е затваряло очите или си измива ръцете с некомпетентност.

Факт е, обаче, че голяма час то военните престъпници след края на войната, не се изправят пред съда и не понасят ударите на закона заради неморалните си и чудовищни действия, защото хиляди от тях намират спасението другаде – в трети страни, които гонят своя интерес. Какъв е той – само можем да гадаем.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase