Снимка: Reuters

123456789101112

Последните часове на 2018 г. са зад нас и е време да погледнем назад към изминалите 12 месеца на международната сцена. Играта е позната, но намериха ли се нови играчи, които да променят правилата?

Започваме с конфликт, който остава встрани от вниманието. Докато погледите на света бяха вперени в Сирия, в Йемен се разрази най-сериозната хуманитарна криза в света.

Гражданската война там навлезе в четвъртата си година през 2018 г. и страната се "увенча" с антититлата за най-сериозната хуманитарна криза в света.

Корените на този конфликт се крият по-далеч дори и от Арабската пролет. Тогава дългогодишният президент Али Абдула Салех предаде властта на Абдрабух Мансур Хади, акт, който трябваше да донесе стабилност на страната. Хади обаче не успя да го направи.

Сблъсъците почнаха през 2014 г., когато шиитските бунтовници Хути превзеха някои северни провинции, а по-късно и столицата Сана.

През март 2015 г. конфликтът ескалира, когато Саудитска Арабия и още осем сунитски държави, подкрепени от САЩ, Франция и Великобритания, започнаха въздушни удари срещу хутите с цел да възстановят правителството на Хади.

Нито една страна не се отказва от своите цели. Цената, както винаги, се плаща от невинните граждани. По изчисления на ООН 75% от населението на Йемен се нуждае от хуманитарна помощ. Над 400 000 деца под 5-годишна възраст страдат от недохранване. Холерата в Йемен е напълно реална заплаха, а не болест от миналото.

Ужасяващите снимки на децата на Йемен не са в състояние да убедят нито една от воюващите страни да оставят оръжията си.

Независимо кой е на поста, основен играч винаги е американският президент. Когато той е Доналд Тръмп обаче става още по-интересно. Само за година Тръмп успя да сложи началото на търговска война с Китай, да оттегли САЩ от ядреното споразумение с Иран, да премести американското посолство в Ерусалим и да проведе една историческа среща - очи в очи с лидера на КНДР Ким Чен Ун.

Търговска война

Верен на мисията си да направи "Америка велика отново" Доналд Тръмп погледна към Поднебесната империя и предприе действия, тотално противоположни на своите предшественици. Доскоро американските лидери поддържаха отношения с Китай, полезни и за двете страни. На това беше сложен край, когато администрацията на Тръмп наложи мита върху китайски стоки от 250 милиарда долара. В отговор Пекин наложи мита на американски стоки за 60 милиарда долара. 

Twitter отново се оказа платформата за послания на Доналд Тръмп. "Търговските войни са добри и са лесни за печелени", туитна американксият президент. Някои икономисти обаче са скептични дали в крайна сметка това ще се окаже така. Много икономисти се опасяваха, че налагането на допълнителни тарифи ще навреди на американците повече, отколкото ще им помогне.

Така през юли администрацията на Тръмп стигна до сделка с ЕС за отлагане налагането на някои допълнителни мита. През ноември САЩ и Китай сключиха 90-дневно търговско примирие.

Войната обаче едва сега започва. Не търговската, а тази за влияние. САЩ се опитват да спрат възхода на Поднебесната империя не само към разширяване на пазарите й, но и към разширяването на влиянието й. Отдавна Пекин не е дискретният лидер в Азия, а дава заявки за силен международен играч.

Срещата в Сингапур

На 12 юни светът впери поглед към Сингапур, за да стане свидетел на първата среща между лидерите на Северна Корея и САЩ. Накрая на срещата двамата подписаха комюнике, с което заявиха готовност да реформират отношенията между двете страни и готовност да се установи мир на Корейския полуостров, както и да бъде денуклеаризиран.

Несъмнено фактът, че 65 години след Корейската война, лидерите на САЩ и Северна Корея се срещат, е значим. Изразената публично готовност да работят заедно – също. За Пхенян обаче срещата в Сингапур беше поредната възможност да докаже влиянието си на международнат сцена.

Възможностите за Ким Чен Ун започнаха със самото начало на годината. Олимпийските игри дадоха първият шанс, когато отборите на Южна и Северна Корея излязоха под общ флаг. Ким Чен Ун не се появи в Пьонгчанг, но изпрати сестра си, както и някои от най-близките си съветници.

Кампанията на Ким за "нормализация" на имиджа му, и у дома, а и навън, беше подпомогната и от президента на Южна Корея Мун Дже Ин, който подкрепя мирния процес към денуклеаризация на полуострова. През април двамата лидери от Сеул и Пхенян се срещнаха и си стиснаха ръцете. Последваха още много стъпки от двете страни, насочени към разведряване на отношенията.

Ким Чен Ун може би има желание да изчисти образа си у дома и навън, но независимо от това колко срещи на високо ниво и с кого ще се срещне, това не решава нищо за севернокорейския народ, прекарал над половин век в изолация от света. От Северна Корея бегълците не секват и разказите за живота на хората в страната не стават по-ведри. Битката за мир на Корейския полуостров не бива да пропуска обикновените хора, чиито живот не се повлиява от срещите на високо равнище.

Преместването на посолството в Йерусалим

На 14 май в Ерусалим бяха отбелязани две събития. Първото - 70-годишнината от създаването на модерната държава Израел. Второто - преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим. За Израел преместването на посолството означава, че Вашингтон признава Ерусалим за столица. За Палестина обаче, това беше акт на враждебност. Много палестинци разчитат, че западен Ерусалим ще стане тяхна столица и решението на Вашингтон се тълкува като взимане на страна в спора за бъдещето на региона.

В протестите против преместването на посолството загинаха десетки души. 14 май бе най-кървавият ден от протестите на Ивицата Газа за 2018 година с 57 убити. Примерът на САЩ обаче беше последван от няколко държави, като дори Чехия изяви готовност да премести своята дипломатическа мисия в Ерусалим.

Оттегляне от сделката с Иран

По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп нееднократно заяви решимост да оттегли САЩ от ядрената сделка с Иран. Едно не може да му се отрече - последователно изпълни и това си обещание. През май месец президентът на САЩ оттегли подписа на Вашингтон от сделката, твърдейки, че това е "Едностранна сделка, която никога, никога не трябваше да бъде сключвана".

Оттеглянето на САЩ от сделката изглеждаше като едностранно взето решение от страна на Тръмп, особено с оглед на факта, че секретарят по отбраната Джеймс Матис беше против това, твърдейки че въпреки слабостите на сделката, е по-добре с нея, отколкото без.

Политици от Франция, Германия и Великобритания отлетяха за Вашингтон, за да преговарят с Тръмп да не оттегля подписа на САЩ от споразумението. Нито една страна не последва примера му, въпреки заканите на САЩ, че ще санкционират всеки, дръзнал да търгува с Иран.

Дали това няма да подпали търговски недоразумения, ако европейски фирми се окажат на прицела на американски санкции? Предстои да видим.

От САЩ се пренасяме на Стария континент. Европа гледа към 2019 г. с очакване, близо 3 години по-късно, да види как ще се развие Brexit-ът, решен от британците. Но да видим каква беше годината и за Европа и ЕС!

2018 година само ни показа, че в европейски план, и по-специално в ЕС, проблемите са на всякакви нива. Ако някой е очаквал от лидерите на Европа да поемат по-сериозна роля в решаването на световните въпроси, то вътрешните проблеми се оказаха голяма спънка.

Излизането на Великобритания от ЕС - мисията (не)възможна?

Brexit продължава да бъде на дневен ред. На 29 март Великобритания ще напусне евросъюза. След дълги преговори Тереза Мей и ЕС постигнаха съгласие.

Радостта трая съвсем кратко, защото на родна почва Мей я очакваха само неприятности. Британският премиер не успя да убеди Долната камара на парламента да подкрепи договорa за за Brexit.

Парламентът трябваше да гласува на 11 декември за или против сделката, която Брюксел одобри. Вот на недоверие срещу Тереза Мей обаче отложи гласуването, което ще се състои в седмицата след 14 януари.

Дали в крайна сметка ще видим твърд Brexit, мек Brexit, или като цяло няма да видим Brexit, е лотариен въпрос.

Проблеми у дома

От другата страна на Ламанша френският президент Еманюел Макрон се изправи пред рекордно ниския си рейтинг и жълтите жилетки.

Плановете му за икономически реформи се изправиха пред гнева на френските улици и амбициите му бързо отстъпиха място на действия, целящи да успокоят гневните протестиращи.

В Италия пък популистката коалиция на движението Пет звезди и дясната Лига имаше сериозни дебати с Брюксел. Бюджетът за 2019 г. на правителството в Рим сериозно разгневи Брюксел.

В централна Европа популистките настроения също набират скорост. В Будапеща Виктор Орбан продължава да бъде под сериозни критики, и отвътре, а и отвън. Антиимиграционните му настроения бяха силно одобрени от унгарците, но скорошните реформи във вътрешен план изкараха унгарците на улицата за протести.

Краят на една ера - Ангела Меркел си отива

Не на последно място идва и Германия. След редица кризи от 2015 г. насам, когато канцлерът Ангела Меркел обяви политиката на отворени врати към мигрантите и изрече фразата, която много пъти й бе напомнена: "Ще се справим!", дойде и нейният залез.

След загубата на няколко ключови избори от страна на Християнския демократически съюз, в края на октомври Ангела Меркел обяви, че ще се оттегли от лидерския пост в партията, но ще довърши мандата си до 2020 г.

Когато през 2015 г. тя обяви политиката на отворени врати за бежанците, едва ли Меркел си е представяла колко беди ще й навлече този акт. Първо дойдоха заплахите за сигурността на Германия и икономическите трудности. После политическите й опоненти изразиха притеснение.

Бежанците трябваше да попълнят дупки в социалната система на все по-застаряващата Германия и да я спасят от бъдещ крах на пенсионната система. Уви, отвориха се още по-големи дупки, защото интеграцията на бежанците се оказа невъзможна. Разходите за миграцията за година излизат на бундесправителството около 20 млрд. евро. До 2022 година се очаква Германия да похарчи почти 80 млрд. евро за издръжка на бежанци, мигранти и възпиране на нелегалната миграция.

Това, заедно със загубата на изборите в Бавария и Хесен, доведе до края на една ера. Ред е на нейното протеже - Анегрет Крамп-Каренбауер.

Но загубата на Меркел и на родна, и на международната сцена, поражда един въпрос: Остана ли Европа без лидери, когато и тя, и Макрон, са изправени пред проблеми у дома?

През годината в Европа видяхме и един друг скандал с основни действащи лица Великобритания, Русия, един бивш таен агент и нервнопаралитичен отровен агент.

На 4 март бившият разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия бяха открити в безпомощно състояние в британския град Солсбъри. Заедно с тях беше хоспитализиран и полицаят, който ги е намерил.

Близо месец по-късно британските служби определиха, че семейство Скрипал са били отровени с бойното отровно вещество А-234 от клас "Новичок".

Москва и Лондон не си останаха длъжни. Лондон реши да изгони 23-ма руски дипломати, посочени от британското правителство като сътрудници на руското разузнаване. Великобритания преустанови двустранните контакти с Русия на високо равнище. Към Лондон се включиха и още държави, които изгониха руски дипломати. България, заедно с Австрия, Гърция, Португалия и Малта обявиха, че нямат намерение да гонят руски дипломати, но и подкрепят Великобритания.

Русия върна жеста и също изгони 23-ма британски дипломати и затвори консулството в страната.

Напълно очаквано, Русия отрича, че е замесена по какъвто и да било начин в отравянето на Сергей Скрипал.

На 20 декември руският президент Владимир Путин обвини международната общоност в двуличие и обяви, че в отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му той вижда опити да се дискредитира Русия.

"Джамал Кашоги беше убит, а Скрипал, Слава Богу, е жив, но срещу Русия наложиха санкции, а в другия случай - пълна тишина. Това е политизиран, русофобски подход. Това е само повод за организиране на атака срещу Русия", заяви Путин.

Убийството на саудитския дисидент и журналист Джамал Кашоги бе още едно от знаковите събития на изминалите 12 месеца.

На 2 октомври журналистът от Washington Post Джамал Кашоги влиза в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул. От там той не е излиза жив. В следващите седмици саудитските власти даваха различни версии за случилото се в консулството.

Онова, което не бяха пресметнали, беше фактът, че турското разузнаване е подслушвало консулството и президентът Реджеп Ердоган с радост разпространи неприятната за Саудитска Арабия истина.

Намеси се дори и ЦРУ, което заключи, че саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман е наредил убийството на Кашоги.

Така се оказва, че за саудитския престолонаследник, а и за страната, 2018 година може да се опише с фразата "една напред, две назад". През тази година саудитките най-накрая получиха право да шофират, но това очевидно не означава, че страната е станала демократична или дори справедлива.

В края на годината отново имахме повод да погледнем към Украйна и Русия. На 25 ноември три украински военни кораба бяха пленени. Екипажът на трите кораба беше арестуван от Русия с обвинения за незаконно преминаване през Керченския проток, свързващ Азовско с Черно море.

Украйна реагира остро на действията на Русия, като МВнР на страната ги окачестви като "въоръжена агресия" и "нарушение на свободата на корабоплаване". Русия не отстъпи и външният министър Сергей Лавров настоя, че украинските военни кораби са били в нарушение на правилата за сигурност.

Нищо не е случайно. Керченския проток е единствената връзка между Черно и Азовско море и единственият път до пристанищата Мариупол и Бердянск. Русия контролира протока от 2014 г. насам, нещо, което определено не се харесва на Украйна.

В резултат на задържането на корабите Киев обяви военно положение, което приключи на 26 декември. Правителството обаче настоя - това е защитен отговор, а не обявяване на война на Русия.

Краят на годината ни донесе и напомняне, че тероризмът е все още сериозна заплаха за европейската сигурност.

На 11 декември атентаторът от марокански произход Шериф Шакат уби пет души, рани още десетки, откривайки стрелба по коледния базар в Страсбург.

Не без изненада, "Ислямска държава" пое отговорност за нападението и настоя, че Шериф Шекат е техен боец.

Атентаторът се оказа второ поколение французин, роден и израснал във френско гето. Този факт ни припомня нещо основно за тероризма - заплахата е отгледана тук, в Европа.

Провалът на интеграцията на хилядите преселници и техните наследници е най-голямата заплаха за сигурността на жителите на Европа, а властите изглежда са безпомощни да се справят с проблема.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase