Широко разпространени в САЩ, осъждани в Европа, желани в Южна Азия - на фона на усилващите се горещи вълни климатиците се превръщат в обект на глобална дискусия, съобщи АФП.
 
За добро или лошо, те са едно от най-разпространените решения за адаптация в затоплящия се свят. За милиони хора по света климатиците се превърнаха в нещо като първа необходимост, която гарантира оцеляването им, смятат експерти. Но докато климатизацията предлага незабавно облекчение, климатът плаща висока цена. За да се осигури електричество за всички климатици, електроцентралите освобождават в атмосферата парникови газове, които затоплят още повече планетата.

В момента климатичните инсталации емитират приблизително един милиард тона въглероден диоксид годишно от общо 37 милиарда тона, сочат данни на Международната агенция по енергетика.

Възможно ли е да бъде прекъснат този порочен кръг? Да, твърдят специалистите. Това може да стане чрез развитието на възобновяемите енергоизточници, на климатици, които потребяват по-малко енергия и на нови технологии за охлаждане.

"Има хора, които са на мнение, че не бива изобщо да използваме климатици, но аз смятам, че това не е възможно", каза за АФП Робърт Дуброу, директор на Центъра за климатични промени и здраве в университета Йейл. Достъпът до климатици вече спасява десетки хиляди животи годишно и това число расте, сочат данни от скорошен доклад на центъра, сред чиито автори е Дуброу.

Изследванията показват, че рискът от свързани с горещините смъртни случаи е намален с близо 75 на сто в жилищата с климатик. В САЩ, където около 90 на сто от домовете са климатизирани, други проучвания подчертават ролята на климатиците за защита на населението и на потенциално опустошителния ефект на спирането на тока в горещините.

В глобален план от 3,5 милиарда души, които живеят в горещи климатични условия, едва 15 на сто разполагат с климатици, сочат данни на Центъра за климатични промени и здраве.

Броят на климатиците по света - около два милиарда днес, се очаква да се увеличи заради комбинирания ефект от увеличаващите се температури и нарастващите доходи, особено в Китай, Индия и Индонезия.

В Индия например се очаква делът на домовете, оборудвани с климатици, да се увеличи от 10 на сто до 40 на сто до 2050 г. според скорошно проучване. Нуждите от допълнителна електроенергия обаче ще се равнява на годишното й производство в страна като Норвегия. Ако енергосистемата на Индия продължи да използва изкопаеми горива, това ще означава емитирането на още 120 милиона тона въглероден диоксид или около 15 на сто от емисиите на енергийния сектор на страната сега.

Освен това климатиците използват хладилни газове като хидрофлуоровъглероди, които са хиляди пъти по-мощни от въглеродния двуокис за затопляне на атмосферата. Климатиците допринасят и за образуването на градски топлинни острови чрез извеждането на горещия въздух от сградите. Проучване от 2014 г. симулира ръст от един градус по Целзий през нощта в градския център благодарение на този ефект. Цената на климатиците и на сметките за потребяваната от тях електроенергия ги прави недостъпни за част от населението, което се нуждае от охлаждане.

В някои страни и за най-уязвими групи като възрастните хора и бременните жени наистина е нужна климатизация, каза изследователката Енрика де Чан от университета Ка Фоскари във Венеция, Италия. Тя допълва, че е важно да се комбинира с други технологии и подходи - на първо място с продължаващия ръст в дела на възобновяемата енергия в производството на електричество, така че климатиците да допринасят за по-малко емисии парникови газове. Друг начин е разработването и употребата на климатици, които потребяват по-малко ток. Центърът за климатични промени и здраве насърчава по-стриктни стандарти за енергийна ефективност, както и използване на климатиците на не по-ниски температури от 24 градуса по Целзий. Преди всичко обаче експертите препоръчват увеличаване на зелените пространства и на водните басейни в жилищните райони.

Иновациите са развиват основно в три посоки - енергийна ефективност, работа без вредни хладилни газове и ограничаване на изхвърлянето на горещ въздух от помещенията.

Инверторната технология позволи намаляване наполовина на консумацията на електроенергия след 1990 г., сочат данни на енергийното ведомство на САЩ. Сред новите технологии са системи, които използват сензори, определящи броя на хора в помещението или сградата, за да модулират въздушния поток.
 
Вредните хладилни газове в някои страни вече се заменят от R-290 (пропан), каза Анкит Каланки от Института Роки Маунтин в САЩ. Стартъп, създаден тази година в Кембридж, щата Масачузетс, разработва механизъм въз основа на охладители, които никога не променят твърдото си агрегатно състояние и така се избягват вредните емисии в атмосферата.

Сред технологиите за намаляване на количеството горещ въздух, който се отделя в атмосферата от климатиците, са геотермални системи, които го отвеждат чрез подпочвени тръби, отбелязва АФП.
(БТА, Антоанета Маркова)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase