123456789101112

Парламентът гласува на първо четене промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), с които режимът за отглеждане на култури с видоизменени гени у нас се либерализира значително.

Става въпрос за отпадането на текстовете от действащия закон, според които се „забранява  освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.”

Както и: „Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях.”

Докато в парламента текстовете минаха тихомълком, пред сградата на НС няколко неправителствени организации протестираха срещу либерализирането на режима.

Отглеждането на генномодифицирани организми, освен на царевичния хибрид МОN 810, е забранено на територитята на ЕС.

1/3 от земеделските площи в света обаче вече са засети с биотехнологични култури. Най-големи площи с генномодифицирани култури има в САЩ, Аржентина и Канада.

Аргументите на противниците на ГМО са, че ефектите от генноизменените храни не са достатъчно изследвани.

Освен това опитът показва, че въвеждането на генномодифицирани култури за няколко години измества останалите сортове и така се нарушава биоразнообразието – не се садят  по-трудните за отглеждане сортове и те изчезват.

Единствените, които със сигурност печелят от разпространението на ГМО, са големите концерни в бранша, заявиха протестиращите.

Заместник-министърът на екологията Евдокия Манева успокои протестиращите, че процедурата за пускане на пазара на генномодифицирани храни ще бъде извънредно сложна.

„Ще се прилага максимално принципът на предпазливостта“, беше отговорът на зам.-министъра на притесненията на неправителствените организации.

Пускането на ГМО в околната среда в съседство с площи, на които се отглеждат селскостопански продукти по биологичен начин, пък щяло да бъде забранено.

Мотивът на правителството да внесе промените е хармонизация с европейското законодателство.

Според протестиращите обаче с предлаганите промени не се уеднаквява българската с европейската законодателна норма.

Коалиция “За да остане природа в България” даже отиват по-далеч и настояват страната ни да приложи предпазната клауза по чл. 4 на Директива 2001/18 и да се присъедини към 6-те държави от ЕС, в които е забранено дори отглеждането на царевичния хибрид МОN 810.

Отделно протестиращите екологични, потребителски и родителски организации поискаха по-добър контрол върху използването на генетично-модифицирани организми в хранителната промишленост, защото такъв в момента нямало.

Доклад на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни от преди месец доказал, че във все повече храните има ГМО над допустимите 0,9%, без това да е написано върху етикетитe.

**************************************

Какво е ГМО?

Генетично модифицирани организми (ГМО) са с изменен генетичен материал чрез техниките на генното инженерство, известни като рекомбинантна ДНК-технология.

Работа над ГМО в началото е в лабораториите. С помощта на рекомбинантна ДНК-технология ДНК-молекули от различни източници се комбинират инвитро в една молекула, за да се създаде нов ген.

После той се прехвърля в друг организъм и му придава нови свойства (напр. картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари).

Гени могат да бъдат прехвърляни от един организъм в друг както между сходни, така и в отдалечени видове.
Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, а генномодифицирани храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996 г.

Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите.

ГМО – митове и факти:

Добивите при ГМ културите са по-високи. - Не е вярно. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% - за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0.1% от ГМ културите са генно обработени за по-високи добиви. Редица изследвания, проучвания и полеви опити докладват за 4 до 11% по-ниски добиви при ГМО.

ГМО водят до употребата на по-малко пестициди. - Не е вярно. Все повече плевели развиват устойчивост към хербицида. За да се справят с тази устойчивост, фермерите третират посевите си с хербициди по-интензивно.

ГМО могат да решат проблема с глада. - Не е вярно. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз - ориз, обогатен с витамин А. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

В България се отглеждат ГМ-култури незаконно! Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) откри наличие на ГМ царевица в Шуменско при лабораторни анализи, извършени през август 2009 г.

И се продават ГМ-храни!

Данни на Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) показват, че всеки 14-и хранителен продукт е със съдържание на ГМО над 0,9 (допустимото).

ГМО - вреда за биоразнообразието

Генетично модифицираните растения се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения.

Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО. Особено тревожен е фактът, че веднъж освободени в околната среда, няма възможност да бъдат контролирани.

ГМО – вреда за хората

Генетично модифицираните растения помагат на болестотворни бактерии да развият устойчивост към антибиотиците.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в ГМ царевица има протеини на бактерии, в ГМ картофи – протеини на вируси, а в ГМ домати – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време.

Изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Данни от изследване показват, че употребата на царевица MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Изследвания на Виенския Университет доказват безспорно неблагоприятното въздействие на ГМ храни върху репродуктивната система на мишки, хранени с генномодифицирана царевица хибрид на Monsanto MON810.
Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират ГМ-културите. Те причиняват множество хронични заболявания.

Защо ще пострадат фермерите?

За правото на собственост на фермерите върху растителните култури - правата са притежание на компанията – производител.

Фермерите ще трябва всяка следваща година да закупуват посевен материал (в някои случаи и определени хербициди) от притежателите на правата.

Защото ГМ са безплодни растения, от които не може да се остави семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт.

Това създава монопол на мултинационалните компании, производителки на ГМ семена и на съответните хербицидни препарати.

Така се лишават фермерите от възможността да развиват биологично земеделие и производство на собствени семена.

В случай на неволно попаднал генетично модифициран материал (права върху който има определена група или корпорация) в полето на фермери, ползващи конвенционално или органично земеделие?

В този случай компанията производител на ГМО съди и смазва дребния фермер, който дори не иска да отглежда ГМ култури.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase