Учебниците са пълни с тежки до нечовечност знания, но никой не учи децата ни как да бъдат граждани, констатира в интервю за "24 часа" просветният министър Тодор Танев.

 "Децата ни ще станат граждани, ще гласуват, ще гледат новини. Ще вземат кредити и ще следят цените на енергийните източници. Все ще им се наложи да се срещнат с адвокати и правни документи. Кажете ми по кой предмет се получават адекватни базови знания по политика, икономика, право - изобщо по професията на всички ни "граждани"? А подготовката по чужди езици в епоха на глобализация? Май не е като в Холандия. Същевременно има тежки до нечовечност обеми от научни "знания" в учебниците, които затрудняват даже родители-висшист", заявява той.

"Геният Айнщайн е казал: образованието е само това, което остане, след като всичко друго е забравено. Значи
трябва да се тръгне по веригата: нов закон - нови програми - нови учебници, за да има мислещо ново поколение, а не вторично неграмотни кандидат - емигранти", допълва министърът.

От страниците на "Монитор" Милена Дамянова, председател на образователната комисия в НС, призовава: Крайно време е да спрем само да констатираме препоръки на Брюксел или доклади на Световната банка за това, че българските ученици са на последните места по грамотност. Това е диагноза за обществото ни и трябва да се работи, а не да се повтаря и да се зацикля в спорове от тип - оценки или точки... Отговорност на политиците е да покажат политическа воля за реформи. И учители, и родители, и експерти си свършиха работата. Наш ред е!"

Цял свят коментира спирането от руска страна на проекта "Южен поток". Повечето определят случилото се като дипломатическа победа на Запада над Русия, пише под глава "24 часа".

Под заглавие на първа страница "Игра на нерви за "Южен поток" "Стандарт" акцентира: От Брюксел не видяха драма в отказа и обявиха, че страната ни няма основания да иска компенсации. Но свикаха тристранна среща за преговори по проекта на 9 декември, която Москва е приела.

Решението на Путин не е изненада за експерта Илиян Василев. Пред "Преса" той изтъква, че моментът на истината е дошъл. "Още повече, след като стана ясно, че тръбополагащият кораб платформа на компанията "Сайпем" е в акваторията ни и не може безкрайно да стои там, без да действа. Трябваше да бъде взето решение и тъй като това не стана, е безсмислено да се полагат тръби при сегашните политико-икономически, финансови и други условия. Путин просто заяви ясно", анализира Василев. Той пресмята, че "Енергийния шлем" е най-скъпо струващият ни флирт с геополитиката, а разходите ще се плащат от поколения напред.

"Южен поток" ще тече южно от България", е заглавието над интервю в "Телеграф" с Валентин Кънев, мениджър на Балканската и черноморска петролна и газова асоциация. По думите на експерта има вероятност да се върви към построяване на допълнителен газопровод до Турция и оттам да се развива инфраструктурата за износ от Турция към Европа. "Но ако такова нещо се направи от "Газпром", той влиза в конкуренция с трансадриатическия газопровод, той минава през Гърция и отива към Италия. Макар някои да казват, че става въпрос за допълване, а не за конкуренция, така или иначе, от една страна, имаме руския газ, от друга този от Азербайджан за Италия. Турция и сега си има доста източници освен руски газ - ирански, азерски, втечнен от Алжир. При едно такова опростяване на нещата може да се каже, че "Южен поток" вече ще тече южно от България", анализира Кънев.

В интервю за "Сега" Даниел Вълчев, редови член на "Движение "България на гражданите", описва ситуацията в Реформаторския блок: "Ще цитирам един велик човек - Нилс Бор, датчанин, на когото е кръстен елемент от Менделеевата таблица. Той обичал да казва, че в света има неща, които са толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега. Та и при нас така стоят нещата. Запазваме чувството си за хумор, когато говорим за сериозни неща, слава богу с едно взаимно уважение, надявам се. Моето мнение винаги е било, че РБ е един труден проект. В него участват организации и хора, които имат различна политическа биография, имат нееднакво отношение към това, което се е случвало през последните 25 години в България. Има много неща, по които се различаваме, но продължавам да се надявам, че преобладават тези, които ни обединяват. Като съгласието за това, че са нужни бързи и енергични реформи например."

"Ситуацията с КТБ не може да се повтори", прогнозира в интервю за "Труд" Левон Хампарцумян, председател на управата на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. "Това, че надзорът не се справи с една от институциите, не означава, че става въпрос за масово явление.

КТБ е доста частичен или изолиран случай. Дори само публичното внимание, съсредоточено върху всички институции, отговорни за надзора върху банките, е достатъчна предпоставка да не очакваме такива драматични развития", смята експертът. Въпреки това от репутационна гледна точка КТБ е удар върху системата, както и
върху регулаторите.

"Тук не визирам само БНБ, но и финансовото разузнаване, данъчните и др. Това са всички части от имунната система на държавата, които би трябвало да реагират на такъв проблем на по-ранен етап", категоричен е Хампарцумян.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase