Да се обърне по-голямо внимание на неплащането на осигурителни вноски и то не само в универсалните пенсионни фондове (УПФ), а и в системата на държавното обществено осигуряване (ДОО). За това призовават представители на пенсионните компании и участници в семинар, посветен на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и въздействието им върху пенсионната система и икономиката на страната, организиран от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Според участниците темата за декларирането, но неплащането на вноски, се пренебрегва на фона на дебатите за това дали да се даде възможност на родените след 31.12.1959 г. на избор да прехвърлят средствата си за втора пенсия в първия стълб на пенсионната система.

Проф. Йордан Христосков от Института за икономически изследвания при БАН коментира, че чрез идеята си управляващите на практика целят „противопоставяне на две взаимнодопълващи се части от едно цяло“, като така се сменя изцяло пенсионният модел – от тристълбов става двустълбов.

Той допълни, че ако дадено лице участва и в трите стълба на системата, то след пенсионирането си ще получава пенсия, равняваща се на 70-80% от дохода, получаван преди това.

Според Христосков истинският избор трябва да бъде изборът на добър фонд, на предпочитан инвестиционен портфейл, на пенсионен продукт, на право на гъвкаво пенсиониране, а не предлаганият от управляващите.

Професорът изтъкна, че зад прокламираното право на избор между НОИ и УПФ „стоят определени интереси и неизпълними ангажименти“. Сред тях са опитите на правителството да привлече ресурси от индивидуалните партиди на осигурените в УПФ, за да покрие растящите бюджетни дефицити. Христосков счита, че губещата страна е НОИ, защото се натоварва по линията на моралния риск с трудно изпълними задължения.

„Дори да остане правото на избор, и ако той наистина е информиран, решение за това ще вземат само хора, които имат много малко спестявания и на които, прехвърляйки ги, НОИ ще им гарантира само минимална пенсия. Но в дългосрочен план моделът едва ли ще сработи“, заяви в тази връзка професорът от БАН.

Той определи ролята на синдикатите по време на дебатите като „странна“. „Те договориха замразяването на пенсионната възраст и бетонираха ранното пенсиониране на работещите в първа и втория категория труд“, отбеляза още Христосков.

По време на презентацията си относно последиците от промените в КСО Христосков представи изчисления, с които защити тезата, че сборът на двете пенсии е по-голям от единствената пенсия, предоставяна от ДОО. Той все пак обясни, че изключенията от това правило могат да се дължат на неправилно приложение на първоначалния замисъл на промените в КСО или на неплащане на осигурителни вноски в УПФ. При по-продължително участие в системата на пенсионно осигуряване обаче и при участие с по-високи вноски в УПФ ефектът от двете пенсии е още по-значим.

По темата за доходността Христосков посочи, че доходността в Сребърния фонд е почти нулева, а реалната доходност на пенсионните фондове е положителна. Той определи като „опит за спасяване на честта“ идеята на управляващите средствата от втори стълб да не отиват в НОИ, а в Сребърния фонд. Но при обратно прехвърляне на средствата – от Сребърния фонд в УПФ - те се възстановяват без доходност.

„Правото на многократен избор е нещо трудно изпълнимо с негативни последици за капиталовия пазар и бюджета на НОИ“, продължи коментара си той. Професорът описа и като „компромис, равен на признаване на грешката“ идеята осигурените за пръв път да останат в УПФ, ако изрично не заявят това.

Участниците отново заявиха, че са необходими промени в пенсионната система и подчертаха, че измененията, които се предлагат от КФН сега, са още от преди 3-4 години.

Те поставиха и следните въпроси - защо не е направена оценка на въздействието преди да се предложат промените в КСО, ще бъде ли в състояние държавата да плаща по-високи пенсии при намаляващо младо население и дали се отчита ефектът от инвестирането на активите в УПФ в икономиката, финансирането на държавния дълг, приносът за развитието на капиталовия пазар, инфраструктурата и други?

Йордан Христосков недоумява и защо не се разбира, че плащането на пенсии от втория стълб намалява публичните разходи, a намаляването на публичните разходи освобождава резерви в бюджета. „Да се намали делът на средствата за пенсии, които се преразпределят чрез бюджета, за да има повече средства за образование и здравеопазване, например“, каза той.

В тази връзка главният изпълнителен директор на „ДСК-Родина“ Николай Марев добави, че за 2015 г. се предвижда разходите за пенсии да бъдат в размер на 8,4 млрд. лв., като 4,4 млрд. лв от тях ще се финансират чрез осигурителни вноски, а при очаквани общи бюджетни приходи от около 18 млрд. лв., 5 млрд. лв. от тях ще бъде трансферът от бюджета към ДОО.

С други думи - 28% от приходите в бюджета са трансфер към ДОО, а разходите за пенсии в размер на 8,4 млрд. лв. възлизат на 10,6% от брутния вътрешен продукт. По думите на Марев съотношенията са едни от най-високите в Европа.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase