От консумираното в България свинско месо над 30% е контрабанда. Това стана ясно на дискусия "Вкуси България", организирана с участието на Съюз "Произведено в България" .

Производството на свинско месо е в поредна криза, заяви представителят на бранша Румен Караманов. Той цитира данни от 2013 г., според които тогава в България са консумирани около 200 хил. т  свинско месо или 3 млн. прасета. От това количество произведеното в България свежо охладено месо е 54 хил. т, охладеното вносно - 43 хил. т, 47 хил. т е замразеното, а  над 60 хил. т. е контрабандата – над 30% от консумацията (или 800 хил. животни). Това ощетява бюджета по думите му с поне 80 млн. лв. невнесен ДДС.

„Какво сме виновни, че има война в Украйна и политическите интереси на Европа и Русия се разминават? Очакваме от държавата да защити бизнеса ни“, каза производителят.

Той посочи и други проблеми на производителите на храни - голяма междуфирмена задлъжнялост, липса на средства, въпросът за реализация на продукцията, фирмите трудно обслужват кредитите си. „В България влиза всичко, което не може да се проведе в Европа или хората не искат да консумират“, заяви той и поиска завишен контрол от данъчните и от Агенцията по храните.

Производителите предлагат конкретни мерки, с които да се намали контрабандата - във фактурата да се отразяват номерът и датата на ветеринарния документ, а във ветеринарния сертификат пък да се вписват номерът и датата на фактурата.

Председателят на Съюза на птицевъдите Димитър Белоречков също потвърди, че за производителите въпросът за контрола от БАБХ и финансовото министерство е основен. Той сигнализира, че при вноса на пилешко, особено ако се продава в тави в магазина, потребителят не може да разбере къде и кога е произведено, както и какъв е срокът на годност. По негови данни годишно в страната влизат около 100 хил. т. пилешко. „При крилцата и черния дроб също нямат проследяемост“, заяви той.

Според него не се правят достатъчно задълбочени проверки на търговските вериги с чужда и с българска собственост, включително и на по-малките, които са позиционирани в малки населени места.

„По наши груби изчисления над 70% от месото се реализира чрез веригите, при яйцата – поне 65%“, заяви той.

От НАП съобщиха на дискусията, че от днес яйцата вече са в списъка на стоки с висок фискален риск и от утре данъчните започват да контролират доставките.

Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, коментира, че вместо да се мисли за репресивни мерки, може да бъдат поощрявани легалните платци и вносители в държавния бюджет, „които въпреки 35-те процента сива икономика продължаваме да поддържаме бели работни места“.

Тя посочи като въпрос, който може да бъде решен бързо с промяна на нормативни документи, създаването на регистър за камионите, с които се превозва хляб. „2 млн. хляба на ден се продават без НАП да го отчитат – ако вътре в превозното средство има и перилни препарати, и цигари, нямат право да ги спрат“, каза тя.

Бойко Атанасов, изпълнителен директор на НАП, декларира, че ще има засилен фискален контрол и приходната агенция ще е безкомпромисна към укриването на данъци.

Председателят на Съюз „Произведено в България“ Лукан Луканов заяви, че редица държави-членки на ЕС тихомълком толерират собственото си производство.

„За нас е много важно българските митници да ни защитят от пазарите от трети страни, нивото на субсидиране да достигне европейските нива, лихвите, плащани от инвеститорите в българското производство, да бъдат равни на европейските, нашите производители да имат равен достъп до пазара на европейските вериги, да станем част от Шенген, защото ще се качи себестойността на българските стоки навън“, посочи Луканов.

Той цитира данни от 2010 г., според които 64% от храните са вносни или произведени с вносни суровини, вносното месо е 84%,  зеленчуците – 78%,  плодовете – 77%,  облеклата – 85%,  трикотаж – 70%, при обувките - 60%. Когато изберем българския продукт, помагаме на себе си, коментира Луканов.

Любомир Кулински от БАБХ посочи, че вече над 500 производители са регистрирани по Наредба 26 за директните доставки, а през 2012 г. били 120.

След дискусията агроминистърът Десислава Танева заяви пред журналисти, че българските производители на хранителни продукти са в тежка ситуация, особено след руското ембарго и особено засегнати са производството на месо и мляко.

„Съвместно със сектора работим по различни законодателни инициативи, тъй като е невъзможно да се оказва директна национална финансова подкрепа. Вече сме променили три наредби, свързани с храните, които са изпратени и чакат одобрение от ЕК“, каза тя.

Танева посочи конкретно предстоящо изменение – храните за учебните заведения ще бъдат доставяни от производител от съответния регион, а ако няма такъв, от съседен.

„Държавните помощи за свиневъдство и птицевъдство изсветлиха сектора – откакто се прилага държавната помощ в подкрепа на свиневъдството, близо 300 хил. броя животни излязоха на светло“, каза тя.

Според Танева щетите от руското ембарго за България са около 12 млн. лв. Колко ще стигнат, зависи от това доколко ще продължи ембаргото, доколко ЕС намери трети страни като пазари, за да спре натискът на цените надолу.

Десислава Танева потвърди, че Изпълнителната агенция по рибарство (ИАРА) ще се мести в Бургас, след като се променят съответните устройствени актове.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase