Над 100 млн. лв. обезщетение ще дължи държавата, ако се прекрати концесията за ски зона Банско. Това заявиха експерти на дискусия, организирана в екоминистерството, с участието на представители на концесионера и природозащитници.

"За всички е видно, че в договора има слабости и неясноти. Може да се върви към изчистване на неяснотите, залагане на ясни клаузи, които да гарантират защитата на националния интерес и ефективен контрол, адекватност при формирането на дължимото концесионно плащане", каза екоминистърът Ивелина Василева. Тя предупреди, че при евентуално прекратяване на договора предстоят преки и непреки финансови щети за държавата. И се застъпи за това ясно да бъдат дефинирани задълженията на концесионера.

Василева допълни, че към последващи действия трябва да се пристъпи, след като бъде постигнат консенсус. "Стига емоции, време е за решения“, каза тя.

Докладът на междуведомствената работна група, която анализира ситуацията с концесията, бе представен от Мариета Немска, директор на дирекция "Икономическа и социална политика" в МС. Тя посочи, че е проучен голям обем документация и са изведени основните проблеми – например неясноти в контракта, свързани с предмета и обекта на концесията.

Според експертите няма основание за прекратяване на договора заради неизпълнение на задълженията, а докладите на ДНСК не показват незаконно строителство в ски зоната.

Едно евентуално прекратяване трябва да се обмисли много, с последствията за държавата, концесионера, зимния туризъм и община Банско. При всички положения държавата следва да обезщети концесионера за подобренията, каза експертът. По думите й дължимото от държавата обезщетение ще е над 100 млн. лв.

Експертите са обсъдили как да бъде изменен и допълнен договорът.

Министърът на туризма Николина Ангелкова призова да бъде постигнат компромис, защото преките загуби за икономиката ще са огромни, ако се тръгне към прекратяването му. В града и околните общини 37% от населението са пряко заети в туризма, каза тя. Според нея при прекратяване на контракта загубите за икономиката ще бъдат стотици милиони левове, или дори милиарди, ако се включат освен преките, и косвените щети.

Министърът на спорта Красен Кралев се застъпи за развитието на ски спорта в Банско. Той изброи проведените големи зимни състезания там, броя на спортните клубове в Разлог и Банско и конкретни постижения на български спортисти. Икономическият министър Божидар Лукарски предложи при положителен ОВОС да се развият лифтовете.

Петър Петров като представител на концесионера „Юлен“ заяви, че е налице една успешна концесия.

"Направихме един еталон за зимния туризъм.Естествено е да бъдем атакувани, но не е доказано нарушение в нашата ски зона", каза той. Юристът потвърди, че ако държавата прекрати контракта, ще последват действия в съда. "Тогава би следвало да ни бъде върната цялата инвестиция, а тя е три пъти над заложеното в договора", каза той.

Незаконно строителство в ски зона Банско не е установено, заяви Милка Гечева, началник на ДНСК.

Депутатът Найден Зеленогорски се обяви против разтрогването на концесията, защото според него ще последва огромна щета за бюджета, а в Банско 5 години няма да се карат ски.

Той поиска да се изчисти въпросът с данните за надвишена концесионна площ и предложи, ако трябва, да се наложат санкции, а договорът да бъде актуализиран. "Не предполагам, а съм сигурен, че има изкривяване на концесията, трябва да намерим едно балансирано решение, за да не страдат всички", заяви народният представител Петър Кънев.

Ски зона Банско не е само екология, имат значение здравето на младежта, спорта, регионалното развитие, каза кметът на Банско Георги Икономов. Той настоя екоактивистите да не бъдат приемани като ментори или като хора, които трябва да казват какво да се случва в един град или община. Кметът се обяви категорично против развалянето на концесията и се съгласи с евентуално изменение на концесионния договор. По думите му евентуално прекратяване "ще затвори зимния туризъм в България".

Икономистът Красен Станчев също се обяви против разваляне на договора и коментира, че задължението на концесионера по инвестициите е преизпълнено. Ако страната е правова, ако се спазват законите, то всеки спор трябва да се решава между концесионера и концедента, каза той. И заяви, че няма данни за увреждане на природата.

Тома Белев от Асоциация на парковете в България отправи критики към междуведомствената работна група като посочи, че експертите предварително са се отказали да направят анализ на изпълнението на договора.

"За Асоциацията е важно, ако държавата и концесионерът признават, че има проблем, той да бъде изчистен в рамките на договора и на закона. Ако това не е възможно, или пък ако са продадени част от съоръженията на трети лица, тогава да се върви към прекратяване", каза природозащитникът.

Евдокия Манева коментира, че когато е била екоминистър, е започнала процедурата по концесията и това е бил първият договор за подобен обект. Затова по думите й имало неточности – два напълно равностойни текста в договора, които засягат площта. Тя обясни, че до 2012 г. никой не е измервал площта на концесията обективно, а цитираната в контракта площ от 99 ха била "умозрително число за границите на туристическата зона".

"Многобройни проверки показаха, че парк Пирин не е увреден или застрашен. За буферната зона ЮНЕСКО се съгласи да се поддържат съоръженията и да се разширяват", каза тя.

"Хората продължават да напускат Банско, работата в туризма е лошо платена. Има пренасищане на предлагането, невъзможност да се задържат младите хора. Малките и средни хотели са почти в ситуация на фалит", каза Любомир Попйорданов от Асоциацията за алтернативен туризъм. Той упрекна концесионера, че има принос в лошата среда за предприемачество в града, който според него безвъзвратно е загубил атмосферата си.

"Рила и Пирин принадлежат на всички българи. Не може да обвързваме развитието на Банско само с развитието на една компания, това не е справедливо. Нарушенията трябва да бъдат наказани, това очакват българските граждани в момента. В България се е насадило усещането за несправедливост и това е причината българите да продължават да напускат страната", допълни той.

На дискусията стана ясно, че в кадастралната карта на Банско ски зоната не е нанесена, както и пистите. Те са предмет на специализирана кадастрална карта, каквато към момента не е утвърдена за тази зона. За да има такава, тя трябва да бъде поръчана от съответното юридическо лице или общината.

Срещата завърши с остра размяна на реплики между страните и очаквано до консенсус не се стигна.

Ивелина Василева обясни пред медиите, че до изменение на концесионния договор може да се стигне само след решение на Министерския съвет, който може да възложи на екоминистерството да започнат преговори с концесионера. В случай на преговори и двете страни са равнопоставени.

"Видно е, че не можахме да постигнем консенсус. Всички наши призиви бяха към отговорно поведение. Надявам се на разбиране у всички за това, че не можем да позволим държавата да понесе грандиозни щети поради факта, че група НПО продължава да има притеснения и съображения", каза министърът по адрес на зелените организации на брифинг след срещата.

Неяснотите са заложени в решенията, с които е започнала процедурата, коментира Мариета Немска. "Това е първата концесия, липсвал е опит в администрацията", каза тя за грешките в техническите параметри. Според нея при допълнително споразумение може да се постигне завишаване на процента на концесионно плащане, но ако се постигне съгласие между двете страни.

Ивелина Василева съобщи, че е налице готовност работна група на МОСВ и МРРБ да подготви заданието, с което да се изиска от концесионера да разработи специализираната кадастрална карта, като създаде и поддържа регистър на активите. Тя отказа да се ангажира с конкретни срокове.

Още новини по темата четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase