Всеки пети българин живее под прага на бедността, сочат данните на НСИ за 2016 година.

За изминалата година линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер под прага на бедност са били 1 638 700 лица, или 22.9% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 5.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (54.6% за 2016 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 на сто по-висок в сравнение с безработните жени.

Снимка: НСИ

За изминалата година делът на работещите бедни нараства спрямо предходната година с 3.8% до 11.6%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище също оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.8%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4%.

Снимка: НСИ

Оценките на бедността зависят и от типа на домакинството, като най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. в сравнение с 2015 г. се наблюдава при домакинствата с един родител със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.4%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (16.0%).

Що се отнася до етническата принадлежност на лицата, през 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 77.1%, а най-нисък - сред лицата от българската етническа група – 15.7%. Наблюдават се обаче съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност.

Снимка: НСИ

Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39,1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29.0%, при 28.1% работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група.

От какво се ограничава нашенецът, когато парите не му достигат?

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на ел. уреди, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (54.1%).

Успоредно с това 2.8% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% - цветен телевизор, 9.0% - автоматична пералня, а 34.5% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% се ограничават при отоплението на жилището си.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 91.9%, за турската етническа група - 77.2%, и за българската етническа група – 50.2% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Данните на НСИ сочат още, че през 2016 г. 31.9% от децата на възраст 0 - 17 години у нас са изложени на риск от бедност, или с 6.5 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2016 г. всяко осмо от десет деца (77.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.4% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Данните на НСИ показват, че през 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лв., а най-високата - в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2%, и Варна - 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол - 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7%.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase