Младите не искат да са политици и митничари, а програмисти

"Алфа рисърч": Над една пета нито учат, нито работят
75
Младите не искат да са политици и митничари, а програмисти
Снимка: архив, Ройтерс

Рязък скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните и намаляващ към професията на адвокат, митничар, политик, журналист. Това регистрира агенция "Алфа рисърч" в проучване, проведено между 12-22 юни сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

От агенцията сравняват данните с аналогично свое проучване през 2008 г. Според тях "компютърен програмист" и "лекар" остават най-предпочитаните професии за последното десетилетие.

Докато компютърните специалности обаче бележат ръст от 28% през 2008 г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27% на 25%.

Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни, посочват анализаторите.

Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните жители на столицата и големите градски центрове. Към тях се ориентират включително и част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на "самовъзпроизвеждане".

Като цяло в класацията на водещите професии за периода 2008–2017 г., се наблюдава слаба промяна, което е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие. Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство, посочват социолозите.

Въпреки опитите за реформи през последните години интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017 г. заемат съответно девето (6%)  и седмо (7%) място по предпочитания.

В сравнение с 2008 г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

Социолозите регистрират и слаба мотивация и интерес към повишаване на образованието и квалификацията, което е бариера пред по-високата конкурентноспособност на икономиката.

Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение или повишаване на квалификация през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%).

Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%).

Сравнително изследване на Евростат от 2016 г. също регистрира ниска активност в курсове за обучение сред българите - 8% от населението между 18 г. и 64 г. са участвали в обучителни или образователни курсове в последните четири седмици. Тази тенденция е сходна с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%). 

Доста по-различна е ситуацията в скандинавските държави, където над 30 на сто са участвали в подобни курсове. Дори и в Естония този процент е значително по-висок, отколкото у нас – 21 на сто.

Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят  - 21.4% през 2015 г., което по данни на Евростат е едно от най-високите равнища в ЕС.

Също така, според Националния план за действие по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016 г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация.

Въпреки като цяло ниските нива, относително най-сериозна е образователната активност на 18-30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.

Колкото по-образовани и с по-високи доходи са хората, толкова по-често се включват в обучителни програми. Представителите на свободните професии и служителите, упражняващи неръчен труд, са сред най-честите участници в такива програми.

Подобна тенденция не се наблюдава обаче при работещите с ниско образование и квалификация, които в най-голяма степен се нуждаят от обучение. Неравният достъп до програми за повишаване на уменията в различните типове населени места също оказва своето влияние. Колкото по-голямо е населеното място, толкова повече хора участват в курсове и обучения. И обратното.

Поляризирано е обществено мнение за реализация в България или в чужбина. 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности у нас, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Според социолозите тези нагласи са показателни за неотслабващия все още натиск за трудова миграция и потенциалното увеличаване в близко бъдеще на кадровия дефицит в редица сфери.

Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са все още силно ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.

Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.


75
Още от
Напиши коментар Коментари
63
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Напълно разбираемо е.Лекарите няма да останат гладни,необходмост от лекари винаги ще има,а в съвремието най-важни са езиците и компютърната грамотност.За съжаление,инженерите и учените в нашата държава нямат среда за развитие,а това е задължително.
За политици е необходимо добро обучение и образование,разузнаване и т.н.,но в България почти нямаме такива образовани политици.Или ако има обучени в специалност политика,те не работят,защото държавата ни е шуробаджанашка и критерия е на кой си човек.
62
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
В Средновековните универистети първата година се е учило Логика , Чужд Език и Граматика.. Тези 3 елемента са все едно компютърен език.. Хората били умни и на 20години правили открития по математика които днес студенти по математика учат във втори курс..
После дошли Банкери и Ротшилдовци да властват и премахнали логиката , и човеците затъпяли..
61
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Зависта е голяма ..
Повечето хора не могат да мислят , а могат само да копират шаблони и да помнят , да учат наизуст и да зубрят.. Помненето текстове и картинки е ненужно никомо то точно 0,03 цента на гигабайт , евтения..
Скъпата част е мисленето ... процесорното време..
60
1
 
2
 
! Отговори
А бе преди 9 месеца
До Анонимен
Значи в занаятите-каквито и да са, има две категории:болшинството се научават и после вършат рутинната работа,а има и една малка част които измислят новите неща.Е,има и такива,дето нямат заложби,но успешно крадат постиженията на другите,но то е друга тема.
59
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До Анонимен

Имa и достa глупaви прогрaмисти
Кaто във всеки брaнш
58
1
 
2
 
! Отговори
Любопитен преди 9 месеца
До Анонимен
"Толкова са нежни програмистите,че ако те ударят ще паднеш като талпа.Всеки ден блъскат на фитнеса.Даже им дават безплатни карти."
А зобането и кокаина безплатни ли са?Щото видяхме много такива напомпани,дето като преминаха 40 години и рухнаха тотално.Естествено здравото тяло зависи и от гена,насилиш ли природата,ставаш като С.Трифонов-развалина на 50г.,че и доста по-рано.
57
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До А бе

Не се учи , а се мисли.. а да се мисли е трудно.. не е като да четеш книжка за забавление.. за невидимата ръка на пазара в икономиката..
56
0
 
4
 
! Отговори
А бе преди 9 месеца
Все си мисля,че програмирането е занаят като всеки друг-учи се,но без известна дарба не се стига далеч.Не може всички да са такива,дето се вика.Ако бъркам-поправете ме,не се сърдя.
55
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До Анонимен

Толкова са нежни програмистите , че ако те ударят ще паднеш като талпа.. Всеки ден блъскат на фитнеса. Даже им дават безплатни карти..
54
4
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
И какво програмират? Какъв софтуер излиза изпод нежните им пръстчета?
53
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До ладерчо

То в Германия има два вида инжнери едините проектират и програмират , другите са отверкаджии , настройчици , в производството.
Едните учат в Университет - другите във ФахХохШуле Висше техническо училище..
Разликата в началните заплати са 500евро после кой каквото покаже..
52
0
 
2
 
! Отговори
ладерчо преди 9 месеца
за сега не става без изстрадалия вече по изфирясал нещастен дърт инженерен мозък,
видял две и двеста ,ама младите май ич ги няма ,не щат и да попиват,искат направо на бюро и лап топа.
не щат да се поизцапат.като се наложи
51
3
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До Flex

Вземи си фантазиите , за мокри сънища.. Няма как се автоматизира нещото което създава самата автоматизация..
50
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Хехехе смешно, само да вметна тук че явно много завиждачи се навъдиха. ИТ сектора ще движи много неща за напред всяко друго производство се автоматизира. Някои казват че това ще отмре ... хаха ами то отмира вече 15 години ама все повече фирми се местят тук. В момента на БГ пазара се търсят 50000 човека за ИТ сферата.
49
4
 
0
 
! Отговори
Flex преди 9 месеца
53, не само е възможно, а вече е и факт, от китай при това. Виждал ли си какво получават смляно като задачи повечето програмисти? Невъзможно, поне на този етап е да се автоматизира измислянето на програмата, но това се прави от много малко хора, масата са преводачи един вид. Това в големите фирми разбира се, в малките, където и сам войнът е войн е друга бира. И без това в момента половината програмиране е пряко свързано с копиране на код от стековърфлоу (бг мамма ама за програмисти)...
48
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
някой българин да не е създал нова опеационна система и да е ударил чичко бил в земята?
или куртят пари от проложнийца за андрооид.цъкат ,за телефони бъдещите милионери.
ар да пишат на асмблер малко по бабешки ,да идим или да напраят дна скада електричарска с всичките серва и н кякто с полага.
47
3
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Тука пишат хора неграмотни - които не разбират , че няма разлика между инженер и програмист , математик и програмист , физик и програмист.. Всички тези трябва да могат да програмират и да знаят - английски и немски или английски и френски..
46
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Светът може да се развива само в посока наука и технологии
45
3
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
правилно се насочват децата
инженер вече е неуважавана и не платена професия.
общак и бърсалка. шест години н вятъра.
яд ме ч не учих зя двокят.
варианта е терминала.
44
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До Flex

Вземи се скрий , невъзможно е програмирането да се автоматизира .. за следващите 50 години..