Двадесет са българите, обявени за праведници от израелския институт “Яд Вашем” заради приноса им за спасяването на българските евреи. Сред по-известните личности са Димитър Пешев, патриарх Кирил (тогава Пловдивски митрополит) и екзарх Стефан Софийски. Сред тях обаче има и напълно непознати имена. Това са обикновени хора - хлебар, медицинска сестра, актриса, които рискуват живота си в размирните военни години, за да помогнат и спасят евреи. Сред тях е майката на големия актьор Йосиф Сърчаджиев - Анна.

Техните лични истории ще бъдат разказани за първи път в изложба, организирана от Държавна агенция “Архиви” по повод 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи, пише "24 часа".

Историята е добре известна. На 22 февруари 1943 г. след засилен германски натиск българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германският пълномощник СС-хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер подписват споразумение за изселване от страната първо на 20 хиляди евреи от “новите земи”. Предвижда се недостигащата бройка да бъде допълнена с евреи от старите предели на страната. Сключеното тайно споразумение подлежи на потвърждаване от Министерския съвет, но не и на обсъждане от Народното събрание. На 4 март започва депортирането на 11 343 евреи от Македония - с влак през Югославия, и от Беломорието - с влак през България и с параход от Лом, към лагерите в германските източни области.

За допълване до числото 20 хиляди правителството прави акция на 9 март в Кюстендил, Дупница, Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик за насилствено събиране на евреи. В резултат на прочутата кюстендилска акция, която се оглавява от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Сюичмезов, дееца на ВМРО Владимир Куртев и Иван Момчилов, както и решителната намеса на подпредседателя на НС Димитър Пешев, обаче още същия ден се постига отмяна на заповедта за депортиране на евреи от старите предели на страната.

На 17 март 43 депутати слагат подписите си под писмения протест на Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов по повод антисемитската политика на правителството. 10 дни по-късно Пешев е бламиран като зам.-шеф на НС, но нито един евреин от “старите предели” не напуска България.

През май под силен натиск евреите са изселени от София в провинцията. Животът на над 48 хиляди души обаче е спасен.

Историята разказва много за приноса на Пешев и другите по-известни личности сред българските праведници. Фокусът обикновено е върху 8-10 публични фигури, но малко се знае за останалите хора, спасили български евреи. А те са тихите герои, които, водени от човещината, помагат, разказва Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция “Архиви”, която обобщава събраните документи за българските праведници.

Някои от тези хора са носили храна или вода, други са крили еврейски семейства в домовете си - всеки е помагал, колкото може. В днешно време това може да изглежда обикновено, много делнично, но в онези години е било страшно, защото Законът за защита на нацията преследва не само евреите, но и българите, които им помагат, казва Гезенко.

За съжаление, за част от тези “обикновени” герои няма данни, нито запазени снимки. Има малко информация в института “Яд Вашем”, а от българските архиви се надяват да привлекат вниманието на хора, които знаят историята им или познават техни наследници.

Ето ги 20-те български праведници:

Димо Тотев Казасов (1886-1980). Журналист, общественик и политически деец. Обявен за праведник на 31 май 1966 г.

Стефан (светско име Стоян Попгеоргиев - 1878-1957). Български екзарх (1945-1948). Обявен за праведник на 11 ноември 2001 г.

Кирил (светско име Константин Марков - 1901-1971). Историк, доктор по богословие, академик. Патриарх и Софийски митрополит (1953). Обявен за праведник на 11 ноември 2001 г.

Димитър Йосифов Пешев (1894-1975). Политик и общественик, министър на правосъдието (1935-1936), подпредседател на НС (1938-1943). Удостоен със званието на 10 януари 1973 г.

Ето и четиримата кюстендилци, които са в делегацията, отишла при Димитър Пешев и които през 1943 г. създават Обществения комитет за спасяването на българските евреи:

Асен Сюичмезов (1899-1977 г.). Търговец. Удостоен със званието на 10 януари 1973 г.

Иван Момчилов (1888-1966). Адвокат. Обявен за праведник на 4 септември 1991 г.

Владимир Куртев (1888-1946). Учител и деец на ВМРО. Обявен за праведник на 3 май 2010 г.

Петър Михалев (1899-1985). Адвокат, депутат в ХХV обикновено народно събрание. Получава званието на 10 януари 1973 г.

Михаил Георгиев Михайлов (неизв.). Счетоводител. Роден в София. През 1942 г. осигурява храна за приятелите си евреи, които са изпратени в трудови лагери. През същата година помага на Давид Йозеф Азисов и баща му да бъдат освободени от затвора. По време на изселването на софийските евреи през май 1943 г. Михаил Михайлов съхранява имуществото на приятелите си евреи. Удостоен със званието на 2 февруари 1971 г.

Вера Пасева-Ичкова (неизв.). Родена в София. От 1942 до 1944 г. укрива в дома си Яков и Нисим Леви (баща и син). Две години след края на войната Вера Пасева продължава да се грижи за малкия Нисим. Обявена за праведник на 4 март 1987 г.

Д-р Павел Герджиков (1906-1985). Роден в Шумен. По-късно семейството се премества в София. Завършва І Мъжка гимназия (1920), медицина (1932) в СУ, специализира в Берлин. Кабинетът му в София е бил на ул. “Бенковска” №2. В продължение на година и половина укрива в дома си 4-членно еврейско семейство в тайно помещение зад специално изградена преградна стена. Обявен за праведник на 29 януари 1980 г.

Надежда Василева (1891-неизв.). Медицинска сестра. През март 1943 г. раздава храна, вода и лекарства на беломорските евреи на гарата в Лом. Удостоена със званието на 18 декември 2001 г.

Младен Иванов (1923-2012). Живее с родителите си в центъра на еврейския квартал в София. Говори ладино (романски език, говорен от сефарадските евреи от Испания - б. р.) и се възприема като част от еврейското население, сред което е израснал. Истински и верен приятел на евреите, той става известен като “защитника на гетото”. Осигурява на приятелите си евреи фалшиви документи. Арестуван и съден от военен съд през 1943 г. Обявен за праведник на 11 февруари 1991 г.

Станка Стойчева (неизв.- 1964). Родена в Търговище. През 1943 г. заедно с родителите си укрива в плевнята на дома си в Пещера семейството на Яко Нисим Ефраим. Една от омъжените му дъщери Леа Фархи е бременна и ражда преждевременно момиченце с помощта на Станка. Кръщава го Меди. В продължение на 2 г. Станка се грижи за тези хора. Тя и майка ѝ помагат и на други жени без оглед на техния религиозен и етнически произход. Удостоена със званието на 21 декември 2004 г.

Рубин Димитров-Бичко (1915-1995). Хлебар. След протестната демонстрация на софийските евреи на 24 май 1943 г. укрива 20 от тях във фурната на баба си в Ючбунар. Помага с храна на много от арестуваните 400 софийски евреи. Когато полицията го вижда да разговаря с евреин, го арестува и пребива, в резултат на което зрението му е силно увредено. Удостоен със званието на 16 юли 1963 г.

Д-р Атанас Костов (1900-1961). Лекар. През 1941 г. е изпратен в Скопие. Две години по-късно, при ареста на евреите в Скопие помага на свои приятели и техните семейства - над 50 души, като заявява пред властите, че тези хора са му необходими за предотвратяване на епидемии. Успява да издейства заповед за освобождаването на колегите му евреи лекари и фармацевти и техните семейства. Удостоен със званието на 14 април 2002 г.

Анна Георгива Дамянова-Попстефанова (неизв.) Театрална актриса. Анна Попстефанова е съпруга на областния полицейски управител на Скопие Стефан. В началото на март 1943 г. еврейската общност в Скопие е уведомена, че на 11 март всички трябва да се съберат на жп гарата. Попстефанови познават Мони и Рашел Карио и децата им и ги предупреждават да не отиват, а да се опитат да избягат. Анна Попстефанова укрива няколко дни в дома си семейство Карио, а след това ги премества в дома на Анна Сърчаджиева. Удостоена със званието на 21 април 1983 г.

Анна Сърчаджиева (1914-2007). Дъщеря на видния юрист от еврейски произход Йосиф Фаденхехт. През 1943 г. заедно със съпруга си - театралния режисьор Стефан Сърчаджиев, работят и живеят в Скопие. Укрива в дома си семейство Карио 10 дни, въпреки че в къщата, в която живеят, са разквартирувани германци. След това семейството успява да избяга през Албания. Удостоена със званието на 7 юни 1983 г.

Спиро Денков (1919-1996). Подпомага приятелите си евреи с храна и средства. След демонстрацията на софийските евреи на 24 май 1943 г. Мико Офер е арестуван и изпратен в лагера Сомовит. Денков го посещава и му носи храна и писма от семейството и приятелите. Успява да преведе нелегално в Румъния група евреи, които от там да стигнат до Палестина. Удостоен със званието на 5 януари 1971 г.

Васили Иванов (неизв.). Удостоен със званието през 2007 г.

"Яд Вашем" със строги критерии за званието "праведник"

През 1953 г. в Израел е създаден институтът и мемориал “Яд Вашем”, посветен на Холокоста. Една от целите му е да издири и увековечи паметта на “праведниците на света” - хора с нееврейски произход, спасили евреи от техните палачи.

До 2018 г. са признати над 25 000 души от 49 страни, сред които и България с 20 праведници.

Почетното звание “праведник на народите на света” се присъжда на тези, които в условията на нацисткия терор по собствена инициатива са помагали на евреи със следните действия:

- Предоставяне на тайно убежище. В много от случаите този вид помощ е бил единствено спасение, но в същото време е бил много труден и рискован, тъй като даже тогава, когато тайното убежище, в което са укривани евреи, не се е намирало непосредствено в дома на спасителя, той е поемал отговорността да полага грижи за спасените. Спасителят и семейството му понякога с години са живеели под постоянна заплаха да бъдат изобличени.

- Съдействие в укриване на евреи и помощ при изготвяне на фалшиви лични документи (лични удостоверения, свидетелства за раждане или кръщение и др.), намиране на безопасно жилище, а понякога и работа.

- Участие в организиране на бягство от гето или концлагер с последващо укриване, а също и съдействие при преминаване в неутрална страна или по-малко опасна територия.

- Участие в спасяването на еврейски деца в тези ситуации, когато раздялата с родителите им е била неизбежна (в случаите на изпращане на родителите в концлагер или изселване от едно място на друго).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase