Към чужбина гледат младите с ниско образование, 33% готови да емигрират

33% от младите хора са готови да емигрират всеки момент, а 18 на сто биха отишли да живеят на друго място. Това важи най-вече са младите от селата и малките градове, признава вицето по демографските въпроси Марияна Николова в писмен отговор на въпрос на депутат от опозицията.

Оказва се обаче, че чужбина е най-бленувана за младите с основно и средно образование.

Явно очакванията им са, че ще и зад граница ще полагат нискоквалифициран труд, но пък ще получават повече пари, отколкото в България.

41% от хората до 29 години пък са доволни от мястото, в което живеят и не са склонни да емигрират. Най-често те са висшисти и са доволни от условията си на живот.

Според Николова броят на заминаващите за чужбина бил по-малък от този на младите, които завършват образованието си зад граница и се връщат, за да работят в България.

Тя цитира и проучване на БАН от 2018 г., в което е посочено, че близо 60% от българите, завърнали се от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната. Едва 20% смятали някой ден окончателно да напуснат страната.

Изследването сочи още, че водещите причини, които пращат българите в чужбина, са икономически, но пък това, което ги връща отново в България, е семейството.

19% пък са оптимистите, които смятат, че нещата у нас ще се подобрят и заради това се връщат, 9 на сто, за да получат професионална реализация, 7% пък виждат възможност за по-добра работа, а 6 на сто иска да развият свой бизнес в България.

Повече от половина от временните мигранти са имали проблем с професионалната си реализация, след като са се върнали в България.

22% обаче на се успели да си намерят работа, 10 на сто са имали стъпки за признаването на трудовия им стаж, на 2% не им е било признато образованието и квалификацията.