Учител, директор, авантюрист, художник, джудист, строител, спасител, любител на морето... На днешния 26 август се навършват 30 години от трагичната гибел на един необикновен човек – инж. Недьо Ранчев. Човек, белязал с живота си съдбата на хиляди ученици, стотици учители и млади спортисти. И ако случайно не сте чували за него – следващите редове ще ви запознаят с една необикновена личност, отишла си от този свят при тежка автомобилна катастрофа преди 30 години.

Роден на 7 юни 1937 г. в с. Малка Верея, Старозагорско, неговата съдба е необикновена още от раждането. Той е петото дете на своите родители - Златка и Димо Ранчеви, но братята и сестрите му преди него са умирали още като деца. Затова и идването му на този свят е свързано със странни и направо чудати от днешна гледна точка обреди и ритуали.

Когато се ражда прекопават прага на къщата и го „премятат” през него - с други думи сменят родното му място, за да избяга той от злата поличба. След това изнасят бебето навън, обвито в парцали, и го „хвърлят” на пътя. Точно тогава на пътя минава една хубава жена – баба Неда, взема го и затова според вярванията, понеже го е срещнала първа, малкото момче взима  нейното име. Тя го взема и на ръце го занася в близкото село Богомилово, кръщава го и тогава го дава на сестрите на баща му.

По-късно поотрасналото дете научава всички Ботеви стихотворения, които декламира в читалището по време на празници. Участва в представянето на пиеси и в рисуването на декорите – нещо, в което бъдещият учител има голям талант. Но не само това – младото момче обожава спорта и спортува активно висок скок, овчарски скок, копие, диск... А всичко това не му пречи да завърши с отличие Строителния техникум в Стара Загора.

Любимец на мнозина учители, след като завършва Инженерно-строителния институт в София той се завръща в Строителния техникум в града под липите, за да се превърне в любимия учител на поколения ученици. Защо ли? Защото преподава нестандартно, а авантюристичния му дух печели бързо учениците му, много от които по-късно му стават и колеги в тогавашния Строителен техникум и СПТУ по сградостроителство. 

Неизчерпаемата енергия на Ранчев обаче далеч не остава заключена между стените на училището, в което преподава. Успоредно с него е и хоноруван преподавател във ВИЗВМ гр. Стара Загора по инженерно дело. А освен това е пионер и няколко любопитни инициативи - събира момчетата и организира първия клуб на моржовете „Полярните мечки” в Стара Загора.

„През зимата чупеха ледовете на езерото край "Загорка“ или на шадравана на Аязмото и се къпеха. Каляваше ги психически и физически. Правеше ги силни и смели, решителни и отговорни“, спомня си неговият голям приятел инж. Милчо Киров в книгата посветена на него - "Завръщане от бъдещето".

А по-късно авантюристичния и вдъхновен учител основава и отбор по самбо, джудо и планински крос. Не случайно и до днес името на Недьо Ранчев е отлично познато в родното джудо и самбо, а клубът в Стара Загора отдавна носи неговото име.

За своите над 2 десетилетия треньорска дейност той е подготвил над 200 медалисти от национални и международни състезания, както и един вицешампион от Олимпиадата в Москва. Освен треньор е и съдия на редица международни и републикански първенства и турнири. За спортните си успехи е награден с медал "За особени заслуги в спорта", а неговите възпитаници и до днес помнят неговия спортен съвет - "На сила – колкото можеш. На воля – колкото трябва".

От 1972 г. Ранчев става главен специалист към Инспектората по образование – Стара Загора. Автор е на много програми по различни специалности за СПТУ и техникумите по строителство, на учебник по "Сградостроителство" и "Технология на довършителните работи", на "Сборник от задачи за организация на строителното производство".

А 9 години по-късно той отново се завръща в училището - през 1981 г. той става директор на СПТУ по промишлено строителство. Днес, вече Професионалната гимназия по строителство и дървообработване, носи неговото име. За добрата си професионална работа е отличен със значка "Кольо Фичето", а освен това е и отличник е и на Министерството на народната просвета.

А през лятото, между многото задължения като директор, учител и треньор, Ранчев е й спасител на Южното Черноморие, като отговаря за живота на хиляди хора. Дълги години той е главен спасител в Несебър, а заедно със свои ученици строи и 2 почивни бази в близост до морето, което той толкова обича.

"С риск да огорча много приятели и приятелки, мисля че най-голямата му любов бяха кучетата. За тридесет години съвместен живот той донесе и отгледа вкъщи много кучета. Разбира се, най-голямата му гордост беше нюфаундлена Майкъл. Той беше необикновено красив, величествен, интелигентен, недостижим, горд, артист в два игрални филма, шампион в породата си. Обичта им бе взаимна", споделя съпругата на Ранчев – Росица, в книгата посветена на него - "Завръщане от бъдещето".

"От мрънкане полза няма, захващай се с живота“ е един от любимите съвети на Ранчев. А един от най-близките му приятели в живота споделя: "Наричаха го просто Ранчев. И това име носеше цялата любов, уважение и стойност на този забележителен, изключителен българин".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase