Работещите не придобиват нови знания, а по дигитални умения сме на дъното в ЕС

Към 2050 г. ще имаме най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света
126
Работещите не придобиват нови знания, а по дигитални умения сме на дъното в ЕС
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Действията на министерствата на труда и социалната политика и на образованието и науката във връзка с нарастващата нужда от придобиването на нови знания и умения, преквалификация и обучение през целия живот не са достатъчно ефективни.

Необходими са трайни усилия за цялостно подобряване на качеството и ефективността на националната система за образование и обучение. Ефективността на процеса зависи не само от публичните власти, но и от нагласите, осъзнатостта и разбиранията на работодателите и самите граждани за значимостта на процеса за учене през целия живот. Това са основните изводи от одита на Сметната палата „Професионално обучение за възрастни“, проведен от януари 2017 г. до края на 2019 г., който е част от паралелен одит „Работна сила 2030“ в рамките на професионалната организация на европейските сметни палати - ЕВРОСАЙ.

Още по темата

Въпросът за преквалификацията е от изключителна важност за развитието на страната. Навлизането на информационните технологии и демографските изменения трансформират пазара на труда и изискват висока квалификация на работещите, която може да се постигне чрез непрекъснато образоване и обучение през целия живот.

Например, дигиталните умения вече са ключови за работната сила. Индикаторите за дигитални умения на ЕВРОСТАТ включват дейности, свързани с използването на интернет или софтуер от лица на възраст между 16 и 74 години в четири области - информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения. По тези показатели България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз. Данните за 2019 г. показват още, че разликата в дигиталните умения между хората от градовете и селата в България е 23 процентни пункта, а средно за Европа е 14 процентни пункта.

При одита е установено също, че през 2019 г. България е на предпоследно място от страните в ЕС по показателя дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 15 и 17 пъти.  

Проблемът за постигане на качество на трудовите ресурси се усложнява и заради остаряването на населението. Прогнозите на НСИ показват, че до 2080 г. населението на България ще намалее с близо 30 на сто, а делът на населението над 65 г. ще достигне до 29,4 на сто. Прогнозите на Световната банка са, че към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.

Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европейски проекти. Всички стратегически документи акцентират върху необходимостта от учене през целия живот и повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, но няма увереност за това каква част от работната сила трябва да се преквалифицира и да повиши компетенциите си до 2030 г., което може да окаже негативно влияние върху управлението на политиките за обучение, включително професионалното обучение на възрастни.

В България все още не е изградена напълно системата за прогнозиране на уменията, необходими за пазара на труда в бъдеще. Разработени са отделни елементи и инструменти, които се нуждаят от усъвършенстване.
През периода 2017-2019 г. са направени средносрочни и дългосрочни прогнози за  пазара на труда, но те не съдържат:
 - анализ на очакваните нововъзникващи и изчезващи професии и работни места;
- несъответствията по региони между професионална квалификация и икономически дейности.

Няма обективна картина на специалностите с очаквани дефицити, тъй като има трудности при разработването и актуализирането на списъците на специалностите от професии с очакван недостиг. Те произтичат от:
- ограничения в методиката, тъй като не се обхващат самонаетите лица, лицата по служебни правоотношения и осигурените в специалните ведомства; не се отчита и броят на лицата с квалификация от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и официални анализи за професиите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развитие на страната, в т.ч. на регионално и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в достатъчна степен на актуалните списъци на защитените специалности и специалностите с очакван недостиг, за да направят верни прогнози.

Планираните обучения за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и инвестиционни фондове, се увеличават от 2017 г. до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение не е постигната. Напредъкът по този показател през последните 12 години е незначителен (едва 0,7 процентни пункта), което е индикатор за неефективност на действията по изпълнение на политиката.

Слабото участие на възрастни в учене през целия живот не позволява пълното използване на техния потенциал за посрещане на текущите потребности на бизнеса от квалифицирана работна ръка. Няма такава нагласа сред населението, особено при хората над 50 г. В съответствие с тази нагласа, под 10 на сто, т.е. нисък остава делът на посещаващите курсове за повишаване на квалификацията и професионалната компетентност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е висока.

Основните бариери пред участие в обучения са липсата на смисъл за по-възрастните, на време за активното население и на средства за младите. Допълнителна бариера за най-младите (15-24 г.) е липсата на визия за реализация, а за активното население - липсата на разбиране от страна на работодателите.

В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на практика само в големите предприятия. Необходими са допълнителни стимули за работодателите в микро, малките и средни предприятия, за да включват в обучения свои служители.

Услугите по професионално ориентиране на възрастни в страната се предоставят от множество институции и организации, в т.ч. бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за заетост и социално подпомагане, Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ към министъра на труда и социалната политика и Центрове за информация и професионално ориентиране, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение.  Професионалното ориентиране обаче се осъществява по различна методология и правила, без единен стандарт за услугата, което води съответно до разлика в качеството, броя и видовете дейности в нея.

Обученията за възрастни не са използвани достатъчно ефективно като способ за промяна на характеристиките на работната сила и преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на труда.

По-доброто съответствие и ограничаването на недостига на кадри зависи до голяма степен и от ефективността на механизма за финансиране на обучението - квалификация и преквалификация. През периода 2017-2019 г. са прилагани две системи за оценка на програми и проекти за финансиране от държавния бюджет на активната политика на пазара на труда и за включване в Националния план за действие по заетостта, като от края на 2017 г. е предвидено преференциално финансиране на проекти и програми с планирани обучения по търсени на пазара на труда професии и специалности. Предприетите действия са стъпка в правилната посока, но съществуват още предизвикателства като:
- въвеждане на допълнителни критерии за регионалните специфики и националните приоритети;
- разширяване на обхвата и по отношение на обученията, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Все още няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост, а при проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация. Всичко това ограничава възможностите за мониторинг и оценка на ефекта от извършваните обучения и ефективно планиране на обученията.

В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, като през периода 2017-2019 г. не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното образование и обучение наредба за определяне на принципите, изискванията към институциите за усъвършенстване на процесите, показателите, както и условията и реда за измерване на постигнатото качество.

От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

Сметната палата е дала 23 препоръки на министъра на труда и социалната политика и 26 препоръки на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.


126
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
109
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
до Анонимен 112 ; За огромно съжаление , си абсолютно прав ! Ама откъде толкоз акъл у назначените бизнесмени ,като им даваха куфарчетата , трябвало е и малко акъл да им даат ...
108
6
 
0
 
! Отговори
CriticusMagnus преди 1 месец
Ама иначе имаме претенции за изравняване на нашите заплати с тези на европейците...
107
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Факт Ако си от подобно семейство, виждам защо може да мислиш, че всички са такива. Но никой не ти е виновен, че си необразован, беден загубеняк-мрънкач.
106
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Факт Хора, даващи подобни епитети както ти правиш, визират само и единствено себе си.
105
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Повечето работодатели не предлагат никакви курсове за увеличаване на знанията/уменията на служителите си. Ако въпросните работещи отделят от собствените си средства за такова нещо, новопридобитите способности ще бъдат използвани без това да доведе до увеличаване на месечното заплащане. Или ако доведе до такова, то не би компенсирало новите работни задължения вменени над старите. Тоест, работната среда демотивира придобиването на нови умения. Ако фирмата Ви е различна това е изключение.
104
2
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Какви са тез дигитални умения , или си програмист или си магазинер , от работещите на компютър.. Аз знам още от първите офис пакети Квадро про , лотус 123 за ДОС, до най-новите включително и Linix libreeOfiice.. Досега никой не ми е дал пари за тези умения.
103
1
 
3
 
! Отговори
Сифилисчо преди 1 месец
Кви знания, кат половината бизнеси и раб места са за да изкарат за 2 дена пари и после да ги пишат "фалирали". Единствените знания дето придобих от подобни начинания, като собственик или работник, бяха как да цакам държавата максимално.
102
0
 
3
 
! Отговори
до 112 преди 1 месец
Ти си типчна извадка на описаното от самия теб....
101
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Единственото свръхпроизводство в бг е чалга, мутри и проститутки, за капак гербераси и калинки.
100
0
 
2
 
! Отговори
:D преди 1 месец
Иронията на 111, който смята, че сме си много добре и е поредният, който не може да направи разлика между "и" и "й".
99
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Абе нали Бокошенката направи 2 разбити магистрали и бяхме Швейцария на Балканите ? Нещо или аз не разбирам или той говори само лъжи и глупости ?
98
3
 
6
 
! Отговори
абе преди 1 месец
скриите се с вашите смешни статистики и предвиждания и наблюдения. толкова ли няма по-смислени работи, че го "работите" тва нещо да бълваш глупости. пък и то негативни към нас. много сме си добре и то в Евро съюза, а да не говорим за глобално. самозакриите се.
97
3
 
8
 
! Отговори
Програмист преди 1 месец
До 109 : социопати казваш? В грешка си, много сме си социални даже. Само дето избягваме да общуваме с ниско интелигентни фирми на живот като теб. Смятаме че е губене на време.
96
6
 
6
 
! Отговори
Нормален човек преди 1 месец
Далеч съм от мисълта, че социопатите с компютрите трябва да са най-платени, но наистина няма да е зле народа да се образова малко повече и най-вече да бъде мотивиран по някакъв начин, защото ниското качество на народа, определя лошия бизнес климат, нежеланието за инвестиции, слабата икономика, ниското производство на хората и съответно лошото качество на държава и начина на живот на народа...
95
5
 
13
 
! Отговори
И ЗАЩО преди 1 месец
да имат дигитални умения и да повишават квалификацията си, като за толкова кратко време имаме най-много милионери на глава от населението и то *** милионери, богаташи. Територия, в която единствено престъпници, хайдути и лентяи могат да стават богати.
94
6
 
5
 
! Отговори
Програмист преди 1 месец
Какво да очакваш от хора, чиито основни ценности са йедене, пийене и чалгийка?
93
6
 
6
 
! Отговори
Инж. преди 1 месец
Плащат ми пари колкото на чистачката в съда, а искат от мен да се дообразовам....е колкото ми плащат за толкова работя! Има си минимален стандарт на живота, който в БГ е далеч от възможността за оцеляване! 300лв пенсия колко са и за какво стигат??? Айде малко да слезете на земята, като се опитвате да ни гъбаркате вече 30г....Тая територия скоро ще я владеят едни други етноси...щот Ганьо се мисли за номер едно и лакомията му прелива из под капата!
92
2
 
12
 
! Отговори
Fallschirmspringer преди 1 месец
До Анонимен """"Общия работник изкарва повече пари от инженера.""""" Е, затова сме на това място в Европа и света.
91
2
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Общия работник изкарва повече пари от инженера.
90
0
 
5
 
! Отговори
Fallschirmspringer преди 1 месец
"""Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европейски проекти."""" И до един не ефикасни.Проект не значи реализация,някой може да направи проект за междугалактически космически кораб,но когато се достигне до реализация нищо не става.Това е преливане на пустото в празното.Само безсмислено усвояване на средства,хабене на хартия и време.