Метеорологичното време е един от основните фактори за възникване на ПТП. Времето влияе върху поведението на водача, работата на транспортното средство и състоянието на пътната настилка.

Каква е връзката между времето и ПТП и могат ли наблюдаваните през последните десетилетия климатични промени да повлияят върху броя на произшествията и травматизма?

Намирайки се в навечерието на лятото, се фокусираме върху високите температури на въздуха и другите неблагоприятни фактори, характерни за летния сезон. Лятото е сезонът с най-голям брой ПТП, като една от причините за това се явява именно топлото време, което често е причина за умора, отслабване на концентрацията, по-голяма агресивност на пътя, заспиване на волана и т.н. През лятото участие в движението вземат и по-уязвимите превозни средства като велосипеди, мотопеди, скутери и др. Освен жегите, влияние оказва и факторът заслепяване на водача от силното слънце. Немалък е броят на жертвите и от високите температури в самия автомобил, като в случая най-често става дума за заключени “за малко” малки деца и домашни любимци.

Сигурно ще се съгласите, че един от най-наболелите ни проблеми днес са катастрофите по пътищата. Почти всяко българско семейство има пострадал или загинал от пътнотранспортно произшествие (ПТП). България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по брой на ПТП и жертви от катастрофи, като за 2022 г. броят на загиналите в автопроизшествия е средно 78 души на един милион българи. Тази стойност е близо 2 пъти по-висока от средната за ЕС (46 загинали на 1 млн. души).

В световен мащаб животът на приблизително 1,3 млн. души по света се прекъсва в резултат на пътна катастрофа всяка година. В общата структура на смъртността транспортният травматизъм се нарежда на 8-мо място, но за децата от 5 до 14 г. и за младото население между 15 и 29 г. транспортната травма е основна причина за смърт. Между 20 и 50 млн. годишно е броят на ранените, като много от тях остават инвалиди за цял живот. Пътнотранспортните произшествия (ПТП) причиняват и значителни икономически загуби на отделните хора, техните семейства и на нациите като цяло. Изчислено е, че те струват на повечето страни около 3% от техния брутен вътрешен продукт (СЗО).

Сред факторите, предизвикващи ПТП, са техническа неизправност на превозното средство, недобро състояние на пътя и настилката, висока или несъобразена скорост, рисково шофиране, разсейване, употреба на алкохол и наркотици, нисък контрол на пътя, неизползване на предпазни средства като колани, каски и др. Не на последно място, сред факторите за възникване на ПТП се нарежда и метеорологичното време.

Метеорологичните условия се явяват една от основните или косвени причини в 50–80% от случаите, и главна причина за ПТП в 15–20% от случаите, според някои изследователи.

По данни на Департамента по транспорт на САЩ, 20% от всички аварии и 17% от авариите с летален изход стават в сложна метеорологична обстановка.

Наблюдаваните през последните десетилетия климатични промени, съпроводени от по-високи средни температури, екстремни горещини, промяна в режима и количеството на валежите, честотата на бурите, случаите на обледяване на пътя, силни ветрове и т.н., имат връзка с пътната безопасност – от една страна, като променят характеристиките на пътя, а от друга – като въздействат неблагоприятно върху кондицията на водача, което може да стане предпоставка за ПТП. Американско проучване установява, че при бъдещо затопляне на климата при т.нар. “умерен сценарий”, изчислените щети от инциденти на пътя за периода 2010 – 2099 г. в САЩ ще бъде 58 млрд. долара. Тази сума се равнява на очакваните загуби в селското стопанство, причинени от изменението на климата. А като една от главните причини за увеличението на катастрофите по пътищата, авторите посочват по-високите температури на въздуха.

Тази статистика не звучи оптимистично на в разгара на лятото. Цяла година сме чакали момента за отпуски, веселие, плаж и дискотеки. Но, макар че традиционно отнасяме зимата към сезона с трудни условия за придвижване, оказва се, че именно през лятото се регистрират най-много пътнотранспортни произшествия.

Освен натоварения трафик, съчетан с отпускарската безгрижност като фактор, и големите скорости, развивани в хубавото време, като причина могат да се посочат и високите температури на въздуха. Горещото време води до увеличаване на стреса и намалява способността за изпълнение на интелектуални задачи, както и такива, изискващи значително физическо усилие и моторни умения. То причинява и нарушения на съня, което може да доведе до по-голяма умора във водачите на пътя и да стане предпоставка за ПТП.

Как влияят горещите вълни върху транспортния трафик и пътнотранспортните произшествия?

Феноменът "горещи вълни" става все по-чест, интензивен и продължителен заради глобалното затопляне. Увеличената честотата на дните с високи температури в бъдеще неминуемо ще засегне и такъв важен икономически сектор, какъвто е транспортът, а това прави наложително изследването на влиянието на горещите вълни върху поведението на шофьора и ПТП по вина на водача, както и да се разработят мерки за смекчаването на това неблагоприятно топлинно влияние.

Отрицателният ефект от горещините върху способността за шофиране са документирани от многобройни експериментални изследвания през годините. Част от тях са, че шофьорите:

·     правят повече технически грешки,

·     излизат извън очертанията на пътното платно,

·     извършват повече корекции на траекторията на превозното средство,

·     завъртат волана повече и по-силно,

·     пропускат повече пътни знаци,

·     съобщават за по-голяма умора,

·     имат намалена способност за шофиране.

Проучвания в България показват най-висок брой смъртни случаи при ПТП през лятото.

Проведеният анализ на колектив от Националния център по обществено здраве на травматизма при ПТП (броят на убити и ранени) в България за периода 1993 – 1998 г. показва, че най-рисковият период за катастрофи е лятото и началото на есента – юли, август, септември и октомври, когато се случват около 42% от смъртните случаи и 41% от нараняванията, в сравнение с общия брой на убити и ранени през изследвания период. Степента на травматизъм нараства в абсолютни и относителни стойности от февруари до август. Броят на убитите и ранените намалява и минимумът се наблюдава през януари и февруари.

Друго изследване в България (Раданов, 1990), по данни от периода 1983 – 1987 г. за територията на цялата страна, получава най-голям дял от ПТП през лятото и есента, когато хората шофират по-често: населението пътува интензивно по работа или на почивка, а климатичните условия са по-благоприятни.

Наше изследване на пътнотранспортните произшествия в София (Spasova, 2012) показва, че най-малък брой автопроизшествия се наблюдава през лятото, което основно се дължи на факта, че голям дял от жителите на столицата напускат града през този сезон, отивайки на почивка в провинцията или в чужбина. Това води до по-малък обем на трафика през лятото и по-малък брой на ПТП конкретно за столицата. По данни на КАТ, картината за страната е обратна.

Сходни са и резултатите от изследванията в чужбина. Проучвания, проведени в Чехия, показват, че горещите вълни през лятото водят до увеличаване на броя на пътните инциденти. Необичайно високите температури на въздуха имат отрицателно влияние върху шофьорите (по-лесна уморяемост и влошена концентрация).

Подобни изследвания в Русия (Ширяева, 2016) показват, че при много горещо време (максимална температура на въздуха над 30°C) броят на „аварийните“ и „свръхаварийните“ дни нараства спрямо средния им брой съответно с 10% и 8%. Това изменение се обяснява с понижаване на концентрацията и с чувство на дискомфорт у водача, породени от метеорологичните условия. Влиянието на метеорологичните условия се установява в 47% от „аварийните дни“ и в 70% от дните с екстремално дневно повишаване на температурата на въздуха.

В друго изследване, което систематизира резултатите от 13 публикации, е посочено, че високите температури на въздуха водят до намаляване на работоспособността на водача. Установено е, че при температури над 26°C, човек намалява своята ефективност, като се затруднява изпълнението на интелектуални задачи, нараства опасността от грешки и злополуки.

Изследване в Австралия показва увеличение на пътнотранспортния травматизъм при горещи вълни, като по-малко произшествия се регистрират единствено във възрастовата група над 75 г. (вероятно поради отказ от шофиране в горещо време – бел.авт.).

Изследвания, проведени във Франция и Нидерландия, са установили, че повишението с 1°C на средномесечната температура на въздуха се свързва с между 1% и 2% нарастване на броя на катастрофите през тези месеци. Извършен анализ в щата Индиана (САЩ) на средните седмични стойности показва по-висок риск от катастрофи през седмиците с по-високи летни температури. В Саудитска Арабия, където температури над 40°C са обичайни за лятото, е установено, че месечният брой на катастрофите корелира с нарастващите месечни температури на въздуха. В едно изследване в три града в Нидерландия е посочено, че може да се очакват повече катастрофи, когато температурите са по-високи от месечните средни, а в друго е установена нелинейна зависимост, показваща увеличаване на броя на катастрофите при нарастване на температурата, докато в трето проучване не е открита подобна зависимост. В съвременните изследвания на зависимости между екстремно горещите дни и смъртността при пътни катастрофи, е установена положителна зависимост.

Друго проучване в района на Атина (Гърция) показва, че броят на ПТП е с 5% по-висок в дни със средноденонощна температура на въздуха над 30°C, отколкото в дни с температури между 20°C и 30°C.

Някои автори установяват, че заспиването по време на движение е по-често срещано през лятото, отколкото през зимата. Проучване в Испания по данни от 118 489 случая на ПТП показва значимо нарастване на риска от катастрофи с 2,9% в дните с горещи вълни. Тази зависимост е по-силна (7,7%), когато анализът се ограничи само до катастрофите, породени от промяна в поведението на водача – разсейване, грешка, умора или заспиване.

Установено е, че рискът от подобни катастрофи нараства с 1,1% при всеки 1°C повишение на максималната температура на въздуха.

Зависимостта между високите температури и риска от ПТП, свързани с фактора начин на шофиране, е статистически значима дори при наличие на климатик в автомобилите (86% от колите са разполагали с такъв).

Друг фактор през летния сезон е и повишението на температурата в купето при коли без климатик, каквито все още се срещат често и по нашите пътища.

Според някои проучвания опасността от катастрофи се увеличава с около 30% при температура в купето на превозното средство от 37℃, в сравнение с нормалната температура от около 22℃. Установено е, че в коли с тъмен цвят температурата в купето може бързо да достигне и дори да надмине 50℃.

Някои експериментални изследвания показват, че комфортните температури в автомобила подобряват шофирането. Липсата на климатик в някои от автомобилите води до намалена способност за шофиране, причинена от горещината; понякога ефектът от високата температура е косвен посредством дехидратацията или намалението на качеството на съня през горещите нощи. Друго обяснение е, че екстремната топлина въздейства върху състоянието на пътното платно (т. е. омекване на настилката), което впоследствие може да доведе до ПТП.

Горещата кола може да се превърне и в опасен капан за малки деца и животни, оставени дори за малко без надзор под парещите лъчи на слънцето. Според статистиката, само в САЩ от 1998 г. до 17 май тази година в колите са намерили смъртта си 943 деца. Изискването детето да се вози на задната седалка, прието след серия инциденти с отворени въздушни възглавници на мястото до шофьора, валидно и за България, породи друг проблем – забравени от родителите си спящи деца на задните седалки на автомобила. При малките деца хипертермията може да настъпи много бързо и дори краткото време, в което родителите им си позволяват да ги оставят сами, може да е фатално за тях.

Фактор, допринасящ за увеличението на ПТП през лятото, е и интензивната слънчева светлина, която може да доведе до заслепяване на водача.

Това посочват в проучването си Nofal и Saeed, които изучават месечните вариации на ПТП в Рияд, Саудитска Арабия, за периода 1989 — 1993 г. по отношение на времето от денонощието, условията на осветеността и преобладаващите метеорологични условия. Те откриват, че най-много ПТП стават през летния сезон между 12 и 15 ч. Този период се характеризира с тежък трафик, високи температури и интензивна слънчева светлина, която може да доведе до заслепяване на водача. От тази гледна точка, би било полезно да се установи дали има промяна в броя на ясни (безоблачни дни) във връзка с промените на климата.

Все по-горещите лета ни налагат да приемаме мерки за адаптация и когато пътуваме с автомобил.

Дългогодишните шофьори често прилагат такива мерки при дълъг път през лятото – тръгване по-рано сутрин или късно вечер, с цел избягване на високите температури и трафика, шофиране на кола с климатик, редуване на хората, които сядат зад волана, пиене на повече вода и т.н. Необходимо е информацията за опасността от топлинен удар при малки деца и животни, оставени в колите, каквито случаи имаше и в България, да достигне до повече хора. Би могло да се помисли и за оптимизиране на пътната настилка от гледна точка здравина и намаляване на отразителната способност. Добро решение е ограничаването на движението на тежкотоварни превозни средства в най-горещите часове от деня, с цел запазване структурата на пътищата и ограничаване обема на трафика. Необходимо е специалистите по пътна безопасност, климатолозите и здравните специалисти да си сътрудничат при научните изследвания на проблема и не на последно място — за повишаване информираността на населението, защото много от нещастните случаи на пътя са всъщност предотвратими.

Автори: Зорница Спасова, Цветан Димитров/Климатека

Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г.

Цветан Димитров е главен асистент в Националния институт по метеорология и хидрология. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по метеорология. Има докторска степен по специалност „Метеорология“ от Българска академия на науките. Провежда научни изследвания в областта на приложната метеорология, строителната климатология и криптоклимата на музеи и сгради паметници на културата. От 2013 г. работи и по тематики, свързани с транспортната и медицинска климатология. Член е на Българското метеорологично дружество European Meteorological Society и International Association for Urban Climate.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase