Украинските бежанци: "България е прекрасна, можем много да научим от българите"

Във Варна и околностите живеят десетки хиляди украинци. Сред тях има и заможни, има и по-бедни. Какво ги кара да останат на Северното Черноморие? Как живеят, как се чувстват, разказва Александър Андреев в репортаж за Дойче веле.

Лиза e от Днипро. Живее във Варна вече две години заедно с двете си деца и помага на свои сънародници украинци.

Елена пък e дошла преди година и половина от Херсонска област, работи като фризьорка в курорт край морската столица.

Редом с тези две украинки по северното Черноморие в България можеш да срещнеш хиляди други техни сънародници: по хотелите, приютяващи бежанци, по улиците, плажовете и заведенията, натъкваш се включително и на украинци, които имат вид на доста заможни хора, а и на млади мъже, които по-скоро очакваш да видиш на фронта.

Според Радио Варна в града пребивават 12 хиляди украинци, а в целия варненски регион бройката навярно достига 30 000, предполагат наблюдатели. Точна информация миграционната служба в града все още не е предоставила в отговор на запитването на Дойче веле.

Лиза Якименко, която е мениджър на Българо-украинското дружество и работи за фондация "Открито сърце", също уверява, че статистика няма. Според нея около половината от украинските бежанци живеят на социална програма в хотели и държавни бази по Черноморието.

"В момента останаха около осем такива бази - в Свети Константин и Елена, на Златни пясъци. По тази социална програма помощи получават само хората, които официално са получили защита в България. Това са хора, които не са социално обезпечени, няма къде да отидат, нямат пари", обяснява Лиза.

За същата кауза работи и активистката Иглика Георгиева. "Тук пристигат украинци предимно от Одеса. Градът им харесва, има море, напомня им за техния град. Казват, че се чувстват спокойни, хората им помагат и тук най-добре могат да се интегрират", казва Иглика.

Дали богати или бедни - всички бягат от война

И Лиза, и Иглика не крият, че хилядите украинци наоколо не принадлежат стопроцентово към групата на класическите бежанци. Лиза посочва: "Има две категории украински бежанци. В първата категория са хората, избягали от ужасите, смъртта и безизходицата. Във втората обаче влизат хора, които бягат не от бедност или безизходица. Те просто търсят безопасно място, бягат от безкрайния стрес на войната и търсят повече сигурност. Това са добре обезпечени хора, те имат средства, те наистина притежават скъпи автомобили, а жените – скъпи бижута и чанти. Те могат да си наемат жилище, могат и да си купят имот в България. Те са дошли тук не за да получават социални помощи, а просто за да си починат, да опазят живота си, да бъдат на сигурно място."

Според Елена, фризьорката от Варна, всички украинци, които познава в околността, са избягали от войната. Тя описва мотива на тези хора с едно силно, лично изречение: "Нашата територия е окупирана: аз си легнах вечерта в Украйна, а на сутринта се събудих в Русия."

Иглика Георгиева добавя: "Бежанците са предимно майки с деца. Останалите просто са избягали от войната семейства с по-високи доходи. Както всяка нация си има по-заможни граждани, така и в Украйна има семейства със скъпи коли. Концентрацията на такива във Варна е голяма, тъй като те предпочитат да се заселят по морето. И се създава илюзията, че всички украинци са богати."

Журналистката Татяна Кристи, основателка на фондацията "Открито сърце", която помага на украинските бежанци, също твърди, че повечето нуждаещи се са майки с деца. "Това, че някой има хубава кола и пари, какво общо има с факта, че е бежанец от война? Абсолютно нищо! Но тази опорка се налага от проводниците на руско влияние в България, които искат да настроят българите срещу бежанците. Както във всяка една държава – в Украйна има богати хора, бедни хора и хора от средната класа. От война бягат всички, включително и тези със скъпите коли. И вместо някои българи да сипят омразата си срещу тези хора, нека да я фокусират върху факта, че държавата Русия е агресорът, който прогони милиони от родните им места."

Лиза обяснява, че в самото начало на войната сред бежанците наистина имало и мъже в наборна възраст, които обаче се ползвали с валидното тогава разрешение: бащите на три и повече деца имали право да пътуват зад граница. Днес вече не е така.

Близо до плажа в един от курортите разменям по няколко думи с двама млади украинци, които ме заговарят на български. Били от Одеса, тук много им харесвало. Питам ги предпазливо дали са туристи. Те се усмихват и безмълвно вдигат рамене.

Лиза Якименко, Татяна Кристи и Иглика Георгиева разказват и за възрастните украинки и украинци, някои от тях хронично болни или инвалиди, настанени в една държавна база на Златни пясъци.

"Такива хора просто няма къде да отидат. Те са от Краматорск, от Бахмут, от Николаев – как ще се връщат там, там има непрекъснат обстрел. Нашата фондация "Открито сърце" помага именно на такива хора", казва Лиза.

"България е чудесна страна"

Украинските бежанци във Варна и региона от една страна може би наистина се чувстват добре, вярва Иглика Георгиева. Същото твърди и Лиза Якименко, в същото се кълне и Лена: "България е прекрасна страна! Ние можем много да научим от българите. На първо място - умението им да живеят, да работят и редом с това да се наслаждават на живота. Това е просто прекрасна, забележителна страна! И съм много щастлива, че съм тук."

От друга страна обаче украинките и украинците се натъкват на какви ли не проблеми. Трудно си намират работа в съответствие със своята квалификация – заради езиковата бариера и трудностите при приравняване на образованието. Мнозина работят по 6 дни в седмицата за 1000 лева, а трябва да плащат и наем, обясняват Лиза и Татяна Кристи. На децата също не им е лесно в училищата. Макар че има и отлични примери. Невяна Филева от сдружение "Енерджи" казва пред Радио Варна, че има голям наплив към записване на ученици в училища - във Варна за изминалата година те са били 1200. Според Филева много от украинските семейства първоначално са разчитали на онлайн обучението от Украйна, но с продължаването на войната българската образователна система се е явила като логично решение за интеграция. Филева разказва и за един украински седмокласник, изкарал шестица на изпита по български език.

Иглика Георгиева говори с възторг за украинските деца, с които работи във фондацията. "Правя всичко, за да помагам на украинците, защото смятам, че в 21 век не бива, просто е недопустимо, хора да бъдат избивани, обстрелвани, мъчени, гонени от дома си. След като от мен не зависи да спра целия този ужас, поне да помогна на тези хора. Смятам, че всеки нормален човек би трябвало да направи същото. Това са толкова усмихнати, жизнерадостни, талантливи, умни и отворени към другите хора. Обичат природата, красотата, чистотата и реда. А децата им са нежни, красиви и добри. За силата на духа и за желанието да помагат на други, макар самите изпаднали в беда, уважавам безкрайно този народ."

Фризьорката Елена също споделя, че нейните клиентки и клиенти от Украйна са много благодарни на българите за грижите, че най-вече децата им получавали всичко необходимо. Тя и нейната дъщеря не са се натъквали на предубеждения или агресия, но не при всички е така. Татяна Кристи казва: "Уви, няма как да пренебрегнем влиянието на руската дезинформация, разпространявана чрез политическите проксита на Путин в България – най-вече партия "Възраждане". Тези хора сеят омраза, ксенофобия, заплахи, обиди и лъжи. Който не може да се постави на мястото на украинските бежанци и да разбере трагедията на тези хора, няма базисни човешки ценности и е със счупен морален компас."