Заместник-председателят на върховния касационен съд (ВКС) и председател на наказателната колегия на ВКС Гроздан Илиев е номинацията на ГЕРБ за съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание, съобщиха от пресцентъра на партията.

„Наред с доказания професионализъм смятаме, че Гроздан Илиев притежава и онези нравствени качества, авторитет и безупречна репутация които са необходими за заемане на високоотговорната длъжност съдия в Конституционния съд на Република България“, заявиха от ГЕРБ.

Кандидатурата е внесена в 17.58 часа – две минути преди да изтече крайният срок за внасяне на кандидатурите за съдия в Конституционния съд от квотата на парламента. Депутатите Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Емил Радев са вносители на номинацията на Гроздан Илиев за конституционен съдия.

„Гроздан Илиев е изграден професионалист, за чийто опит и експертни познания имаме непосредствени впечатления от работата му по различни законопроекти, разглеждани в Комисията по правните въпроси на 41-то Народно събрание. Работил е активно по множество промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекси. Една от най-значителните реформи по отношение подобряване на бързината на правораздавателната дейност е свързана с промените в НПК, подготвени с активното негово участие на експертно ниво. Бяха разработени и приети нови правила, с които се ограничи възможността за връщане на наказателните дела, водеща до безкрайното им движение между инстанциите, като се предоставиха на касационната инстанция правомощията и на въззивна инстанция, с оглед окончателното решаване на делото от касационния състав след трето поред касиране на делото.“, посочват от пресцентъра на ГЕРБ.

Гроздан Илиев Снимка: Върховен касационен съд на Република България

Той участва активно и в национални съвещания на ръководителите на съдилищата в България по повод критичните бележки в Четвъртия и Петия доклад на Европейската комисия по приложението на Механизма за състоянието на съдебната реформа. В неговата дългогодишна професионална кариера не му е налагано дисциплинарно наказание.

Това е началото на трета процедура за избор на конституционен съдия от парламента, която Народното събрание открива. Досега две процедури се провалиха.

При първата издигната от независими депутати и избрана с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП Венета Марковска не успя да положи клетва, след като президентът Росен Плевнелиев стопира избора й, като си тръгна на церемонията. Припомняме, че скандалът тръгна след избирането на Венета Марковска за конституционен съдия въпреки постъпилия сигнал срещу нея за търговия с влияние и конфликт на интереси. Независимо от това тя беше подкрепена от всички партии в парламента без „Синята коалиция“. След като ЕК заплаши с междинен мониторингов доклад, Марковска сама поиска за бъде изслушана в правната комисия и опита да изчисти имиджа си, като отхвърли всички твърдения в „доноса“.

Вторият неуспешен опит за избор на конституционен съдия е свързан с името на Галя Гугушева. Тя беше издигната за член на Конституционния съд от независими депутати по предложение на СДС. Управляващите от ГЕРБ дадоха картбланш на сините да номинират кандидат след скандала с Венета Марковска, но депутатите от “Раковска 134“ отказаха да внесат кандидатурата на Гугушева и така ръководството на партията опря до отцепниците от “Атака“Димитър Карбов, Валентин Николов и Огнян Тетимов.

Срещу нея тогава постъпиха три сигнала, като като най-сериозният е от адвокат Петър Ванев от Пловдив, който е за съмнения за пране на пари от фирми, свързани със семейството й.
След сигналите срещу нея от ГЕРБ обявиха, че няма да подкрепят кандидатурата й при гласуването в НС и тя се оттегли.

Междувременно лидерът РЗС на Яне Янев заяви, че подкрепя кандидатурата на Гроздан Илиев за конституционен съдия. 

Изслушването в правната комисия ще е на 27 февруари, а гласуването в парламента ще се състои на 6 март.

Гроздан Илиев е завършил право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” през м. декември 1972 г. След успешно издържан изпит за правоспособност през 1974 г. започва професионалната му кариера на прокурор и съдия. Кариерното му развитие последователно преминава през различни длъжности в органите на съдебната власт. До 1979 г. като районен прокурор ръководи районната прокуратура в гр. Елин Пелин.

След показани добри резултати в областта на наказателния съдебен, следствен и общ надзор преминава на работа като прокурор в Софийска окръжна прокуратура, където освен с наказателно правораздаване, е натоварен и с дейността по Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. 

През месец май 1983 г. преминава на работа в Софийски военен съд, където изпълнява безупречно служебните си и професионални задължения до месец май 1989 г., когато с Решение на Деветото Народно събрание е избран за член на Военната колегия на Върховния съд. След създаването на Върховния касационен съд продължава кариерата си на наказателен съдия и до настоящия момент, като от 13 май 2009 г. ръководи Наказателната колегия на Върховния касационен съд, се посочва още в съобщението.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase