"Преговори какво ще работи кабинетът са ключът към стабилност", е анализът в "24 часа" на политолога Димитър Аврамов. Той отбелязва, че политиците ни не преговарят как да подобрят дадена сфера на дейност и да направят живота ни по-добър. Те разговарят за това какъв пост да заемат, кое министерство или агенция да зависи от тях и съответно каква част от бюджета ще се харчи с техния подпис. Това е основната причина политическите разговори да са изпълнени с недоверие, негативизъм и махленски закачки. Другата причина е лошото възпитание, например настояването на отделни представители на Реформаторския блок (РБ) да поставят условия кой да бъде или да не бъде министър-председател. Партиите, които биха могли да подкрепят новото правителство, ще ни спестят много главоболия, ако лидерите им млъкнат, оставят настрана личните мисли и емоции и седнат на преговори.

"Избирателите потвърдиха с вота си, че предпочитат управление вдясно и върху нас пада тежестта да участваме в правителство", казва в интервю за "Стандарт" Гроздан Караджов, член на Гражданския съвет на РБ, депутат в 43-ото НС. Според него формулата за управление е - реформи и правителство, което да ги извърши. Караджов посочва, че почти 90% е сигурно, че правителството ще е с мандата на ГЕРБ, с участието на РБ и с  трети партньор - Патриотичния фронт.

"Дневник" публикува анализа на политолога от асоциация "Прозрачност без граници" Огнян Минчев "Кой е големият победител от изборите". Той посочва, че за пореден път партията, водена от Бойко Борисов, спечели около една трета от гласовете. Тази победа обаче е малка. Поради простата причина, че ще трябва да бъде споделяна с неизвестни партньори, по всяка вероятност не особено доброжелателни, в рамките на една социална, икономическа и социална ситуация, която е за пореден път бременна с провал, а не с успех. Големият победител е ДПС. Големият губещ е БСП, но не можем да говорим, че губеща е левицата, тъй като БСП отдавна не представлява каквато и да е левица. Най-големият губещ от тези избори продължава да бъде българското общество.

От протоколите на отделните районни комисии се вижда как доста водачи или отделни кандидати, поставени на избираемо място, не са желани от електората, коментира "Сега". Отчетливо ги задминават фигури от по-задни позиции. Ако изборът бе по-близо до мажоритарния, съставът на следващото Народно събрание щеше да е по различен от настоящия. Преференцията още е нововъведение, трябва да мине време, за да измерим ефекта й. А откакто я въведоха, ЦИК и партиите се опитват не да я популяризират, а да я укрият от избирателите си. Все пак нещо се забелязва осезаемо - там, където има ярък партиен живот (БСП, ГЕРБ) и където предварително се знае, че съответната формация има шанс за НС (РБ, ББЦ), от преференциите се интересуват и избиратели, и кандидати.

"Лъжичка съмнение в кацата с изборния мед", коментира "Труд". Между 100 и 150 секционни избирателни комисии не са преброили преференциите, по данни на ЦИК. При положение че няма как човек да провери пътя на бюлетината си от урната до протоколите на районните комисии, мнителният избирател не може да бъде сигурен дали неговият глас изобщо е зачетен и дали в крайна сметка резултатите от изборите са верни като цяло. За да имаме по-честни избори първата стъпка е машинното гласуване, което сега само се тества у нас. След като е гласувал машинно, избирателят получава отрязък, с който може да сравни дали е отчетена преференцията му. Втората стъпка са преброителните центрове, където всички бюлетини се броят пред камери и така се гарантира по-прозрачна процедура.

Ако се съберат всички 218 000 недействителни бюлетини, с тях би била избрана шестата по големина парламентарна група, показа проверка на "Труд". Партията на невалидните би била по-голяма от ББЦ, "Атака" и АБВ. Невалидните бюлетини са резултат на протестен вот и грешки. На предишните парламентарни избори през 2013 г. имаше едва 91 047 недействителни гласа.

"Перфектният коалиционен партньор", коментира "Труд". Предизвестеното се случи. 6,23% от гласовете на изборите са невалидни. Едни са избрали само преференция, но не и политическа формация. Защото ЦИК и партиите пак не разясниха добре как се  попълва бюлетината. Други пък са си драскали всякакви послания. Защото не са разбрали, че така изобщо не пречат на влезлите в парламента. Жалко, че Партията на невалидните не се зачита. Щеше да е перфектният коалиционен партньор, когото всички заслужават.

"Изборите родиха глагола фрагментирам", отбелязва в интервю за "Монитор" проф. д-р Владко Мурдаров, езиковед. Той обобщава: През цялото време на кампанията политиците дразнеха с езика си. От една страна, с това, че повечето от тях нищо ново не казваха, и заради това може да се каже, че се наслушахме на празни приказки, а от друга страна, трябва да отбележим, че онова, което най-много смущаваше в тяхната реч, беше, че тя бе изпълнена само с клишета. В края на краищата българският политик не си дава сметка, че му се налага да говори пред съвсем различна аудитория. Едно е, когато той дава интервю за вестник или пък участва в електронните медии, друго е, когато говори на площада. Лошото е, че понякога цялата ти реч се превръща в един  наниз от спасителни пояси и по този начин, разбира се, не можеш да спечелиш хората, на които говориш.

Прокуратурата поиска извънредни мерки заради растящия поток от нелегални имигранти, превозвани от трафиканти на хора през Дунав мост и през границата със Сърбия. Окръжният прокурор на Русе Георги Георгиев алармира, че трябва спешно да се обособят буферни арести за чужденците, тъй като местните килии не могат да поемат големия брой задържани на границата. Той предлага в тези места да бъдат изолирани само обвиняеми, а не семейства с деца. Вече втори месец полицията не може да разкрие каналите за трафик на азиатци и африканци от Турция, които изсипват големи групи хора в София или директно ги превозват в Румъния и Сърбия на път за Западна Европа. Прокуратурата таксува всеки опит за незаконно преминаване на границата като престъпление и е длъжна да образува дело, е обяснил пред "Сега" прокурор Георгиев.

Фундаменталните провали за последните 15 г. в обучението и финансирането на университетите вече са систематизирани. Време е за действие, коментира "Сега". Анализът в последната появила се стратегия за висшето образование посочва провал номер 1 - външния контрол на качеството на образование не се случи. Подобно на здравеопазването, където акредитацията на болниците фалира като контролен механизъм и от задължителна стана доброволна, акредитацията в областта на висшето образование не доведе до нищо друго освен безкрайни процедури, чийто резултат всъщност не интересува обществото. Идеята за пълна либерализация на приема, така че държавата да се оттегли от преки намеси и този въпрос да зависи единствено от желанията на студентите и капацитета на висшите училища, е втората идея, която фалира. Продължават да се подценяват два проблема - демографската картина и новите начини на учене. Сериозни рискове крие и знакът на равенство, който смело се поставя между търсене на висше образование и търсенето на пазара на труда.

Над 40 български журналисти, които работят по света, ще се съберат в София, за да обсъждат родолюбието в глобалния свят. Това е темата на Десетата световна среща на българските медии, която се организира от БТА и Асоциацията на българските медии по света, отбелязва "24 часа". Юбилейният журналистически форум ще се състои от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд, съобщи генералният директор на БТА Максим Минчев. Той самият е инициаторът и моторът на срещите, които всички български журналисти очакват с интерес.(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase