Работим по план, според който до края на месец януари 2015 г. да бъдат възстановени парите по оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР). Длъжни сме да продължим плащанията по бюджета независимо, че са спрени парите по програмата и Европа не ни ги възстановява. Това каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова в предаването „Брюксел 1“ по ТВ и радио Bulgaria On Air.

Тя определи срока за размразяване на средства по ОПРР като "амбициозен", имайки предвид предстоящите празници.

"Целта е до средата на декември да убедим одиторите на ЕК, че сме предприели всички необходими действия да изчистим системата“, заяви Павлова. Тя поясни, че става дума за извършване на финансови корекции, където е необходимо, и за връщане на доверието към системата за управление и контрол.

По нейни думи рисковете по оперативната програма са два – трябва да се отблокира процеса, но и да се разплащаме бързо и спешно, за да не изгубим парите.

"Средствата по ОПРР са изцяло спрени по първата приоритетна ос. Тя касае градското развитие и проектите са на стойност над 1 млрд. лв. Възможността за разплащане по тях е напълно спряна. Спряна е и третата приоритетна ос, която касае туризма и туристическите атракции. Двете приоритетни оси са за над 1,5 млрд. лв.“, обясни Павлова.

"От друга страна - паралелно с процеса по отблокиране на тези средства от ЕК - има и друг риск. Независимо, че са спрени парите по програмата и Европа не ни ги възстановява, имаме ангажимента всички текущи проекти да продължим разплащанията със средства от държавния бюджет“, продължи тя.

"Голяма грешка бяха действията на предишното правителство, че те не изпълниха своя ангажимент. Сега сме в ситуация, че всички водни проекти да имат закъснение с по 8-9 месеца, защото никой не е плащал на изпълнителите, а градовете бяха разкопани. В ОПРР няма такъв проблем, защото тя бе спряна скоро и все пак са вървели някакви плащания“, коментира още регионалният министър.

По думите на Павлова ще търпим санкции, защото за всеки един от тези забавени проекти строителят може да поиска от държавата да му плати пропуснати ползи, а забавянията водят до финансови корекции, които могат да резултират в щети за бюджета.

Тя определи като „грешка в превода“ страховете за загуба на пари в здравеопазването. Павлова каза още, че изграждането на пътната инфраструктура е приоритет както в предходния, така и в текущия кабинет Борисов, но не е единственият.

"Първи приоритет е да довършим трите ключови пътни направления. Едното е в посока магистрала „Марица“, защото знаем какъв е трафикът на Капитан Андреево. Двата лота на магистралата са много приоритетни, защото забавянето е повече от година“, каза тя и увери, че до края на лятото на 2015 г. двата лота трябва да бъдат пуснати и трафикът да бъде облекчен.

Вторият приоритет на регионалното министерство е движението към Кулата – лот 2 (Дупница – Благоевград) и лот 4 (от Сандански до Кулата) на автомагистрала „Струма“.

"Закъснението по отсечката в най-тежкия участък Сандански-Петрич също е огромно. Водим преговори със строителя да изградим тази магистрала до лятото на следващата година“, добавя Павлова. „Трябва да довършим и другите пътни проекти, които са финансирани с пари от тази ОП „Транспорт“ – обходът на Монтана, на Габрово, задно със западната дъга на околовръстното на София.“

Дострояването на лот 3 на магистрала „Струма“ е най-важният приоритет при ОП „Транспорт“ за следващия програмен период, разкри Павлова. Тя каза, че АМ „Хемус“ е в резервните проекти, тъй като парите за нея не стигат.

"Тя ще бъде наш основен приоритет, тъй като е обявена. Още следващата година ще започнем с избор на изпълнител поне за първите 60 км. Това е от Ябланица до разклона Плевен-Ловеч. Ангажиментът на този етап е финансиране от бюджета. Ще водим преговори от 2016 г., ако не получим допълнително европейско финансиране, с ЕИБ, със СБ за дългосрочно споразумение, за да изградим АМ „Хемус““, коментира тя.

Първите 60 км от магистралата имат индикативна стойност 180 млн. евро, които Павлова се надява, че със спестените средства от магистрала „Струма“ да можем да финансираме.

"Общо 250 км трябва да се построят. Останалите 190 км ще трябва да се финансират от бюджета или чрез заем“, добави Павлова. Стойността им е около 600 млн. евро, но министърът се надява, че чрез търговете цената ще спадне.

Регионалният министър поясни, че се строят нови язовири със заемни средства. По нейни думи строителството на яз. „Пловдивци“ ще започне сега, а през 2015 г. - ремонтът на яз. „Студена“. Осигурено е и финансиране за строителството на яз. „Луда Яна“.

"Паралелно със строителството на нови и ремонта на стари язовири ще установим какво се случва с язовирите в страната, които са над 3 000. По-малка част от тях са малки и микро язовири, които доведоха до много от бедствията, които преживяхме. Ще предложим нов координационен механизъм, да се създаде единно звено за контрол на опасните язовири“, допълни Павлова.

Според нея по ОП „Региони в растеж“ е можело да бъде договорено увеличение на ресурсите, които отново ще са в размер на 3,1 млрд. лв., но „предишното правителство взе решение да не увеличава ресурса“. Приоритетите пред регионалната програма за следващия програмен период отново ще са градска среда, транспорт, ремонти и обновяване на училища, детски градини и културни и социални институции, финансиране на първо- и второкласни пътища и 28 общини от най-бедните региони.

Цялото интервю с Лиляна Павлова можете да видите във видео материала на телевизия Bulgaria On Air.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase