Машинното гласуване на парламентарен и кметски вот отиде в историята

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

1 / 12

Поправките в кодекса бяха внесени от депутати от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля.

Мотив за внесените промени е анализ на Централната избирателна комисия (ЦИК), в който се посочва, че машинният вот е скъп и към него няма интерес, но пък се създава организационен хаос при отчитането на резултатите. Изводите са направени след европейските избори на 26 май, когато в 3 хиляди секции в страната с машини гласуваха около 160 хиляди избиратели.
Според различните изчисления един машинен глас струва между 56 и 59 лева.

Шефката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова обяви по време на дебата, че машинното гласуване създава възможности за допускане на пропуски и грешки, които да изкривят вота, защото нямаме машинно преброяване.

Тя пресметна, че машинното гласуване отнеме време и само 150 избиратели могат да се възползват от него в една секция в изборния ден.

"Само в 1% в страните в Европа се гласува с машини, има страни в които резултатите от машинния вот са отменени, има риск от загубата на доверие на изборната система в страната“, мотивира се Дариткова.

Йордан Цонев от ДПС обаче се обяви категорично в подкрепа на гласуването с машини.
 
“Недоверието към изборния процес започва от секционните комисии и свършва там. От началото на демокрацията най-слабото звено в изборния процес са секционните комисии - поради умора или умишлено, поради пристрастия членовете подменят резултати", коментира той.

Заради това ДПС иска да се намери модел, при който СИК да не участва в броенето, защото секционните комисии били най-големият дефект при всички избори.

Цонев съобщи, че от движението ще настояват не само за машинно гласуване, но и за машинно броене.

Според него на последните избори машинното гласуване беше умишлено компрометирано и е имало саботаж от страна на държавните органи.

От БСП се обявиха против отмяната на машинния вот на местните избори, защото според социалистите той гарантира, че няма да се правят манипулации с резултатите.

Предложените от управляващите промени в Изборния кодекс са началото на края на демокрацията, смятат законотворците от БСП.

Крум Зарков от левицата отсече, че навсякъде в Европа се върви към машинно гласуване и машинно преброяване.

"Машинното гласуване не е панацея за изборния процес, но то е крачка напред, проблемът е не в изборните резултати, а в това, че хората не искат да гласуват, защото тези които изпращат в парламента не вървят напред, а се въртят в кръг“, настоя той.

Лидерът на НСФБ Валери Симеонов пък обвини ГЕРБ в непоследователност, която според него е наляла вода в мелницата на БСП.

Той предупреди, че всяка една машина може да бъде манипулирана и заради това не трябва да се използва на вота.

Според него с настояването за машинния вот опозицията цели да провали местните избори.

"Само че какво ще последва след провала на местните избори - ще се предизвика тежка политическа криза без ясен изход. Дали ще се отиде до поредни искания на вот на недоверие и инсценирани вълнения и продължаване на насаждане в мисленето на обществото, че и тези избори са порочни, манипулирани и че управляващите са неспособни да проведат един избори. Това най-вероятно ще стане, ако вкараме машините, защото на всички ви е ясно, че изборът ще бъде изключително сложен - на четири, пет фази. Освен това ще има необходимост в рамките на седем дена да се изтеглят машините, да се препрограмират и пак да се поставят навсякъде където има балотаж", посочи още Симеонов.