Въвеждане на роуминг на европейски цени между България и Република Северна Македония (РСМ), улеснено преминаване през граничните пунктове, облекчено възстановяване на ДДС, работа по енергийната и транспортната свързаност между двете държави са сред основните за бизнеса приоритети, за да има съживяване на двустранните икономически отношения. Това коментира в интервю за БТА председателят на Българо-македонската търговско-промишлена палата Пламен Павлов.

Той изрази надежда по време на предстоящото официално посещение на премиера Кирил Петков в РСМ на 18 януари тези теми да влязат в дневния ред на разговорите на високо равнище, както и да бъде обсъден и коридор номер 8. Пламен Павлов отбеляза, че сегашните пречки в икономическите отношения между двете държави не са породени от бизнеса, а от политиката.

Друго поле на сътрудничество с нашата съседка е туризмът. Миналата седмица Националният борд по туризъм изпрати писма до министър-председателя на България Кирил Петков и до министъра на туризма Христо Проданов, с които настоява за създаването на общ туристически продукт с РСМ, за който се говори повече от десетилетие.

Нашият ентусиазъм, който ни мотивира през 2017 г. да регистрираме палатата, почти се изпари, разказва председателят на Българо-македонската търговско-промишлената палата и допълва, че нито една от планираните двустранни бизнес инициативи не са се случили.

Започнахме да търсим решение за подобряване на икономическите отношения с нашата съседка, когато се проведе икономическият форум в Скопие на 17 януари 2019 г. Тогава, заедно с Македонско-българската стопанска камара в Република Северна Македония, повече от половин година работихме по "Бяла книга" - Пътна карта за сътрудничество. В нея заложихме 14 цели с конкретни изпълнители и срокове, но нито една от тези цели не успяхме да постигнем, посочи Павлов.

В този документ беше и предложението за европейския роуминг между двете страни, който към момента за съжаление е равностоен на този с Нова Зеландия, както и предложението преминаването на граничните пунктове да става на "едно гише", като такъв облекчен режим РСМ има с Гърция и Албания, разказва председателят на двустранната търговско-промишлена палата.

Същинският проблем, който по думите на Павлов демотивира желанието за развитие на двустранните икономически отношения, датира още от декември 2019 г., когато под патронажа на премиера Зоран Заев се е провела Кръгла маса за газовата свързаност. На Кръглата маса двете бизнес организации внесли обща инициатива за учредяване на българо-македонско проектно дружество IBM, което да проектира, да привлече инвеститор, да изгради и оперира с газовия интерконектор Петрич - Струмица. За съжаление, от българска страна имаше безразличие, спомня си Пламен Павлов.

По думите му застоят в двустранните икономически отношения се дължи на политически грешки, които са причина да се оградим от РСМ като с "Берлинска стена".

С твърдата позиция постигаме само затворена граница и продължаващо влияние в РСМ на други държави, сред които Сърбия и Русия. Общият европейски дом е бизнес без граници, какъвто е девизът на двете бизнес организации, подчерта Павлов.

По данни на Министерството на икономиката и индустрията основни търговски партньори на РСМ според двустранния стокообмен за периода януари - април 2021 г. са: Германия - 1 490 729 хил. евро, Великобритания - 725 975 хил. евро, Сърбия - 270 110 хил. евро, Гърция - 243 327 хил. евро, Китай - 219 288 хил. евро. България заема шеста позиция в тази класация със стокообмен 213 659 хил. евро.

Основни страни партньори при износа от РСМ според обема на износа за същия период на 2021 г. са: Германия - 1 169 018 хил. евро, България - 88 982 хил. евро, Косово - 84 574 хил. евро, Унгария - 75 457 хил. евро, и Сърбия - 73 191 хил. евро. Основни страни партньори при вноса в РСМ според обема на вноса за цитирания период на 2021 г. са: Великобритания - 653 453 хил. евро, Германия - 321 712 хил. евро, Сърбия - 196 919 хил. евро, Китай - 196 041 хил. евро, Гърция - 188 129 хил. евро, Турция - 146 567 хил. евро, и България - 124 677 хил. евро.

Стокообменът между двете страни за 2020 г. е в размер на 736,3 млн. евро, като износът за България е 300,6 млн. евро, а вносът от България 435,7 млн. евро. Спрямо 2019 г. се отчита спад на стокообмена с 2 на сто, при 2,7 на сто ръст на вноса от България и 8 на сто спад на износа за България. Търговското салдо остава положително за нашата страна и възлиза на 135,1 млн. евро.

Инвестициите в България от РМС са на обща стойност 6,9 млн. евро и са в секторите: селско стопанство, ловно и горско стопанство, търговия.

Далеч под възможностите са двустранните туристически посещения. По данни на Министерството на икономиката и индустрията туристите от РСМ, посетили България през 2020 г., са 48 000 души, а българските туристи, които са били в нашата съседка през същата година, са едва 8787 души.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase