В най-свещения ден в своя религиозен календар Руската православна църква се бореше под тежестта на собствените си противоречия.

Докато нейните конгрегации се събраха за православните великденски служби по целия свят в неделя, мнозина поставиха под съмнение лоялността си към църквата, както никога досега, недоволни от позицията й по отношение на войната в Украйна.

Вместо да настоява за мир, патриарх Кирил, лидерът на Московската патриаршия и оттам на Руската православна църква, активно изрази подкрепата си за конфликта.

В проповед в началото на март 75-годишният мъж, който е доверен съюзник на Кремъл, изглежда оправдава руската инвазия с богословски съображения. "Влязохме в борба, която има не физическо, а метафизично значение", каза той.

Подобно на Путин, патриарх Кирил е привърженик на доктрината "Руски мир" ("Руски свят") - вид етнически национализъм. Той говори за руснаците и украинците като за "един народ" и призовава за тяхното "обединение".

За много от вярващите възгледите му са несъвместими с православните християнски учения. В резултат на това енории в Украйна, както и в други православни държави, обмислят дали да скъсат официално с Москва.

Руската православна енория Свети Николай Мирликийски в Амстердам вече го направи. Миналия месец нейните членове гласуваха с необходимото мнозинство от две трети да прехвърлят вярността си към Вселенската Константинополска патриаршия.

"Мисля, че вероятно ние бяхме първата енория на Московската патриаршия извън Русия, която се оттегли", казва преподобният д-р Майкъл Бакър, богослов, който служи като един от нейните свещеници, пред The ​​Independent: "Това, което ускори всичко, беше войната. Бяхме ужасени, че патриарх Кирил не призова за мир. Освен това беше ясно, че той подкрепя конфликта, а за нас това беше неприемливо."

"Това не беше голяма проява на храброст от наша страна, нашата съвест ни налага да говорим", добавя той.

Д-р Бакър вярва, че повече енории ще последват този пример. Той обаче обясни, че съставът на някои конгрегации изключва тази възможност. "Някои от тях са доминирани от етнически руснаци, които са много привързани към режима и към Московската патриаршия. Тук имаме 20 националности и сме много отворена енория."

В Западна Украйна новоатонският манастир "Свето Възкресение Христово" в Лвов също се отдалечи от Московската патриаршия, като вместо това реши да се присъедини към Православната църква на Украйна.

Дмитро Хориевой, директор на Центъра за религиозна сигурност в Украйна, отбеляза, че подобен ход "не е обичаен" в страната, като много църкви все още не са сигурни в следващите си стъпки.

Това не означава, че руските православни християни в Украйна са доволни от статуквото. Отец Андрий Кобетяк, който все още формално принадлежи към Московската патриаршия, е сред онези, които искат да прекъснат връзките си с нея.

Свещеникът се надяваше, че Кирил ще говори като християнин в защита на мира. "Патриархът не само не се противопоставя, но и открито благославя руската армия да отиде в Украйна и да унищожи украинския народ“, каза той.

Въпреки че никой епископ все още не е изразил желание да се раздели с Руската православна църква, отец Кобетяк твърди, че духовенството и вярващите в Украйна се стремят към "духовна независимост", споменавайки как един свещеник сега служи в "полуразрушена катедрала без паство" в област под обсада.

"Основната задача, която виждам засега, е да останем човечни и да намерим начин да се отделим от Московската патриаршия.

Той би искал да види патриарх Кирил лишен от поста си. Затова отец Кобетяк подписа писмо с 439 други руски православни свещеници с молба Синодът да проведе трибунал срещу него.

Той казва, че има "минимални надежди", че Кирил действително ще бъде свален, позовавайки се на мълчанието на водещи православни фигури относно войната в Украйна, но се надява, че писмото поне ще даде по-голяма известност на проблема.

Отец Андрий Пинчук, който дава начало петицията, каза, че е "практически невъзможно да се предвиди" какво ще се случи с потенциален трибунал. "Но дори да говорим само за осъждане на концепцията за "руски свят", това ще бъде победа", на мнение е той. "И дори това да не се случи, ние имаме победа, защото 440 православни свещеници вдигнаха глави и казаха, че не са съгласни с гангстерската политика на Московския патриарх."

Д-р Брандън Галахър, теолог от университета в Ексетър, е бивш руски православен свещеник, съавтор на друга декларация, осъждаща ролята на Московската патриаршия в подкрепата на войната на Путин. Повече от 1000 източноправославни учени са я подписали досега.

"Кремъл предостави оръжията за тази война, но църквата предостави идеи", казва той, обяснявайки, че църквата е изиграла централна роля през последните две десетилетия за втвърдяването на руския национализъм. "Искахме да кажем, че няма място за това в Православието. Това е мерзост, това е ерес."

Московската патриаршия все още не е отговорила на искането на The Independent за коментар по това твърдение и за мнението си относно разколите в нейната деноминация.

Д-р Галахър обаче смята, че шансът патриарх Кирил да бъде отстранен от поста е малък. "Не знам как ще се случи, трябва ни великденско чудо", казва той, коментирайки, че рядко се е случвало в миналото.

Също така има и нарастващи искания цялата църква да бъде наказана и остракирана от Световния съвет на църквите (ССЦ) поради позицията си по отношение на инвазията.

Питър Проув, директорът по международните въпроси на WCC, казва, че въпросът е решение за църквите-членки на организацията. Нито една от тях все още не е подала жалба, но "много висши" църковни лидери са го направили поотделно.

Дори ако ръководните органи на ССЦ одобрят спирането, Руската православна църква ще бъде изгонена само след обширен диалог, обяснява той.

Въпреки че избягва всякаква явна критика, Проув намеква, че московската църква е нарушила християнските си задължения. "Мисля, както каза бившият архиепископ на Кентърбъри д-р Роуън Уилямс, че много от нас по света, включително и аз, търсят нещо разпознаваемо християнско, което да бъде казано от ръководството на Руската православна църква."

"Като казахме това, ние сме много наясно с ограниченията при които Руската православна църква – и много други църкви – трябваше да работят в ситуации на големи политически затруднения, особено при авторитарни режими."

Д-р Кирил Ховорун, известен украински богослов и бивш високопоставен служител на Московската патриаршия, по-бързо преценява недостатъците на собствената си църква.

В продължение на много години той играе голяма роля в управлението на външните църковни връзки. Той се зае с тази работа в родната си страна между 2007 и 2009 г., преди Кирил да бъде назначен за патриарх и да го помоли да се премести в Русия.

Д-р Ховорун, който действаше като богословски съветник на църковния лидер, каза, че е осъзнал "бързото развитие на доктрината за "Руския свят" и е предупредил за потенциалните опасности от нея.

"Сега е като чудовище. Но тогава беше като бебе в люлката, което гука – беше много малко", спомня си той. "Аз предупредих патриарх Кирил, че това ще бъде пагубно за църквата, за Украйна и за самия него. Но той не ме послуша“, добави той, говорейки за епизода, довел до оставката му през 2012 г. По-късно той се мести в САЩ, за да преподава в Йейлския университет.

През изминалото десетилетие той използва своята академична платформа, за да подчертае заплахата, която представляват етнорелигиозните учения на Московския патриарх. Той остава част от църквата, като твърди, че е най-добре да се противопоставим на Кирил отвътре.

Д-р Ховорун не си прави илюзии относно бившия си шеф. "Това е нарастващ консенсус – включително сред украинците, които са членове на Московската патриаршия – че Кирил трябва да бъде виновен до голяма степен за тази война."

За д-р Ховорун този православен Великден беше различен от предишните. Тъй като вместо обичайната радост имаше тъга. Много енориаши трябваше да преразгледат отношението си към Великден, казва той.

"Във момент, когато трябва да отпразнуват радостта от Възкресението, те знаят, че хората умират, изнасилвани и измъчвани в Украйна",обяснява той. "За много хора в Украйна, Русия и другаде този Великден е много повече за Разпети петък – страданието на Христос – отколкото за възкресението."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase