Руската икономика постоянно се свива заради наложените ѝ санкции от страна на Запада вследствие на инвазията в Украйна и е само въпрос на време да колабира.

Руската икономика се справя добре въпреки наложените санкции на страната и още през следващата година ще регистрира сериозен растеж след период на свиване.

Аргументи могат да се намерят в защита и на двете по същество враждуващи тези, но едно е сигурно - и от "двете страни на барикадата" има проблеми с достигането на истината. Медиите, застъпващи първата теза, нямат достъп до достатъчно сигурни факти за случващото се в руската икономика по простата причина, че журналисти от "неприятелски" държави не са допускани да отразяват пряко ставащото в страната. Да не забравяме, че няколко месеца след нахлуването в Украйна, когато вече стана ясно, че войната няма да е "блицкриг" и може да се проточи с години, президентът Владимир Путин постави икономиката на военновременни основи, а Държавната Дума подпечата волята на държавния глава в закон. В същото време официалните институции, отговарящи за икономиката и статистиката, обявиха, че спират да разпространяват много от обичайните данни за състоянието на различните сектори. През последната година по официалните канали изтичаше само информация, повече или по-малко удобна за Кремъл.

Медиите, които са провърженици на втората теза, пък с охота разпространяват сводките на официалните руски канали, без в много случаи те да са подплатени с достатъчно факти или, ако има такива, неудобните сред тях са удобно пропуснати.

Но дори и при тази липса на факти и въпреки изкривяването им би могло да се направи донякъде обоснована картина как все пак се развива руската икономика.

Един от основните показатели e движението на рублата. От началото на годината курсът й спрямо долара, еврото и юана постоянно спада и в началото на август прехвърли границата от 100 рубли за евро. Руската централна банка се намеси решително, едва след като беше порицана от Кремъл, и вдигна рязко основната лихва от 8,5 на 12 процента, за да успокои положението, макар и това да се оказа временно.

В началото на септември рублата отново се доближи опасно близо да нежеланата психологическа граница и преди броени дни, на 15 септември, Централната банка се видя принудена отново да вдигне лихвата, макар този път "само" с процент. По натиска на "високия инфлационния натиск" и "отслабването на рублата това лято", това "допълнително парично затягане е необходимо и неизбежно", посочи банката в прессъобщение, цитирано от Ройтерс.

Броени дни преди поредното покачване на лихвените проценти, на 13 септември, руското министерство на икономиката повиши сериозно прогнозата си за инфлацията за следващите две години и прие, че рублата ще продължи да отслабва спрямо долара с оглед на продължаването на войната в Украйна и нарастването на свързаните с нея разходи, предаде Ройтерс.

Според министерството инфлацията за 2023 г. ще бъде 7,5 на сто. Предишната прогноза от април беше за инфлация от 5,3 на сто. За 2024 г. очакванията вече са за инфлация от 4,5 на сто спрямо предходната прогноза от 4 на сто. Това означава, че Русия би могла да достигне заложената от Централната банка цел инфлацията да падне под 4 на сто не по-рано от 2025 г.

И въпреки че инфлацията и валутният курс продължават да будят опасения, икономическото министерство вдигна очакванията си за ръста на БВП за 2023 г. и 2024 г., но ги понижи за 2025 г. и 2026 г. Така за 2023 г. и 2024 г. се очаква руската икономика да нарасне съответно с 2,8 и 2,3 на сто спрямо прогноза от 1,2 и 2 на сто през април.

Това, да не забравяме, са официални информации и прогнози, непотвърдени от независими източници.

В края на първата седмица на септември руското правителство започна да подготвя макрорамката на бюджета на станата за следващите три години - не цяла петилетка, но все пак достатъчно дълъг период. В обръщение към министрите премиерът Михаил Мишустин, цитиран от ТАСС, ги призова да се "въздържат от прекомерно оптимистични прогнози и да вземат предвид натрупаните дисбаланси и проблемите на световната икономика".

Премиерът не спомена много числа в обръщението си, но все пак посочи, че за периода януари-юли дефицитът във федералния бюджет е под 1,5 на сто от очаквания БВП на страната, а икономиката постепенно, макар и бавно, влиза в релси. Доколко това е вярно ще покажат следващите месеци и години.

Но според базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брьогел", специализиран в изготвянето на икономически анализи, изненадващо доброто макроикономическа състояние на Русия през 2022 г. постепенно е започнало да се влошава през 2023 г., особено на финансовия фронт. Ако през 2022 г. държавният дефицит е възлизал на скромните 2,2 на сто от БВП, през 2023 г. той ще достигне 6,2 на сто от БВП.

Това се дължи както на повишените разходи за продължаването на войната в Украйна, така и на сериозно спадналите приходи от продажби на петрол и газ. За периода януари-юни приходите в бюджета са намалели общо с 11,7 на сто, а само тези от газ и петрол - с 47 процента. В същото време държавните разходи като цяло са се увеличили с 19,5 на сто, а държавните поръчки - огромна част от които са за оръжие и снабдяване на армията, са скочили с 50,6 на сто.

И пак според "Брьогел" държавният дълг на Русия е относително нисък, но е обречен да расте, тъй като страната е отрязана от международните финансови пазари и има само два основните източника да покрива дефицита си. Първият е т. нар. Национален суверенен фонд, в който пред последните две десетилетия се трупат част от приходите от продажбите на газ и петрол, а вторият - продажбите на държавни облигации, които обаче биват купувани само от държавните банки, а те на свой ред са отрязани от световните финансови пазари, т.е. става дума печатане на пари par excellence, неминуемо водещо до продължаване на отслабването на рублата. Суверенния фонд пък още от края на миналата година бавно, но сигурно, се източва за нуждите на войната.

По официално разпространени данни производството в Русия през второто тримесечие на 2023 г. се е увеличило с 4,9 на сто спрямо същия период на миналата година. Това се дължи основно на увеличението на производството с военно предназначение. "Завършените метални стоки", т. е. оръжие и боеприпаси, са с 30 на сто повече през първото полугодие спрямо периода януари-юни 2022 г. Производството на компютри, електроника и оптични изделия расте също с 30 на сто, а на "специални облекла", разбирай униформи, - със 78 на сто.

В същото време производството на автомобили, по официални данни, спада с 10 на сто. Реално намалението е значително по-сериозно.

Русия продължава да е в състояние, въпреки санкциите, да се снабдява с много от стоките, забранени за внос. Това става през трети страни - държави като Турция, ОАЕ, Армения, Казахстан, които не са се присъединили официално към санкциите срещу Русия и, макар и да отричат, търгуват с неразрешени стоки. Всъщност те се възползват от ситуацията и печелят добре, като продават въпросните стоки в Русия с тлъсти надценки, а това допълнително подрива руските финанси.

Поставена на военновременни основи и строго контролирана, руската икономика може да издържи дълго. Търговията с петрол и газ няма да спре, но приходите постепенно ще спадат - купувачите, например Индия, ще продължават да се възползват от сложната ситуация и да договарят щедри отстъпки. Буйният петролно-газов поток може постепенно да се превърне в ромонлив ручей с недостатъчен дебит.

И като се има предвид, че от повече от две десетилетия - от възкачването на Владимир Путин в Кремъл, добивът и продажбата на природни ресурси и най-вече на газ и петрол са основното оръжие на руската икономика и политика, намаляването им вещае реализацията в края на краищата на един от двата наратива.

Западните санкции засега не са унищожителни за руската икономика, признават експертите от "Брьогел", но отслабването на инвестициите, производителността и доходността на руския капитал, означава че Русия ще става все по-слаба икономически през следващите години. Което във военновременни обстоятелства може да се окаже твърде рисково.
(БТА, Светослав Стефанов)