Войната в Украйна ли ще даде тласъка на ядрения ренесанс на САЩ?

Смята се, че изменението на климата трябва да е катализаторът за отдавна неуловимия ренесанс на ядрената енергия на САЩ, но войната в Украйна може да осигури мотивацията вместо това. Не е най-вдъхновяващата история за завръщане, разбира се, но индустрията ще я приеме след толкова дълго време в пустинята.

Докато първата година от войната на руския президент Владимир Путин наближаваше към своя край, уранът се търгуваше на около 50 долара за паунд. Въпреки това, разговорите за забрана на САЩ върху вноса на ядрено гориво от Русия имаха потенциала да го оскъпят значително. Бързо напред до май 2024 г. - битките все още бушуват в Украйна и уранът вече струва повече от $90, а забраната е факт. В началото на август вносът на нискообогатен уран – този, който се използва в конвенционалните ядрени централи – от Русия ще бъде блокиран от новоприетия Закон за забрана на вноса на уран от Русия.

Почти блокиран. Законът упълномощава Министерството на енергетиката да издава освобождавания, позволяващи внос на до приблизително един милион паунда на година руско гориво до 2028 г., ако е необходимо за поддържане на работата на американските реактори. Това отразява една реалност, която не е необичайна, когато става дума за енергия с нулеви въглеродни емисии в САЩ: зависимостта от чуждестранни доставки.

Канада и Австралия няма да притесняват никого във Вашингтон, но 12% от вноса да идва от Русия го правят. Има допълнителни 36% от вноса, идващ от Казахстан и Узбекистан - не са пряко под контрола на Москва, но със сигурност под нейно влияние (както и на Китай). Тези цифри всъщност подценяват значението на Русия поради огромната ѝ роля в превръщането на добития уран в използваемо ядрено гориво. Русия доставя 40% от световния пазар за нискообогатен уран, според Citigroup Inc., и достави приблизително една четвърт от нуждите на атомните централи в САЩ през 2022 г. Русия също така доминира в доставките на високопробен нискообогатен уран, необходим от някои от усъвършенстваните реакторни технологии, които сега се разработват, включително дизайни на някои малки модулни реактори или SMR.

Точно както САЩ се опитват да изтласкат Китай от веригата за доставки на чисти технологии в САЩ, без да дерайлират напълно декарбонизацията, те биха искали да извадят Русия от веригата си за ядрени доставки, без да рискуват спиране на тока. Разрешителните за внос са средство за постигане на това, въпреки че Москва вероятно би могла да отговори, като наложи собствена забрана върху доставките до САЩ. За цените на урана, които си поеха глътка въздух от януари, възможностите, отключени от този нов закон на САЩ, биха могли да подхранват подновено рали - въпреки че, както винаги, спекулантите трябва да се пазят от излишъка от запаси, държани от фондовете за суровини, ако настроенията се променят.

За по-широкия проект за съживяване на перспективите на ядрената мощ на САЩ обаче това може да означава много повече от това. Освен че започва обратното броене до (нещо като) забрана за внос на руско ядрено гориво, законодателството също отключва 2,7 милиарда долара федерално финансиране за подпомагане на развитието на местното производство на ядрено гориво.

Въпросът тук е по-малко за абсолютната сума на включените пари, а повече за намерението.

Години наред привържениците на нови ядрени централи предупреждаваха за последиците за националната сигурност от това да се позволи на някога страхотните ядрени способности и опит на САЩ да изчезнат като оправдание за съживяване. Те направиха това, защото икономическият аргумент за нови реактори в САЩ остава толкова несигурен, колкото е бил от десетилетия. Въпреки че енергията е без въглерод, тя е много скъпа в сравнение с други източници - особено когато въглеродът остава без цена в САЩ - и носи висок риск за развитие, като се имат предвид годините, необходими за изграждане на централи и склонността им за надхвърляне на бюджети. Прехваленият отговор на тези проблеми, SMR, имат собствени проблеми с разходите.

Сега този аргумент за националната сигурност има нова визия и то такава, която може да бъде поддържана, като се има предвид по-широкото преместване в политиката на САЩ от глобализацията към завръщане на производства – от вериги за доставки „точно навреме“ към „за всеки случай“, както ClearView Energy Partners го поставя. По същия начин бихте приветствали евтините китайски електрически превозни средства от чисто икономически съображения, така че руското ядрено гориво ще продължи да бъде приветствано. Но тази основа отстъпва място на стратегически опасения.

Ако този закон бележи началото на съгласувано усилие за съживяване на веригата за ядрени доставки на САЩ, следва, че той е предназначен да снабдява местния сектор на ядрената енергия, който се предвижда да се състои от нещо повече от съществуващия флот от предимно стари реактори. Дали това е разумно от гледна точка на разходите е много спорно.

В мрежите на САЩ с нарастващо навлизане на непостоянна възобновяема енергия, стойността мигрира към гъвкави диспечируеми източници, които могат да запълнят празнини в доставките, като газ за пикови моменти, батерии, а също и управление на търсенето. Предпоставката за „винаги включено“ на ядрените централи е по-малко подходящо за това, въпреки че заедно с нулевите си емисии, те може да са подходящи за прехваления „винаги включен“ електрически бум на центровете за данни - ако това се случи. И все пак високата цена остава. От друга страна, цената е само един от няколкото елемента в дебата за бъдещето на енергията в САЩ тези дни.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times. Анализът му е на сайта на Bloomberg TV Bulgaria