Олаф Шолц: Империализмът се завърна в Европа

Светът е в повратна точка. Войната на Русия срещу Украйна сложи край на една епоха. Нови сили се появяват или възраждат, включително силният в икономическо отношение и настъпателен в политически план Китай. В този нов многополюсен свят различни страни и модели на управление си съперничат за власт и влияние, пише германският канцлер Олаф Шолц в статия в списание "Форин афеърс".

Епохалната промяна не включва само войната в Украйна и европейската сигурност, отбелязва той и посочва, че централният въпрос е как европейците и ЕС да останат независими играчи в един все по-многополюсен свят. Според него Германия и Европа могат да помагат за защита на основания на правила международен ред, без да се поддават на възгледа, че светът е обречен отново да се раздели на съперничещи си блокове.

"Историята на моята страна й възлага особена отговорност да се бори срещу силите на фашизма, авторитаризма и империализма. В същото време поради нашия опит, заради това, че сме били разделени на две във времената на идеологическо и геополитическо съперничество, ние особено добре разбираме рисковете от нова студена война", заявява Шолц в статията.

През 2014 г. Русия окупира и анексира Крим и изпрати войски в части на Донбас, Източна Украйна, в пряко нарушение на международното право и руските договорни ангажименти, пише той. През осемте години, последвали незаконната анексия на Крим и избухването на конфликта в Източна Украйна, Германия и нейните европейски и международни партньори от Г-7 съсредоточиха усилията си върху гарантиране на суверенитета и политическата независимост на Украйна, предотвратяване на по-нататъшно изостряне на ситуацията, възстановяване и запазване на мира в Европа. Германия заедно с Франция се ангажира в т.нар. Нормандски формат, довел до Минските договорености и Минския процес, съгласно които Русия и Украйна бяха призовани да се ангажират с прекратяване на огъня и редица други стъпки. Въпреки пречките и липсата на доверие между Москва и Киев, Германия и Франция поддържаха процеса. Но заради ревизионизма на Русия дипломацията не успя, отбелязва канцлерът.

"После жестокото нападение на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. доведе до напълно нова реалност: империализмът се завърна в Европа", пише Шолц. "Но въздействието от войната на Русия се разпростира извън Украйна. Когато Путин даде заповедта за атака, той разруши европейската и международната архитектура на мира, изграждана с десетилетия. Под ръководството на Путин Русия пренебрегна дори най-основните принципи на международното право, съдържащи се в Устава на ООН: отхвърлянето на употребата на сила като средство в международната политика и обещанието за зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на всички страни. Действайки като имперска сила, сега Русия се опитва да преначертае границите със сила и отново да раздели света на блокове и сфери на влияние", посочва той.

По думите му светът не трябва да позволява на руския президент Владимир Путин да постигне целта си и "реваншисткият империализъм на Русия трябва да бъде спрян". "Решаващата роля на Германия в този момент е да се прояви като един от основните доставчици на сигурност в Европа, като инвестираме в нашата армия, подсилим европейската отбранителна промишленост, увеличим военното си присъствие на източния фланг на НАТО, обучаваме и екипираме въоръжените сили на Украйна", пише  Шолц.

Според него новата роля на Германия ще изисква нова стратегическа култура и стратегията за национална сигурност, която неговото правителство ще приеме след няколко месеца, ще отразява това. Той отбелязва, че през последните три десетилетия решенията за сигурността на Германия и екипирането на нейната армия са се вземали в обстановка на мир в Европа, а сега водещият въпрос ще бъде на кои заплахи тя и съюзниците й да противодействат на континента, като най-непосредствената от тях идва от Русия.

По думите му трансатлантическото партньорство е от ключово значение за справяне с тези предизвикателства. "Президентът на САЩ Джо Байдън и неговото правителство заслужават похвала за изграждането и инвестирането в силни партньорства и съюзи по света. Но едно балансирано и устойчиво трансатлантическо партньорство също така изисква Германия и Европа да играят активни роли", посочва канцлерът, като изтъква, че Германия ще отдели два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

Според него действията на НАТО не трябва да водят до пряка конфронтация с Русия, но е необходимо алиансът да не позволи по-нататъшна руска агресия.

"Нашето послание към Москва е много ясно: ние сме решени да защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО от всякаква възможна агресия. Ще спазваме сериозното обещание на НАТО, че нападение срещу някой от съюзниците ще бъде разглеждано като нападение срещу целия съюз. Ние също така ясно показваме на Русия, че реториката й напоследък във връзка с ядрените оръжия е безразсъдна и безотговорна", заявява Шолц.

По думите му една от многото погрешни сметки, които си е направил Путин, е очакването, че нахлуването на Русия в Украйна ще доведе до обтягане на отношенията между неговите противници. "Всъщност се случи обратното: ЕС и трансатлантическият съюз са по-силни от когато и да било. Това е най-очевидно в безпрецедентните икономически санкции, на които е подложена Русия . . . Путин трябва да разбере, че нито една санкция няма да бъде отменена, ако Русия се опитва да диктува условията на евентуална мирна сделка", казва той.

Канцлерът отбелязва, че войната също така е послужила като катализатор за промени в икономическата и енергийната политика, които според него ще навредят на Русия в дългосрочен план и ще дадат тласък на прехода към чиста енергия, който вече е започнал.

"Путин искаше да раздели Европа на зони на влияние и да раздели света на блокове между велики сили и васални държави. Вместо това неговата война само послужи за напредъка на ЕС", заявява Шолц, като припомня, че на Европейският съвет през юни ЕС е дал на Украйна и Молдова статут на "страни кандидати" и е потвърдил, че бъдещето на Грузия е в Европа, а също така е било постигнато съгласие, че приемането на държавите от Западните Балкани в ЕС трябва да стане реалност.
(БТА)