София прие конференция за външната политика на Европейския съюз

Конференцията „Има ли ЕС потенциал да бъде самостоятелен глобален играч?“ откри вицепрезидентът Илияна Йотова в София. Събитието бе организирано от Института за икономически и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“, съобщава пресцентъра на президентството.

България е твърд привърженик на Албания в ЕС 

В изложението си Илияна Йотова върна лентата години назад в историята на европейския проект. 20 години трябват от идеята за европейска конструкция до сътрудничество в областта на дипломацията през 1970 г. и още 20 години, за да порасне това сътрудничество във „външна политика и обща сигурност“ с Договора от Маастрихт през 1992 г. През 2010 г. чак се създава Европейската дипломатическа служба.
 
Вицепрезидентът посочи, че държавите членки имат много резерви по отношение на общи външнополитически решения, които се приемат като компромис, а не като консенсус. Вицепрезидентът Йотова не очаква много и от новия представител на ЕС за външна политика предвид общите послания, отправени от новия председател на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен относно неговото портфолио. Илияна Йотова постави въпроса дали не е настъпил моментът за преосмисляне на договорите за ЕС, за да се постигне реална обща външна политика.
 
Вицепрезидентът акцентира и върху начина, по който се взимат решенията в ЕС, като една от причините за трудното постигане на общи позиции. „В речта си за състоянието на Съюза през 2018 г. Жан-Клод Юнкер подчерта силната необходимост от бързи и адекватни решения в областта на външната политика и политиката за сигурност. И начинът за него: квалифицирано мнозинство, а не единодушие при гласуване. Привърженик на тази идея е и предният състав на ЕП“, заяви вицепрезидентът. Йотова посочи, че и новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен също е защитник на тази идея.
 
„Европа трябва да защитава своите интереси и да има проактивна политика за своите граждани. Ролята на държавите членки остава основна, но ЕС дава рамка и незаменими средства. Трябва да вървим на два крака – да укрепваме европейските средства и инструменти и да се мобилизират държавите членки да действат координирано  заедно на международната сцена“, заяви Илияна Йотова.
 
Ако ЕС иска да действа като силен глобален играч, следва да подреди преди всичко собствената си къща, убедена е Илияна Йотова. Вицепрезидентът посочи примери, че това не е сторено – липсата на Европа при решаването на конфликтите в Близкия изток и последствията от Арабската пролет, мигрантската криза, сигурността на границите и опазването на Шенгенското споразумение, сътрудничеството с трети държави и т.нар. транзитни държави, източник на нелегална миграция.
 
Вицепрезидентът определи ядреното споразумение с Иран от 2015 г. като една от най-успешните външнополитически инициативи на ЕС.
 
Липсва и общоевропейска позиция по въпроса с бъдещо разширяване на ЕС, което е в пряка връзка с визията и вариантите за развитие на съюза. „С днешна дата Източното партньорство не може да стане емблема за успешна външна политика на ЕС“, посочи Илияна Йотова. Вицепрезидентът постави въпроса за знаците, които изпраща Европейската комисия по въпроса за разширяването, след като дава ресора на Унгария, която все по-често се изолира от общите европейски политики. „Погледнете европейската карта и ще констатирате че без тясно сътрудничество със Западните Балкани, Европа не може да бъде световен лидер в политическо, в икономическо отношение, в сигурността“, подчерта Илияна Йотова.
 
Вицепрезидентът постави на обсъждане и въпроса за общата европейска отбрана. По думите на Илияна Йотова лидери в този дебат са отново Франция и Германия, а другите страни членки липсват. „С оглед на факта, че сумарно държавите членки заемат второ място след САЩ по разходи за отбрана, с по-голяма важност стои въпросът не колко повече да харчим, а да разпределяме средствата по-умно. Изследване на Европейския парламент показва, че годишно се губят над 26 млрд. евро поради дублиране на способности, както и заради фрагментиране на производството и на пазара на отбранителна продукция. Ако ЕС създаде условия за обединяване на военнопромишления комплекс ще спестяваме 30% от разходите.
 
Илияна Йотова заяви, че външната политика на ЕС следва да избяга от ограниченията на тесните национални интереси и да бъде адаптивна спрямо динамиката на средата. „Старата традиционна политика на статуквото, заседнала в XX век няма как да носи позитиви. Не може да не отчитаме новата тежест на Русия, на Китай в глобалните дела, особено в района на Близкия изток, в Африка“, посочи вицепрезидентът Йотова.
 
Вицепрезидентът определи все по-често проявяващите се вътрешни разделения като потенциална заплаха за ЕС, с оглед рисковете пред бъдещото му развитие като единна общност. „Необходимо е Европа е да преодолее различията между Севера и Юга, между Изтока и Запада. Европа ще остане твърде малка, ако се дели“, убедена е Илияна Йотова.