Отчуждаване или отчуждение от държавата --------------------------------------------------------------------------------ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ 10:34 ч.Със спорадични публикации в медиите беше отразено приемането на първо четене на измененията в Закона за държавната собственост /ЗДС/, които /както се твърди/ щели да подобрят процедурата за отчуждаване на частни имоти за държавни нужди.От какво беше предизвикан този законопроект и какво представляват самите изменения. Преди всичко, ясно е ,че без отчуждаване на частни имоти не може да стартира нито един значим инфраструктурен проект. Става дума както за дострояването на магистралите Тракия и Хемус , така и за изграждането на магистрала Люлин, новото Околовръстно шосе на София, големите енергийни и водни проекти и т.н. Публична тайна е , че отчуждаванията у нас вървят трудно, спъвани от лошото законодателство и неимоверно тромавите административни и съдебни процедури.По тези въпроси у нас няма значимо развитие в последните петнадесет години.....и което е по-лошо, такова развитие не може да се очаква. Вместо да се заеме с решаването на своите собствени проблеми, българската администрация предпочита да посегне на правата на гражданите. Формалният повод е, че съдилища присъждали необосновано високи обезщетения на засегнати от отчуждаванията лица; а като обжалвали пред съда гражданите пречели на усвояването на еврофондовете.За да се реши с един удар проблема проектът за изменение на ЗДС се заема да укаже на експертите по недвижими имоти и съдилищата, що е то равностойното парично обезщетение за имот. То ще се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики намиращи се в близост до отчуждавания. Ако ли пък това не е възможно.....се преминава към оценка по държавно определени цени.Тук следва да се отбележат няколко неща:- у нас има и ще има отчуждаване за големи проекти най-вече на земеделски и горски имоти. Трудно може да се твърди, че за тях съществува в момента някакъв реален пазар, освен в близост до туристически обекти или до големите градове ;- всеки познаващ практиката на продажбите на недвижими имоти знае, че много сделки се изповядват пред нотариусите като за пазарни цени се декларират данъчните оценки на имотите, а истинската цена е съвсем различна. Затова данните от службите по вписванията не са надеждна основа за пазарните цени на имотите;-предназначението на имотите към определен момент също не е определящо за тяхната цена. Предназначението може да се промени и това легитимно очакване естествено се калкулира в цената на имота.- в бъдещите няколко години, и особено след приемането на България в Европейския съюз, се очаква общо повишаване на цените на земеделските имоти, поради значителното повишаване на доходите на лицата, които се занимават със селскостопански дейности.Вместо да се съобрази с тези реалности, проектът за изменения в ЗДС съзнателно се прави, че не забелязва реалната действителност и чрез няколко последователни фикции /измислици/ се опитва да натрапи на собственика.....цената която e най-изгодна на държавата.Не бива да се забравя, че отчуждавания по държавно определени цени у нас са практикувани десетилетия наред от тоталитарната държава, и раните от тази практика още не са зараснали сред част от по-възрастното население. А все пак дори социалистическата държава не само купуваше по държавно определени цени, тя също така и продаваше по тях, чрез преобладаващо имотните /тогава/ обезщетения. По сегашното ни законодателство обезщетението е само парично и то няма да може да послужи за закупуване на сходен имот.Какво може да се очаква, ако законопроектът остане в този му вид и на второ четене. Съвсем естествено съпротивата на гражданите срещу отчуждаванията значително ще се ожесточи. Местното население, което така или иначе не питае голяма любов към държавата, още повече ще се настрои срещу проектите и всячески ще търси начин да пречи и да протестира. Всяко отчуждаване ще се обжалва до дупка, а адвокатите на засегнатите ще търсят процесуални хватки за протакане на съдебните процедури. Да не забравяме, че колкото по-късно се определи обезщетението, толкова е по-голяма вероятността за по-голямо обезщетение или за неизбежната законодателна промяна.Познавайки практиката на съдилищата си позволявам да твърдя, че те едва ли ще приемат противоконституционната постановка държавно определяни цени да бъдат приравнявани на равностойно парично обезщетение. Затова пък ще се появи нов вид злоупотреба фиктивно да се създават пазарни цени чрез официално изповядани и надлежно вписани сделки на симулативно завишени цени.Като краен резултат процедурите по отчуждаванията едва ли ще се ускорят. Тогава да си зададем въпроса кому са необходими подобни правно некадърни и политически пагубни мероприятия като посочения законопроект. В планираните разходи за осъществяване на големи инфраструктурни проекти, особено ако те идват от европейските фондове, отделно перо за отчуждавания на имоти винаги се предвижда. Следователно държавата или не си е направила добре сметката , или съществува интерес от завишаване на цените на бъдещото строителство, при запазване на общата стойност на проекта. Иначе казано понеже с баба и чичо от село далавера при отчуждаванията не може да се завърти, по-добре е да се работи на едро с големи фирми-изпълнителки на бъдещите обществени поръчки /консултанти , проектанти , строители и т.н./. У нас те са добре дресирани и много гъвкави в симбиозата си с администрацията.Иначе сравнително лесно може да се сломи жестокостта на баба и чичо от село . Цената на сътрудничеството им се измерва с не особено големи , но все пак реални като стойност суми. Не е трудно да се осъди и някой съдебен експерт или съдия, ако същият завиши неправомерно цената на обезщетението. Но към подобен тип подобряване на законодателството и най-вече на съдебната практика интерес напълно липсва. Вместо това се предпочита пътя на конфронтацията с обществото, а конфронтацията рядко е печелившата формула . Източник: в. Дневникdnevnik.bg/show/Default.a...181935&rubrid=