Беднотията тук вече не е до шия, подмина я и скоро ще ни удави. Това казват в златоградското село Кушла. В запокитеното на границата с Гърция селце живеят 66 души, от тях нито един не е на заплата.

"Нямаме училище от 35 г., доктор също от толкова, рейс идваше три дни, сега се говори, че ще го спират, защото отрязали субсидиите и нямало сметка", обобщава положението 70-годишният Камен Асенов пред "24 часа".

Като млад ходел пеша 18 км през баира до Златоград. Сега се вайка, че пак идват времена да ходи с магарето на лекар.

По шосето разстоянието е 35 км в едната посока. "Болежките не питат кога има рейс. Вече в селото няма млади да ги помолиш и с кола да те закарат", казва дядо Камен.

Автобусът доставя хляб, продукти от първа необходимост, дори ракия. Ако спре да идва, животът буквално ще замре. От едната доставка до другата хлябът става на кокал и повечето от семействата си месят и пекат вкъщи, докато дойде следващата партида.

"Без автобус и лекар - пиши ни бегали. Ама е така, щото сме бедни. Като бяхме млади и отглеждахме тютюн, всеки ни обръщаше внимание", отсичат старците.

Лекарите не искали да ходят в Кушла, защото постоянно живеещите са малко, а и част от пътя е черен. Всички кушленци са записани към практиките на различни джипита в Златоград.

"Някои дори не знаят кой им е личният лекар просто защото е трудна работа да стигнеш до него. Зъболекарят е направо лукс", отбелязва Милко Георгиев.

Той е на 62 години, има два стента. Пробвал се да мине на ТЕЛК, но на два пъти бил отхвърлен. Лекарствата му са 70 лева. Зъби вече почти няма, защото е безработен и не може да си позволи стоматолог.

По-рано бил нает по програма, но тя свършила и сега няма никакви доходи.

Преди изборите обещавали на селяните, че ще направят така, че джипитата от Златоград да се редуват да идват в Кушла поне веднъж седмично, но се оказало само приказка.

Асфалтът към Кушла свършва в село Горски извор, което е към Кърджалийска област. По-нагоре 5-6 километра от пътя са ту чакъл, ту направо пръст. Някъде по средата има излят асфалт.

Черната настилка е положена и на малко площадче в центъра на селото, но по него се стичат отпадни води от оборите и от външните тоалетни, затова трудно се забелязва. Там е и кметството, което е единствената измазана кушленска сграда. Всички други са на камък и кал. Селскостопанските постройки пък са покрити с изсъхнала ръж.

Кметството обаче е заключено, защото няма кметски наместник. За Кушла отговаря Севдалин Хаджиев, който живее в Златоград, работи в администрацията като главен специалист "Инвеститорски контрол" и има задължение да посещава селото.

"Караме я с тоалетни на двора и с ями, водата от чешмите и баните, където ги има, също тече по дворовете", обяснява Асен Калинов. Допреди две години в селото нямало и течаща вода.

Всеки се оправял както може. Едни опъвали маркучи от извори, други носели в кофи от кладенци. Общината направила две сонди за вода преди десетина години. Вода с помпи обаче се вади реално от две години насам.

По-младите и по-здрави отглеждат родопско късорого говедо, което е на изчезване. Кравите от този вид са почти като кози и имат нисък надой. Добичетата не искат почти никакви грижи - пускат ги сутрин и ги връщат вечер дори когато има сняг. За сметка на това дават едва по 6 литра мляко дневно.

Хранят ги с изсъхнали клони от дъб и със сено. Дъбовите клони се секат наесен, връзват се на снопи, складират се един върху друг и съхнат на открито, за да има какво животните да хрупат зимата.

"И кравите са като нас - малки и невзрачни, ама на тях се крепим", констатира Асен Калинов. Той изтъква и друго предимство - издръжливи са на студ и могат да обитават малките стари оборчета, които са почти като землянки.

Всъщност единственият продукт на кушленци - млякото, е безполезен. От години никой не ходи да го изкупува. Местните, които го определят като много качествено, твърдят, че няма интерес заради “проклетия” черен път.

Дори лечебната кал, която тук наричат мумийо и се копае в местност над селото, изчезва. Тя се прочу като ефикасно средство против счупено. Заради медийния шум външни хора извличат от нея големи количества.

"Сега е засипана с пръст и се иска много работа, за да се стигне до жилата. Но никой не иска да изрине пръстта. Добре, че стана така, иначе нямаше да я има", разяснява мъж от селото.

В близките дни щял да се обсъжда с хората и въпросът с автобуса. Превозвачът проявил разбиране и ще доставя хляб, но предстояло да се уточни колко пъти в седмицата, защото работел на загуба през зимата.

Местните обаче са отчаяни, че селото загива. Младите са или в града, или в чужбина и няма да се върнат.

"Едно време в балканските войни нашенци са бягали от беднотията и глада, затова са дошли тук и са основали това село. Сега пак беднотията и гладът ще го затрият", казват в Кушла.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase