Венци, 22-годишен младеж, се връща от смъртта дълги месеци, дори години след адски сблъсък на пътя.

При него на място загива 19-годишният приятел на Венци, Андрей. Третият в колата, 21-годишният Божидар, така и не успява да се пребори, и издъхна в болница няколко месеца след жестоката катастрофа.

Трагедията се разиграва през ноември 2014 година на бул. "Банско шосе" на изхода на Сливен.

Трите момчета се качват във фаталното Ауди. Искали да изпробват колата, била "чипосана", за да вдига за кратко време висока скорост. Времето е било лошо, дъжд, преминаващ към заскрежаване. Карали са бързо. И удар!

Аудито, с което пътуват момчетата, се блъска с бясна скорост в крайпътен стълб.

Андрей умира на място. Момчето било спортист, с много медали, курсант във Военното училище във Велико Търново. До него седял Божидар, внук на известен лекар, самият той бил студент по медицина.

Венци бил на задната седалка. Върнал се от САЩ, където живеел със семейството си, защото го приели в университет в България. Бил при баба си в Сливен.

Късмет е, че точно, когато тримата се удрят в стълба, по булеварда е минавала линейка, била на повикване в женския затвор. Преди линейката пък пътувало друго момче с колата си. Спряло. Отворило вратата, извадило Венци. Бил е в съзнание. Само повтарял, че много го боли".

Това разказва майката на Венци, Росица. Наскоро тя и синът й отново се върнаха в България след дългата битка за живота на младия мъж, минала през 34 операции на два континента. Двамата поканиха съгражданите си от Сливен на църковна служба в катедралния храм "Свети Димитър", за да почетат паметта на всички загинали при катастрофи.

Катастрофата, в която Венци загуби приятелите си, а той пострада тежко, станала на Андреевден. Росица си била в САЩ, пише "Труд".

Обадили й се по телефона. Излъгали я, че състоянието на детето й не е чак толкова сериозно. Направили му операция. Било добре, ако си дойде.

Нейна приятелка, с която не се били чували от 15 години, се свързала с нея по скайп, за да й каже истината.

"Много тежко е ударен. Не мисля, че ще го завариш", казала й честно жената.

Роси хваща първия самолет за България. Не е на себе си.

Когато пристигнала, разбрала, че травмите на Венци били толкова много и толкова сериозни, че никой не смеел да прави прогнози. Момчето било с травми на черния дроб, далака, белия дроб, бъбреците изключили от шока, фрактури, черепно-мозъчна травма…

След като извадили слезката, лекарите от реанимацията на областната болница го поставили в изкуствена кома.

"Всеки ден седяхме по коридорите на болницата с близките на Божидар и чакахме да стане някакво чудо! Всичко сме си разказали за децата, за себе си. Андрей, такъв талантлив спортист, така нелепо да си отиде. А Божидар, знаете ли колко умно дете е бил!? Казаха, че се отказвал от изпита, ако ще му пишат по-ниска оценка от шестица, и се е явявал отново. Искал е да знае, да е отлично подготвен!…Светла да им е паметта", разказва Росица.

Като всеки родител, преминал през огромни тревоги, тя помни събитията даже по дни. След два месеца в реанимация, една сряда лекарите съобщили, че в петък трябва да ампутират крака на Венци. Гангрена!

Роси хуква към София, в "Пирогов", направо при директора проф.д-р Стоян Миланов. Отворила медицинска сестра. Майката се разплакала, разказала, д-р Миланов я приел. Десет минути по-късно всичко било решено.

"Дори нямах представа, че към "Пирогов" има клиника по гнойно-септична хирургия. Завеждащият й е д-р Иван Поромански. Благодарение на тях моят син е жив! Какво да ви кажа? Имам впечатление от работата на тези двама лекари и съм убедена, че само при споменаването на техните имена, българите трябва да стават като при националния химн!", просълзява се майката.

Транспортират Венци от Сливен в София. Всичко е на косъм – момчето може да не издържи. Майката настоява.
Приели го със сепсис, с мултирезистентни бактерии. Три седмици постоянни грижи. Докторите в "Пирогов" направили всичко, което могат да направят, с наличната апаратура и лекарства. Но станало ясно: незабавно трябва да се търси лечение в чужбина.

Завеждащият реанимацията д-р Георгиев написал епикризата на английски език. Росица веднага я изпратила до 15 болници в Европа – Австрия, Франция, Испания, Англия… Отвсякъде обаче получили отказ.

Но дошъл пробив. От известна фармацевтична компания в САЩ, в която работел мъжът на Росица – Марио, позвънили в централата си в Германия, оттам – в България. Българският представител отишъл при собственика на компанията в Германия. След два дни бил осигурен транспортен самолет.

"Ох, като видяха състоянието на Венци, отказаха да го качат. Толкова беше зле. Аз се разплаках на глас. И понеже зная английски, успях да разговарям с тях, да им разкажа. И така ми дадоха документ, разписах се, че поемам риска на своя отговорност!", минава отново през всичко Роси.

Приели момчето в болница в Хайделберг. Там, както се изразява майката, буквално го събрали. Най-тежки били проблемите с гангрената. Оперирали 29 часа – 7 часа операция, останалото време – за 2 ревизии.

Взели мускул от предмищницата на Венци, извадили вена от десния крак и ги присадили на левия. Последвали още операции за почистване на некротична тъкан.

"Венци беше на командно дишане от 29 ноември 2014 до април 2015 година. Според медицинската статистика в Германия, шансовете му за живот бяха едва 3%. Едва през март, месеци след като ни приеха там, германските лекари ни съобщиха: Вървим в правилната посока! Вашият син, казаха те, е извън всички учебници. С такива травми! И е жив", плаче Роси.

Венци няма никакви спомени за катастрофата. Разказва,  че когато се събудил от комата му било странно, че е на непознато място.

"Първото нещо, което ми направи силно впечатление, беше, че съм отслабнал много! А тежах 92 кг! Защото много тренирах, всеки ден бях във фитнеса, имах мускули!", разказва младият мъж.

В болницата не можел да ползва компютър, защото ръцете му били с увреждания на нервите от катастрофата. В скайп пишела майка му от негово име. Нямал, няма и до днес, никакъв спомен за катастрофата. Разбрал за нея девет месеца по-късно, чрез интернет. Първото, което попитал, било: "Аз ли карах? Имаше ли и други?"… И майката му разказала.

Заради увредените нерви лечението продължило в САЩ. Имало още проблеми с левия крак, правили операция на коляното. С рана на главата, получена от залежаването...

Сега това е минало. Венци вече може да се движи сам, макар и с подкрепа. Но рехабилитацията продължава. И ще продължи поне още година в САЩ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase