Стратегия за безопасност на движението по пътищата в хоризонт 2021 - 2030 г. предстои да бъде разработена на базата на Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". Агенцията публикува на 19 септември за обществено обсъждане документа. В него се съдържа План за действие, разработен на база извършения анализ, както и конкретни мерки и действия, които ангажираните институции следва да предприемат.

Планът за действие съдържа 127 мерки отнесени към шест области - Регулаторна нормативна и институционална рамка; Поведение на участниците в движението по пътищата; Контролна дейност; Пътна инфраструктура; Автомобилен парк; Спешна медицинска помощ.

По данни от доклада на европейско ниво, през изминалите десетилетия безопасността на пътя се подобрява значително, но въпреки това броят на смъртните случаи и нараняванията все още е твърде висок. Броят на загиналите по пътищата на ЕС се е понижил само с 1 процент през изминалата 2018 г., и с 4 процента през последните пет години, показва годишният доклад на Европейския съвет за безопасност на транспорта за индекса за безопасност на движението по пътищата.

По данни на МВР през изминалата 2018 г. в страната са регистрирани 6 684 ПТП със 611 загинали и 8 466 ранени (6 478 леко и 1 988 тежко). За сравнение през 2017 г. ПТП с пострадали лица са били 6 888. От загиналите през 2018 г. 611 са участници в движението, 315 са водачи (51,55 процента), 172 са пътници (28,15 процента), 123 са пешеходци (20,13 процента); 1 е работник на пътя (~0,16 процента).

За първите шест месеца на 2019 г. са настъпили 2 896 ПТП с пострадали лица, при които са загинали 254 и са ранени 3 653 участника в движението. Средното разпределение на ПТП с пострадали лица през 2018 г. е по 239 ПТП на областна дирекция на МВР (ОД МВР) при общо 6684 инцидента на територията на 28 Областни дирекции на МВР. Най-много ПТП са настъпили на територията на ОД МВР Пловдив - 919, на СДВР - 798, и Варна - 728.

В доклада са представени още данни за дяловото разпределение на ПТП за републикански пътища, общински пътища и улици: от общия брой ПТП 6 684: 348 ПТП са настъпили по общински пътища (5.3 процента), 2 136 ПТП са настъпили по републиканските пътища (31.9 процента), 4 200 ПТП са настъпили в границите на градове и села (62.8 процента).

И през 2018 г. се запазва тенденцията за по-голям брой ПТП в населените места (4 207 - 62.94 процента от всички ПТП). В границите на населените места е и най-големият дял на ранените (57.29 процента от всички ранени). В градовете спрямо селата пътните инциденти и ранените са седем пъти повече, а загиналите са близо три пъти повече. Най-голям дял на загиналите (56.3 процента от всички загинали) се отбелязва по републиканските пътища.

В класификацията на най-вероятните причини за настъпване на пътни произшествия на първо място се нареждат нарушенията на водачите с 6 470 ПТП (96,80 процента от всички 6 684 ПТП), като най-голям брой ПТП с нарушение на водач са настъпили по причина "скорост", по-конкретно поради несъобразена с пътните условия скорост (1 107 ПТП със 142 загинали и 1 459 ранени).

Близо 2,5 млн. са активните шофьори в България. Според данните на статистиката човешкият фактор е сред основните причини за настъпване на пътно-транспортни произшествия, като за 2018 г. голямата част от регистрираните ПТП в България са докладвани като настъпили вследствие на човешка грешка, сочи докладът.

През 2018 г. в резултат на ПТП са загинали 35 и са ранени 1 132 деца. Броят на загиналите и ранените деца-пътници в ППС през 2018 г. е намалял спрямо предходната година (съответно с -4 и с -49). Загиналите и ранените деца-пешеходци са се увеличили (съответно с 4 и с 33). Броят на загиналите през 2018 г. деца-пътници (23) съставлява 65,71 процента от всички 35 загинали при ПТП през годината деца и 13,37 процента от всички 172 загинали пътници. Отчита се задържане на високия дял (65,71 процента при 75,00 процента през 2017 г.) на загиналите деца-пътници, показващо все още ниска култура на поведение на водачите, в чиито ППС пътуват деца, а така също и на водачите като цяло, тъй като вината за ПТП не във всички случаи е на водача на ППС, в което пътува детето, се отбелязва в доклада.

Обобщеният план за действие, изготвен от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", предвижда промени в нормативната и институционалната рамка като част от тях са създаване на легална дефиниция за понятието "безопасност на движението по пътищата", както и конкретизиране на задачите на структурите, участващи в изпълнението на политиката за БДП и изпълнение на препоръките на Функционален анализ на политиката по пътна безопасност.

В областта на поведението на участниците в движението по пътищата се посочва, че трябва да се усъвършенства системата за обучение на преподавателите на шофьорите, както и разработване на нов набор от изпитни въпроси за кандидат-шофьорите с по-силно изразена насоченост към практиката. До 2020 г. се предвижда регламентиране и поетапно въвеждане на автоматични системи за управление, предназначени да предотвратят управлението на МПС с наличие на алкохол в кръвта над законово допустимото.

При контролната дейност планът предвижда разширяване на обхвата на правомощията на общините в посока осъществяване на контрол по отношение на състоянието на пътните настилки, съоръжения, маркировка, сигнализация. Също и подобряването на събираемостта на глобите и повече бързина при връчването на електронни фишове. Предвижда се още и създаването на единен център за обработка на нарушенията.
Част от изводите в доклада са, че съотнесено към нивото в ЕС общата транспортна инфраструктура на страната като цяло е с незадоволително качество. Въпреки предприетите през последните години мерки, подобрението на цялостното състояние на пътищата все още не е с необходимата ефективност. Около 1/3 от републиканската пътна мрежа е с незадоволително качество на настилката, пише в доклада, цитиран от БТА.

Освен това пътеуказателната система, разглеждана от гледна точка на организация на движението - маркировка и сигнализация, е в незадоволително състояние, се посочва в документа. Според него липсват противозаслепителни съоръжения по пътищата, както и цялостно изградена интелигентна транспортна система за управление на трафика - под формата на единен контролен център. Липсата на достатъчен финансов ресурс за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура е съществен проблем, който изисква наличните средства да се разходват оптимално и с максимален ефект върху състоянието на пътната мрежа и БДП, допълват от агенцията.

По отношение на Медицинската помощ от ДАБДП посочват, че няма достатъчно обучени парамедици. Както и, че съществува фактическа неравнопоставеност на населението на страната по отношение на времето за достъп до спешна медицинска помощ. Системата за спешна медицинска помощ не разполага с ясно регламентирани и обезпечени възможности за ползване на специализиран санитарен транспорт за труднодостъпни региони (въздушен, високопланински верижен и др.), се отбелязва в доклада. Съществуващите спешни отделения не са добре обезпечени кадрово, технологично и финансово, е друг извод на агенцията.

Агенцията прави изводи и за автомобилния парк у нас, за който пише, че е със средна възраст от над 18 години и въпреки тенденцията за постепенно подновяване все още остава твърде стар. Над 80 процента от ремонтите на автомобили се извършват от нерегистрирани сервизи, посочват от ДАБДП в своите изводи и допълват, че най-честите технически неизправности, които водят до произшествие, са спукване на гума и повреда в спирачната уредба. Също така в изводите се казва, че България значително изостава по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase