В България съдилищата масово отменят глобите за неспазване на карантината заради незаконосъобразни предписания и пропуски в дейността на регионалните здравни инспекции. Над 80% от делата, атакуващи съставените актове за административни нарушения, приключват в полза на жалбоподателите, съобщава "Телеграф".

Поставянето под карантина е най-тежката противоепидемична мярка, която бе наложена у нас със заповед на здравния министър. Съгласно нея всички, които са болни от COVID-19, контактували са с хора, заразени с новия коронавирус, или пристигат от определени държави, се поставят под карантина за 10 дни, а в по-ранен период и за 14 дни.

Голям проблем обаче са оказа броенето на дните от поставянето под карантина до крайния й срок. Причината е, че масово от РЗИ-тата в страната брояха дните на хората от момента, в който са установили контакт с тях, а не от момента, когато човекът реално се е самоизолирал. Така например, ако на 1 януари човек, който е контактувал с болен, се изолира, но от РЗИ се свържат с него на 4 януари, те му броят десетте дни считано от датата 4.01. и не му признават предходните дни от 1 до 4, което в повечето съдилища у нас се приема за незаконосъобразно действие от страна на инспекторите. И реално е така, тъй като човек стои 12-14 дни, а му ги броят за 10 след което за тези в повече нито получава трудово възнаграждение, нито пък болничен за временна нетрудоспособност.

Наред с това мярката "поставяне под карантина" по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. Съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси, но като цяло с един или друг мотив санкциите, наложени от РЗИ, падат.

Причината е в изключително неясната и хаотична уредба и хилядите възможности за вратички и различни врътки за измъкване на прегрешилите. Които обективно погледнато също е относително доколко са прегрешили, нарушавайки карантината си. Масово в съда падат глобите, които бяха налагани преди около година за неносене на маска или разходка в парка. Най-спорната от всички противоепидемични мерки обаче се оказа е "поставяне под карантина" на контактни хора, показва съдебната практика у нас. Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища, а над 80% дори в София е почти на 100% - оспорените предписания за поставяне под карантина, за които има постановени решения, са отменени.

Според решението по едно от спечелените дела във Видин полицай успя да осъди РЗИ, след като е бил лишен от възможността да работи за две седмици миналия април. Униформеният изпълнявал наряд по патрулно-постова дейност, бил на едно от наложените през април КПП-та между населените места. Докато проверявал документите на мъж, проверяваният кихнал. Негов колега незабавно сигнализирал, че е възможно кихащият да е с коронарирус.

Полицаят бил свален от наряд и поставен под карантина - тогава за 14 дни. Той обаче оспорва това предписание. Твърди се, че е опитал да разбере как е установено, че е бил контактен със заразено лице и кое е това лице, но не получил отговор. По-късно от личния си лекар разбрал, че е получен сигнал в РЗИ. В жалбата си полицаят сочи, че не е имал непосредствен и пряк контакт с кихащия, за когото така и не са установени данни кой е и дали страда от новия коронавирус. Твърди още, че сигналът очевидно цели да го унижи и да го постави в неблагоприятно положение, като в резултат на тези неправомерни действия оспорващият е разделен от семейството си, децата му са върнати от изпит в училище, поставено е семейството в социална изолация, която дискредитира оспорващия и семейството му. Актът на полицая пада в съда, а мотивите на магистратите са много показателни и гласят следното: "Извънредната обстановка и големият брой сигнали, не следва да се приема, че определят като по-адекватна бързата реакция от страна на компетентните да издават предписания за карантиниране органи. Принципът на законност, прогласен в чл. 4 от АПК, изисква актовете да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, като субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. От друга страна, принципът на съразмерност (чл. 6, ал. 2 от АПК) поставя като изискване административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава". Казусът с полицая е единственият, но е много показателен.

Друг съществен казус, по който масово съдилищата отменят предписания на РЗИ, е свързан с прословутите PCR тестове. Оказа се, че много хора веднъж изследвани са дали положителен тест и са били карантиринари за 14 дни, но междувременно вторият им тест е бил отрицателен. Независимо от това РЗИ незнайно по какви критерии приема за меродавен само първия им тест и им налага карантина. Жена спечели дело срещу столичното РЗИ заради наложената й 14-дневна изолация след първи положителен тест за коронавирус и въпреки втори с отрицателен резултат. Административният съд в София е отменил санкцията. Един от основните мотиви в решението на съда е, че има два различни теста. И съответно РЗИ е бил длъжен да извърши трети тест, за да се провери кой от двата резултата е достоверен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase