Бюджетната комисия организира публична дискусия за 5 проекта за промени в ЗДДС. Някои предложения са свързани с въвеждането на нови диференцирани ставки, а други предвиждат повишаване на задължителния праг за регистрация по ЗДДС, който в момента е 50 000 лв.

Министерството на финансите и НАП са категорично против въвеждането на нови редуцирани ставки (такова е предложението на ИТН за намаляване на ДДС за търговия с плодове и зеленчуци на 9%). Мотивът им е, че Европейският съюз върви към уеднаквяване на данъчното облагане, като до 2030 г. всички редуцирани ставки трябва да са изчезнали. Когато един бранш се пребори за това да бъде облагодетелстван от диференцирани ставки, това създава усещане в другите браншове, че те се пренебрегнати.

Текстът на ИТН е прекалено общ, защото не описва дали става въпрос за търговия със сурова непреработена продукция, или за преработени и консервирани продукти. Може да е и за двете, но никъде не го пише. Това намаляване на ДДС за този бранш реално няма как да мине без текстовете да се прецезират. Това заяви Валентина Василева, данъчен консултант, "Глобал Такс", в ефира на “Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

"Редуцираните ставки са въпрос на политическа воля.", убедена е тя.

Василева заяви, че до момента намаляването на ДДС ставката не е довело да падането на цената на нито един продукт. Тя подчерта, че ако има политическа воля, определени браншове мога да бъдат облагодетелствани от по-ниска става, но това не води до съществени промени за потребителите.

“На обществената дискусия не бяха представени анализи за спада в постъпленията от ДДС, нито пък стана ясно какво ще получат крайните потребители от това действие.”

Данъчният консултант обясни, че тези разговори са все още на много начално ниво, като най-вероятно ще продължат в следващия парламент. В момента тече процедура по актуализиране на бюджет 2021, което значи, че няма яснота на какъв етап е бюджетът за 2022 г. А редуцираните ставки ще важат в бюджета за следващата година. Няма информация и как ще се подходи за другите продукти и услуги, чиито ДДС ставки са намалени - ресторанти, фитнеси, бебешки пелени и храни. По тези теми единственият консесус между парламентарните групи е временната редуцирана ставка за книгите да остане постоянно.

“Ако трябва да сме честни, постъпленията в държавния бюджет от ДДС идват от това, което фирмите доброволно вкарват - данъци върху приходите, които са регистрирали. Много рядко приходи от ДДС идват от разкрития или ревизионен акт на приходните регулатори. Тези диференцирани ставки трябва много конкретно  да са уточнени за кои продукти важат. Редуцирането на ставките по ДДС ще доведе до спад в бюджета, който ще дойде от тези сфери, за които това редуциране реално важи, но и от недоброжелателни търговци, които искат да попаднат в диапазона на данъчното облекчение.”

Мнението на Василева контрастира с това на представители на селскостопанския сектор, които заявиха, че намаляването на ДДС за тях ще доведе до спад на сивата икономика. Тя обаче смята, че ще стане точно обратното.

Служебният министър на туризма Стела Балтова излезе с предложение редуцираната става от 9% за ресторантите и хотелите да важи само при плащанията с карта. Василева поясни, че това за момента е само предложение, което няма официално входиране, но това по никакъв начин не е спряло ресторантьорите и хотелиерите да искат да протестират срещу него. Самата идея, каза Василева, е доста странна, защото реализирането би изисквало да има 2 цени в менюто - едната за плащане с карта, а другата с 20% облагане и логично по-висока цена, ако се плати в кеш.

Коренът на всички тези проблем, според госта, е, че се правят постоянни промени. В през юли 2020 г. тази ставка важеше само за консумация в заведението, през август се включиха бирата, виното и алкохолните питиета, а през декември и доставката по домовете. Единственото решение се оказва уеднаквяването на мерките - или 9% ставка за всичко и всички в този бранш, или никакви мерки и всичко се връща на 20%.

Разговорът в студиото засегна и вдигането на прага за задължителното регистриране по ЗДДС. Идеята е той да се повиши от 50 000 лв. на приблизително 165 000 лв. Причината за това предложение е европейска директива, която изисква този праг да се вдигне на 85 000 евро.

Валентина Василева смята, че това е добро предложение, което ще улесни малките бизнеси, чиито стоки няма да се облагат по ДДС, но няма да имат и възможност на данъчен кредит, което означава, че те ще се явяват и като краен потребител спрямо сметките си за ток и наем на помещение. Европейската директива е със задължителен характер и това вдигане на прага трябва да стане до 2025 г. Василева смята, че няма нужда да се чака този краен срок. Въпросът е, че при предсрочното й въвеждане трябва да има 8 месечна нотификация към Европейската комисия. Това означава, че вдигането на задължителния праг няма как да влезе в сила от 1 януари 2022 г., но за сметка на това има шанс това да стане до средата на следващата година.

Целият разговор - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase