Моята Москва 1989

След първите кадри на "Бригада" вече бях малко разочарован, защото беше ясно, че ще последва банален взрив на кола, но след “бомбата” кадрите се пренесоха към 1989 г.
28 апр 2005 10:00,
Моята Москва 1989

Съвсем случайно вчера вечерта, превключвайки каналите на телевизора, попаднах на Канал 1 и видях, че започва руски филм. Щях да премина нататък, но се сетих, че на едно парти стана дума за този сериал - "Бригада", и че бил “страшен”, затова реших да се позиционирам.

След първите кадри вече бях малко разочарован, защото беше ясно, че ще последва банален взрив на кола, но след “бомбата” кадрите се пренесоха към 1989 г. и това ме развълнува, защото точно по това време бях студент в Московския енергетически институт. През тази една година всъщност аз видях много от кадрите, които следваха на екрана и ме порази точността на отразяване.

Едно от първите неща, което изплува в главата ми, беше “афганците” (така наричаха тези, които се бяха върнали от войната в Афганистан)  - те обичаха понякога да се разхождат с униформата и всяваха страхотен респект у околните, точно както главният герой на филма Александър Белов.

Поразително бе, че мутрите (дребните мафиоти) от филма изключително напомняха на това, което имах щастието (или нещастието) да опозная. Един от първите допири беше след по-малко от месец престой в Москва, на моя рожден ден в руска дискотека (невероятно колоритно място –  киносалон - често може да се видят подобни и сега дори), когато от изневиделица получих шут в лицето.

Стъписването ми бе голямо! После разбрах, докато ме превързваха, че местните бандити били вбесени, че рускините се бяха скупчили около нас (ние бяхме доста колоритна българска групичка, а по това време все още на чужденците се гледаше като на полубогове). Точно както сбиването на Мухата с Белов – всичко става толкова бързо, че не знаеш дали се случва с теб.

Често дребни мафиоти, подобни на тези във филма, идваха в общежитието ни (висок блок, досущ като този на Белов, с теракотена изолация отвън) да купуват от нас маратонки, дънки и  т.н., но големият интерес беше към поляците, които вкарваха всякаква техника  от Западна Европа и когато търговията потръгна, започнаха и инцидентите – имаше намушкани полски студенти, които явно бяха засегнали нечии интереси. Въпреки инцидента, след една година паркингът пред общежитието бе пълен с коли –  собственост на поляци 2-ри курс.

Аз бих посъветвал тези, които още не знаят как се е зародила българската мафия, да хвърлят едно око на “Бригада” – за мен приликата е поразителна. Подкрепата на милиционери, които не се притесняват да прекарват времето си с мафиотите, както и безсилието и нежеланието на милицията да се справи с бандитите е показателна.

Още ми е в главата как на един рок концерт, младеж, досущ като приятелите на Белов, преби  един милиционер...за мен това бе огромен шок, защото по това време българските милиционери имаха абсолютна власт.

Видеокасетите и филмите, които бяха основна тема на разговори между другарите на Мухата, наистина бяха в основата на развлеченията... Във всяко студентско общежитие имаше салон, в който се правеше “Кино” – телевизор и видео  – и всяка вечер, срещу рубла и стол, който си носиш, около 40 човека от нашето общежитие наблюдаваха поредния американски екшън (с някакво закъснение от 7-8 години). Това си беше незаконна работа, но съм сигурен, че е било с протекцията на местната бригада.

И така, чакам с нетърпение следващите серии, защото за мен те са истинска “машина на времето”. Съжалявам само, че филмът не е с надписи, защото се губи част от чара – актьорите играят толкова истински, че чак ми се иска да ги чуя как говорят - с особения жаргон на бандитите.

Л. Л. 


Спонсорирано съдържание