Виена през зимата

Защо ли изневерих на решението си зиме да пътешествам до топло местенце, където да мога да хващам естествен тен и да събирам слънце за топлолюбивата си душица, а за лятото да си оставям местата, които зимата не стават за живот? Всъщност знам.

Пътуване не се отказва – целта е в пътя, щастието е в пътя, животът е в пътя – така че и за Антарктида да ми се отвори път, и там бих отишла.

И тъкмо в мразовитите напоследък дни около Нова година се озовах в столицата на Австрия. И въпреки че температурите там са доста под нулата, а влажният въздух и вятърът правят града още по-студен, и въпреки че, разхождайки се, осъзнах, че лятото е по-добрият сезон за разглеждане на Виена, най-малкото защото парковете и градините са половината й красота, цели пет дни не стоях на едно място.

Този факт би трябвало да е показателен само за едно: Виена е очарователен град. Особено предвид това, че първо трудно се очаровам и второ – топлолюбива съм (меко казано), а температурите през всичките дни бяха минусови.

Виена е малък град и пет дни са предостатъчни спокойно да се разгледат всичките му забележителности (без музеите, разбира се, които са много и за чието разглеждане биха отишли още доста дни). За Виена много се е изговорило. И аз много мога да говоря, но мога да кажа и само едно изречение: „Градът не изненадва с нищо“.

И бързам да обясня: очаквах да е красив – такъв е, очаквах да е чист – такъв е, подреден – такъв е. Класически стерилен европейски град. Най-чистото място, което съм виждала.

Центърът е най-добре да се обикаля пеша, защото там всяка сграда е архитектурна, историческа и/или културна забележителност, според мен, а според австрийското правителство – само тези, на които са поставени национални знамена.

Новите сгради са малко на брой и правят ужасно лошо впечатление. Никак не се вписва модерната архитектура в общия вид на града и няколкото такива сгради седят като кръпки.

Същевременно обаче Австрия дава зелена светлина за изява на всички, които се занимават с изкуство, и умело съчетава своята историчност с духа на времето. Навсякъде из Виена могат да се видят постмодернистични инсталации, дело на млади творци. Въобще градът е меката за художници, музиканти, актьори и всички, които се занимават с изкуство.

Музеите на изкуствата са толкова много, че трудно могат да се обходят дори за 5 дни. Плюс всичките галерии и останалите музеи – Технологичен, Природонаучен, Исторически, на история на изкуството, на музикалните инструменти, на киното... нямам амбицията да ги изброявам всичките. Всъщност, във Виена има „Квартал на музеите“, ако можете да си го представите... Плюс всичките дворци, катедрали, църкви, площади, осеяни с прекрасни статуи, плюс... плюс...

Ако сте любители на операта – там ви е мястото, ако сте любители на средновековни, барокови, ренесансови и още не знам какви архитектурни паметници – там ви е мястото, ако сте любители на театъра – там ви е мястото, ако сте любители на паркове и градини, които също са произведения на изкуството, там ви е мястото.

Освен това Виена предлага достатъчно места за забавления и нощен живот. Пратерът (увеселителен парк), например със скъпото си Виенско колело. Ама нали сме във Виена, и то е един от символите на града, всички се тълпят на опашка, за да се качат. Е, не и аз. Дребно ми се стори, поне в сравнение с това в Лондон, а и гледката от него едва ли е по-яка от тази, която се открива от купола на катедралата „Свети Стефан“ (триста шейсет и няколко стъпала, да му се невиди, но си струва).

Всички магазини затварят в 7, но тогава започва нощният живот. Градът е прекрасен и през нощта, всички сгради са осветени, а коледната украса надмина всичките ми представи за вълшебство.

Кръчми, клубове, дискотеки се пълнят с народ, приятно е в центъра, където вечер се разхождат млади и стари виенчани и купища туристи.

В Музея Леополд има много готино фешънско кафе с диджеи, от което се влиза в дискотеката, която има и сцена с музика на живо и специални светлинни ефекти. В момента е много модерно да се правят със светлини видеотапети с ретро дизайн. Цялостната визия много напомня атмосферата в „Портокал с часовников механизъм“ на Стенли Кубрик.

Въобще нощният живот във Виена не просто не липсва, ами е доста разнообразен и за всеки вкус. Виенчани безспорно умеят да се веселят, класическа музика се чува отвсякъде, а на площада пред сградата на кметството на 1 януари прожектират на живо прочутия Празничен концерт на виенската филхармония. Площадът е пълен с хора, които по двойки танцуват валс... Вълшебна атмосфера, заразяваща красота...

В този сезон там е много актуално греяното вино с канела. Продава се навсякъде в пластмасови или стъклени чаши и аз вече мога да се броя за пристрастена към този еликсир за сетивата и душата.

И преди да взема да завърша разказа си, искам да споделя една мисъл, която ми хрумна още при първия си допир с града и която не спрях да повтарям по време на целия си престой: във Виена всичко е направено с любов, грижа и внимание към хората. За да им е удобно и приятно да живеят в града си.

Та това ми беше единственото сравнение с България, София (то и нищо друго не може да се сравни, де, щото няма база за сравнение). Там няма задръствания, няма паркирани коли по тротоарите, има велоалеи, има чистота, подреденост и красота. Красота във всеки детайл... Един ремонт дори е радост за окото, защото сградата е опакована в платнища, на които е нарисувана... сградата. Прелест.

Австрийците влагат внимание, красота и естетика и в най-дребните неща.

Та така. Виена е прелестен град и в най-минусови температури, когато поне през час-два ти се налага да пиеш виенско кафе. Поради студа ми се наложи от виенските кафенета най-много атмосфера да поемам. Те са два вида – стари, класически, дървени, и нови, стъклено-метални, модерни. Но и в двата типа непременно се предлагат сладкиши, а кафето непременно се сервира с чашка вода. И пушенето навсякъде е разрешено.

По-очарователни са старите, в които на малко пространство са наблъскани много маси, между които лавират сервитьорите (учтиви чичковци в черно-бяла униформа с папийонки). Виенчани не пият кафето си на крак и заникъде не бързат.

И накрая бързам да разкажа нещо колкото любопитно, дважди по-вълнуващо и вдъхновяващо за мен: Дунав край Виена по това време на годината е замръзнал.

Реката се разделя на два ръкава, образувайки голям остров (на който са разположени модерни бизнес сгради, за да не грозят ренесансовата картина на града). Именно по-тесният ръкав замръзва. Явно ледът е дебел и безопасен, защото виенчани си изкарват там свободното време.

На кънки малки и големи се пързалят на така оформилата се огромна, безкрайна и безплатна ледена пързалка. Чист прозрачен дебел лед и в дъното – дъното! – на 3-4 метра дълбочина красиви водорасли. Прелестно е на фона на залязващото слънце.

Толкова съжалих, че не съм си взела кънките, че твърдо си обещах другата зима отново да посетя Виена, за да посветя поне един ден на това волно, безметежно, безкрайно (надлъж) пързаляне.

Такова е зимното очарование на града.

Лятното предстои да бъде установено.

Снимки на Виена

Още снимки от Виена

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase