Преди 40 г. Филаделфия става поле на масова престрелка между органи на реда и членове на Движение за свобода и равенство на чернокожите.

Горната фотография е всъщност една от най-емблематичните снимки на 70-те години и дългата борба за свобода на чернокожите - афроамериканец с расти, гол до кръста, протегнал ръце настрани, подобно на Исус на кръста. Бял полицейски служител насочва голяма пушка на сантиметри от гърлото на мъжа. Другият – на път да удари афроамериканецът с каска.

И го удря. Но това не се вижда на снимката. Другият чупи челюстта му с пушката. Но това също не се вижда на снимката.

40 години по-късно, почти на същия ден, в който кадърът е заснет, същият чернокож американец разказва своята история.

Денят е 8 август, годината 1978. Часът е 6 следобед. Домът на Делбърт Орр се е превърнал от просто мазе в централа на революционната група Move – активисти, които се борят срещу насилието над животни, полицейската бруталност, замърсяването и срещу робството, което "просто е замаскирано, но никога не е било премахвано".

В сградата е пуснат сълзотворен газ. Два часа по-късно започва вълна от изстрели. Всичко прилича на война. В опит да ги изведат от имота, стотици полицаи нахлуват в сградата, използват водни и огнестрелни оръжия, а в суматохата загива един от служителите на реда. Седем други са ранени.

"Докато излизах от сградата, исках да им покажа, че не съм въоръжен. Свалих блузата си и разперих ръце встрани", казва пред Гардиън.

Делбърт е един от деветимата афроамериканци – петима мъже и четири жени, арестувани през август 1978. Обвинени са в групово убийство на полицейски служител, въпреки че куршумът, повалил полицая, е един. Присъдите варират – от 30 години лишаване от свобода до доживотен затвор. До ден днешен, те все още продължават да твърдят, че са напълно невинни.

Двама от задържаните умират в затвора. През юни, една от жените – Деби, е пусната на свобода от женския затвор в Пенсилвания. 40 години по-късно, обаче, все още шестима души лежат зад решетките. Те са сред 19-те мъже и жени, които се намират в различни затвори в САЩ. Всички те са обвинени в радикални действия, извършени в името на Черната сила в периода 1960-1980.

Една от задържаните жени от Move е Джанин Филипс. Жената прекарва над 40 години в затвора. Джанин е арестувана, когато е едва на 22. С писмо до журналист от "Гардиън", вече 62-годишната жена разказва за жестоката "стая на мъчението" - отделно крило в затвора, което крие множество брутални тайни. Джанин прекарва първите три години от присъдата си там.

"Нямаше прозорци, само една част от стената, която беше с матирано стъкло. Не знаеш кое е ден, кое е нощ, всичко се слива. Държаха светлината включена 24 часа в денонощието всеки божи ден. Беше им заповядано да ни пречупят. Това, обаче, не се случи. Каквото и да ни причиняваха, ние оставахме силни", споделя жената в откровеното писмо до журналиста на британското издание.

Трагедията на Джанин, обаче, е още по-голяма. През 1978 г. полицията на Филаделфия се отзовава на сигнал на съседи. Органите на реда щурмуват къщата, в която се намира и Делбърт, а Джанин, която носи на ръце тримесечния си син е избутана от полицаите. Бебето пада на асфалта. Черепът му е счупен. Момченцето умира ден по-късно.

Седем години след като Джанин е арестувана, тя отново получава лоши новини. При операция на полицията, срещу активисти на Move, хеликоптер пуска бомба върху една от къщите, в които се събират членовете на движението. Целта била хората да напуснат сградата. Бомбата, обаче, предизвиква пожар. В него загива 12-годишния син на Джанин, за когото се грижел един от приятелите на арестуваната жена.

Тогавашния кмет на Филаделфия – Уилсън Гуу дава разрешение за бомбардирането на сградата, а пожарът изравнява със земята 61 къщи. Заедно с 12-годишното момче още 4 деца изгарят живи.

"Никога няма да спра да страдам, но ще ги помня. Когато си мисля за всичко, което системата ми е причинила, ставам все по-отдадена на вярванията си и на каузата", споделя в писмото Джанин.

Кметът на Филаделфия се извинява формално за огнената катастрофа, но съдът освобождава от отговорност всички официални лица, които са замесени в атаката през 1985, при която загиват 11 души, включително 5 деца. Единственият човек, успял да се измъкне жив от огнения ад е Рамона. Жената е вкарана в затвора за 7 години.

Всички членове на Move приемат последното име Африка в знак на признание към основателя на движението – Джон Африка, а и за да затвърдят своето единство. Активистите са отдадени на каузата за расово равенство и се отнасят един към друг като със семейство.

Невинните все още остават в затвора. Според Делбърт стрелбата през 1978 е била само от страна на полицията.

"Нямахме пистолети, няма дори наши пръстови отпечатъци по оръжията, за които се твърди, че са се намирали в сградата", казва през Гардиън мъжа.

Гледната точка на властите също е потърсена от "Гардиън". От полицията, обаче, отказват коментар по случая със загиналия служител, както и предполагаемото участие на организацията в него.

Доказателства – липсват. Официална позиция – липсва. Справедливост – липсва.

Не всички от задържаните членове на организацията имат късмета на освободената от затвора Деби. Джанин също иска предсрочно освобождаване. От съда, обаче, отказват. Според активистката това е опит или да създадат напрежение между членовете на организацията и да вменят чувство за завист, или е поредният начин да се опитат да ги пречупят.

"Каквато и тактика да ни приложат, няма да проработи. Освобождаването на Деби е пробив! Виждам как вратата леко се е открехнала. Повече от щастлива съм, че Деби е на свобода!", пише до "Гардиън" Джанин.

Делбърлт, обаче никога не е искал да бъде помилван. И е категоричен, че не би го направил, дори това да доведе до неговото предсрочно освобождаване.

"Как бих могъл да се разкая за нещо, което дори не съм извършил? Нямам нищо общ с убийството на това ченге през 1978 г. Те покаяха ли се за това, което се случи на дъщеря ми през 1985?"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase