Застанал до контролно-пропускателния пункт в Чернобил Василий Давиденко си спомня деня, в който Русия нахлува. "Те бяха като хулигани", казва той, сочейки към разрушен туристически павилион, украсен с надпис "Чернобилски сладолед". До една нарязана автобусна спирка има отломки, оставени от армията на Владимир Путин: картечни куршуми, пакети цигари и празна кутия риба тон.

"Това е трудно време. Хората се притесняват, че руснаците могат да се върнат", казва Давиденко и добавя: "Говорих с руските войници, докато минавах покрай тях. Бяха млади момчета от Сибир. Питаха ме: "Батя [татко], как живееш?" Отговорих: "Ние сме добре, много благодаря."

Руските сили влязоха в зоната около Чернобил на 24 февруари в ранните часове на инвазията. Според Давиденко те са преминали през река Припят от Беларус с помощта на понтонен мост. След това се отправили към атомната електроцентрала "Чернобил", която е покрита с гигантски саркофаг заради катастрофалната авария през 1986 г.

Докато дойде време за закуска, те вече са били превзели гарата. Руските войски разоръжават 169 украински национални гвардейци, базирани в завода, и събират техническия персонал от 103 души. След това създават команден център и започват да копаят укрепления, включително убежища за танкове, окопи и подземна кухня. За 1000 военнослужещи Чернобил се превръща в дом.

Кремъл изглежда не осъзнава или е безразличен към рисковете, породени от радиацията за обслужващия му персонал. По-голямата част от нахлуващата армия на Путин продължи. Насочи се на юг през боровата гора и по гладък асфалтов път, водещ към Киев, на 130 км. Маршрутът минава покрай буколични мини езера и блата, покрай чайки и лебеди.

"На втория ден 1700 превозни средства преминаха през моето село", каза Давиденко пред The Guardian. "Преброихме ги. Движеха се в четири ленти. Над нас непрекъснато в строй летяха бойни и транспортни хеликоптери Ми-2, които разклащаха прозорците. Ударните хеликоптери Ка-52 летяха изключително ниско, на 100 метра от земята."

68-годишният Давиденко работи като рейнджър в националния парк в Чернобил. Намира се в 30-километровата забранена зона, която обхваща 260 000 хектара територия. Руските бойни машини на пехотата, пристигащи на всеки няколко минути, изхвърлят облаци радиоактивен прах. Междувременно войниците работят и спят в забранената смъртоносна червена зона на Чернобил, близо до изоставения град Припят.

Историците могат да опишат случилото се около Чернобил като случай на имперско високомерие. Говорейки в сряда, президентът на Украйна Владимир Зеленски каза, че Кремъл е очаквал, че може да превземе Киев в рамките на 48 часа. Русия не очакваше голяма съпротива. "Ръководството на Русия очакваше след няколко дни да види парад на Крещатик (главната улица на столицата)", каза той.

Вместо това украински бойци направиха засада на колоната близо до град Иванков, надолу по пътя от ГКПП-то в Чернобил. Давиденко казва, че той и други местни жители са предали координатите на вражеските автомобили. Това позволява на домашната артилерия да насочи колоната със смъртоносна точност. Украински войници се промъкват през гората пеша или с квадроцикли, фантомна екипировка на партизаните.

Вбесени, руснаците започват да търсят украински "шпиони". Давиденко казва, че са разпитвали цивилни в неговото село Прибирск и са конфискували мобилни телефони. "Те дори претърсиха дрехите ни, в случай че сме скрили бележки", разказва той. "Петима млади хора бяха направили снимки на танковете им. Арестуваха ги. Не знаем какво се е случило с тях."

Иван, украински войник с прякор "Французинът", казва, че руските войски са били изненадани, когато са били подложени на обстрел. Те очаквали да ги покрещнат с хляб и сол – традиционен украински поздрав, но вместо това са посрещнати с "огън и меч". "Планът на Москва беше блицкриг. Когато нападнахме, бързо стана ад за тях. Някои изоставиха колите си и избягаха", добавя той и подчертава: "Ние познаваме местността. Те не знаеха как да се ориентират."

Иван похвали своя командир, че е бил хладнокръвен под руски обстрел. Той каза, че е участвал в битката за Киев миналия месец около град Ирпин. "Бяхме подложени на огромен натиск. Ние, казаците, не падаме на колене за никого, освен за нашите майки и националното знаме. Това не е просто война за нашата независимост. Това е за европейските ценности", казва той.

В атомната електроцентрала първоначалният персонал е работил 25 дни под руски надзор. След това четиридесет и пет доброволци ги заменят. Не всички могат да наблюдават нивата на радиация, защото войниците крадат компютърните им сървъри. Те взимат също така маси, мебели, микровълнови печки и униформи на служителите на Чернобил, казва Евхен Крамаренко, ръководител на държавната агенция в забранената зона.

Крамаренко твърди, че войските са вдишвали радионуклиди, особено по време на физическа активност и копаенето на окопи. "Вярваме, че ще усетят последствията от радиацията, която са вдишали. Някои по-рано, други по-късно", казва той. "Това е първият път, когато светът вижда танкове в атомна електроцентрала."

Повече от месец руснаците окупираха и селата около зоната. Петима от тях нахлуват в чифлика, където Юлия Михайленко, на 28 години, живее с майка си Зоя и дъщерите си, шестгодишната Кармила и едногодишната Злата, в Хочева. Жените се криели в гората няколко дни, премръзнали и гладни, докато едно от момичетата не се разболяло и вдигнало температура.

Михайленко се прибрала вкъщи, за да вземе лекарства. Тя открила, че военнослужещите живеят там. Мъжете разбили входната й врата. "Къщата тънеше в бъркотия. Взеха всичко. Златото, моят лаптоп, флаш карти и всички наши съдове, включително тигана. Казах им: "Тук живеят деца. Защо направихте това?" Те изглеждаха малко виновни и се взираха в ботушите си. Срязаха и електрическия ни кабел.”

"Бяхме много уплашени", казва тя. "Тогава, на 31 март, те внезапно си тръгнаха."

Кремъл обяви, че изтегля силите си от района на Киев в подготовка за голяма офанзива на изток. Руснаците бяха настъпили от Чернобил чак до село Демидив. Те не можаха да отидат по-далеч. Когато напускат забранената зона, те взривяват няколко моста.

Руските войници откарват и поток от откраднати украински превозни средства обратно в Беларус, както и собствена военна техника. Те взимат със себе си пленените национални гвардейци. "Не знаем къде са те", казва Крамаренко.

Украинската ядрена агенция сега се опитва да изчисти щетите. Централата все още е без ток. Руснаците оставят кабели и мини, скрити сред радиоактивни дървета. Крамаренко казва, че петима от неговия персонал са били убити по време на битки в подразделения за териториална отбрана. Други са в "трудно" психологическо състояние, след като са били принудени да съжителстват със своите окупатори.

В сряда белезите от бой бяха навсякъде. На километър от контролния пункт Дитятки трупът на изгоряла руска пехотна машина лежи на горския път. Думите "Слава на Украйна" са изрисувана отстрани с бели букви. Следи в пясъка и отрязани елхови клони отбелязваха мястото, където е паркирал екипажът му. Имаше руски дажби и празни бутилки.

Давиденко казва, че е оцелял по време на окупацията на Русия относително невредим. Той успял да скрие колата си, снегорин и кану в гората. Изглежда, че обитателите на животните в зоната на изключване са пренебрегнали една от най-необикновените битки на този век, твърди той. Това включва мечки, лосове, елени и бели щъркели, които се хранят от богатата на риба река Припят. "Те процъфтяват. Техният брой се увеличава", казва той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase