Миналата седмица индийският премиер Нарендра Моди каза на американския президент Джо Байдън, че Индия е готова да доставя храна до останалия свят след шокове в доставките и нарастващите цени, предизвикани от войната в Украйна.

Моди заяви, че Индия има "достатъчно храна" за своите 1,4 милиарда души и е "готова да доставя хранителни запаси на света от утре", ако Световната търговска организация (СТО) позволи.

Цените на суровините вече бяха стигнали 10-годишен връх още преди войната в Украйна поради проблеми с реколтата в световен мащаб. След войната те скочиха още и вече са на най-високите си нива от 1990 г., според индекса на цените на храните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (UNFAO).

Русия и Украйна са два от най-големите износители на пшеница в света и представляват около една трета от световните годишни продажби на пшеница. На двете страни се падат и 55% от световния годишен износ на слънчогледово масло и 17% от износа на царевица и ечемик. Заедно се очакваше да изнесат 14 милиона тона пшеница и над 16 милиона тона царевица тази година, според UNFAO.

"Прекъсването на доставките и заплахата от ембарго, пред която е изправена Русия, означава, че този износ трябва да бъде изваден от уравнението. Индия може да се намеси, за да изнася повече, особено когато има достатъчно запаси от пшеница", казва Упали Галкети Аратчиладж, базиран в Рим икономист в UNFAO, пред BBC.

Индия е вторият по големина производител на ориз и пшеница в света. Към началото на април тя имаше на склад 74 милиона тона от двете основни стоки. От тях 21 милиона тона са запазени за стратегическия резерв на страната и за системата за обществено разпределение (PDS), която дава на повече от 700 милиона бедни хора достъп до евтина храна.

Индия също е един от най-евтините световни доставчици на пшеница и ориз: тя вече изнася ориз за близо 150 страни и пшеница в 68, като е доставила 7 милиона тона пшеница през 2020-2021 г. В отговор на нарастващото търсене на международния пазар търговците вече са сключили договори за износ на повече от 3 милиона тона пшеница през периода април-юли, според официални лица. Износът на земеделски стопанства надхвърли рекордните 50 милиарда долара през 2021-22 г.

Индия има капацитет да изнесе 22 милиона тона ориз и 16 милиона тона пшеница през тази фискална година, според Ашок Гулати, професор по селско стопанство в Индийския съвет за изследване на международните икономически отношения. "Ако СТО позволи да се изнасят държавни запаси, тази цифра може да скочи още. Това ще помогне за охлаждане на глобалните цени и ще намали тежестта на страните вносителки по света", казва той.

Все пак има някои резерви. "В момента имаме достатъчно запаси. Но има някои опасения и не бива да се опитваме да изхранваме света", казва Хариш Дамодаран, старши сътрудник в Центъра за политически изследвания, базиран в Делхи мозъчен тръст. Първо, има опасения от по-малко от очакваната реколта. Новият сезон на пшеницата в Индия е в ход и официалните лица предвиждат да бъдат събрани рекордните 111 милиона тона - шестият пореден сезон на реколтата.

Но експерти като Дамодаран не са убедени, че това ще се случи. Той смята, че добивът ще бъде много по-нисък заради недостига на торове и капризите на времето - прекомерни валежи и тежки ранни летни горещини. "Ние надценяваме производството", казва той. "Ще разберем дали е така след още 10 дни."

Друг въпрос, казват експертите, е излишъкът от торове, основен компонент на земеделието. Запасите на Индия паднаха ниско след войната - Индия внася диамониев фосфат и торове, съдържащи азот, фосфат, сяра и поташ. Русия и Беларус представляват 40% от световния износ на поташ. В световен мащаб цените на торовете вече са високи поради растящите цени на газа.

Недостигът на торове лесно може да удари производството през следващия сезон на реколтата. Един от начините да се заобиколи това, казва Дамодаран, е Индия да проучи "сделки за пшеница срещу тор" със страни като Египет и Африка.

Освен това, ако войната се удължи, Индия може да се изправи пред логистични предизвикателства при засилване на износа. "Износът на огромни количества зърнени култури включва огромна инфраструктура като транспорт, съхранение, кораби. Също така капацитет за започване на доставка в големи количества", обяснява Аратчиладж. Съществува и въпросът за по-високите транспортни разходи.

И накрая - появява се загриженост относно галопиращите цени на храните у дома - инфлацията на храните достигна 16-месечния връх от 7,68% през март. Това се дължи главно на покачването на цените на хранителните масла, зеленчуците, зърнените храни, млякото, месото и рибата. Индийската централна банка предупреди за "повишен глобален ценови натиск на ключови хранителни продукти", което води до "висока несигурност" относно инфлацията.

Руската инвазия вероятно ще има "сериозни последици" за глобалната продоволствена сигурност, според IFPRI, мозъчен тръст. UNFAO изчислява, че продължително прекъсване на износа на пшеница, торове и други стоки от Русия и Украйна може да увеличи броя на недохранените хора в света от 8 на 13 милиона.

По собствено признание на правителството, повече от три милиона деца остават недохранвани в Индия въпреки обилните реколти и изобилните хранителни запаси. (В родния щат на премиера Моди, Гуджарат, е третият най-голям брой такива деца.) "Не можете да бъдете кавалери по отношение на продоволствената сигурност. Не можете да си играете с храната, предназначена за субсидираната хранителна система", казва Дамодаран.

Ако има нещо, което индийските политици знаят, то е, че храната - или липсата на такава - определя съдбата им: държавните и федералните правителства са падали в миналото поради покачващите се цени на лука.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase