В първия си ден в руския затвор Влад Буряк чува агонизиращите писъци на други украинци. Седнало в килия с размери 6 на 6 фута със счупена тоалетна, 16-годишното момче се чуди дали ще бъде следващият.

Буряк, син на високопоставен украински държавен служител, бил отвлечен от руски войници, докато се опитвал да избяга от родния си град Мелитопол в началото на април. Неговият случай стана един от хилядите: нарастващият, но невъзможен за проследяване брой на отвлечените или насилствено изчезнали украински цивилни.

Но неговата история е различна от повечето. Влад успя да се прибере.

Невероятното му освобождаване предлага лъч надежда в мрачно време. С войната в нейната 20-та седмица, ожесточените боеве продължават по фронтовите линии в източната част на Украйна. Руските ракетни атаки убиват все повече цивилни всеки ден, казват украинските власти, а твърденията за зверства се натрупват. Много от изчезналите хиляди никога не се появяват отново, което представлява специално предизвикателство за разследващите военни престъпления.

Случаят на Влад отваря рядък прозорец към опита на легиона украинци, все още задържани в окупираната от Русия територия, в съоръжения, недостъпни за международни правозащитници или независими журналисти. В интервю за The Washington Post, малко след безопасното си завръщане, тийнейджърът разказва за 90-дневната сага за първи път в англоезична публикация.

Според Влад и баща му Олег Буряк, руските войски са отвели Влад в затвор във Василовка, град в окупираната част на Запорожка област в югоизточната част на страната. Първите дни са го държали в карцера, споделя той.

Седейки в затворническата си килия, Влад не могъл да разбере какво се случва. "Защо съм на това място и кога ще се върна у дома?", мисли си той..

Но първоначалният шок бързо се превръща в чист ужас.

По-малко от седмица след като пристига в затвора, Влад си спомня, че мъж на около 20 години е бил преместен в същата килия. Той е чул как младежът е бит и удрян с ток, като мъченията понякога продължавали над три часа.

Скоро човекът от съседната килия казва на Влад, че не може повече да понася мъченията. Той би предпочел "да напусне тази земя, отколкото да продължи да бъде измъчван". Но мъжът има едно последно желание: Влад да разкаже историята си.

Влад казва, че след това мъжът посегнал към капака на тенекия и си нарязал китките.

Тийнейджърът седял до него, държейки го за ръка, докато той бавно умира. Но преди да поеме последния си дъх, разказва Влад, дошъл пазач и извикал медик, който го отвел.

Влад така и не разбрал дали мъжът, който споделил, че има жена и дете, е оцелял.

The Post не успява да провери независимо това твърдение на Влад. Но украинските правозащитни групи, които проследяват насилствените изчезвания, казаха, че показанията му са в съответствие с тези на други жертви, които са били освободени, и също твърдят, че изтезанията са "честа практика". Организацията на обединените нации също съобщи за многобройни случаи на изтезания на руски войници срещу цивилни и военни затворници.

Официални представители на САЩ тази седмица обвиниха руските сили в насилствено задържане и изчезване на хиляди украински цивилни и казаха, че много от тях са измъчвани.

Русия многократно е отричала всякакви твърдения за изтезания или други военни престъпления.

След ужасяващата сцена Влад, сам в килията си, отново се чувства изолиран.

За да мине време, той изпълва дните си с обикновени задачи, приготвяйки храната си, четейки и спейки. Той казва, че също така е бил принуден да почиства стаята, където са били измъчвани други затворници. Момчето често намирало медицински консумативи, напоени с кръв, начинание, което той извършва с прагматично, почти милитаристично мислене.

"Нямах никакви емоции", казва той. "Всички съм ги бутилирал. Държах се така, сякаш нищо не се е случило. Не съм проявил агресия, така че да не направят същото с мен."

Независимо от ужаса, на който става свидетел, Влад остава непоклатим: "Разбрах, че в този момент спасявам и себе си." Но отвътре, той споделя, че е бил "изключително уплашен. Бях шокиран. Сякаш всичко вътре в мен беше изгоряло."

Някои моменти били твърде разтърсващи, за да бъдат обработени. Един ден, например, той споделя, че влязъл в стаята за мъчения и намерил човек да виси от тавана, ръцете му били вързани с кабели. Руски войник седял близо до жестоко бития затворник и, привидно невъзмутим, си водел бележки.

У дома бащата на Влад е ангажиран с неистово, подобно на детектив преследване на сина си. Като началник на Запорожката регионална военна администрация Олег Буряк се опира на връзките си в правителството, отчаяно опитвайки се да организира размяна на затворници. Нищо обаче не сработва.

След близо седем седмици в руския затвор Влад е преместен в помещение с по-добри условия, където може да се къпе редовно и да се обажда на баща си.

Несигурен дали някога ще го види отново, Влад продължава да повтаря две фрази като мантра: "Няма ситуации, които не могат да бъдат разрешени" и  "Ще изляза"

На 4 юли Буряк приема обаждане от руски преговарящ, който му казва, че е готов да освободи Влад. Има някои подробности за деликатната размяна, която Буряк казва, че не може да разкрие и някои, които все още не разбира. Влад ще бъде част от размяна на затворници от трима души, казал мъжът, и ще бъде прехвърлен обратно на украинска територия в цивилна евакуационна каравана.

Два дни по-късно Влад се обажда на баща си: "Тате, казват, че ще дойда при теб утре."

Последните няколко часа са мъчителни за баща и син.

Буряк поздравява Влад отстрани на пътя, близо до нулевата линия, където украинската и окупираната територия се събират. Облечен в камуфлажно яке и сини дънки, Буряк вижда автобуса. Влад излиза от страничната врата и двамата се прегръщат.

Буряк опира чело на рамото на сина си, докато го държи. Неговият полицейски ескорт трябва да му напомни, че се намират във военна зона: "Олег, да тръгваме", казват те. "Да тръгваме, да тръгваме."

"Когато Влад беше отвлечен, имах чувството, че част от сърцето ми беше откъснато от мен", споделя Буряк. "И когато го прегърнах, почувствах, че това парче се върна."

Но страната все още е във война. Травмата от задържането на Влад ще остане дълго след освобождаването му. Звуците на изтезанията, страхът да не бъде хванат отново и миризмата на напоения с кръв парцал за почистване го държат буден и на ръба. Той казва, че се чувства поне с пет години по-възрастен.

В интервюто, проведено по-малко от седмица след завръщането си, Влад възприема същия стоичен, решителен маниер като баща си. Той казва, че сега прекарва дните си като доброволец, раздавайки хуманитарна помощ и споделяйки историята си. Челюстта му се стяга, но той е категоричен, че иска да продължи да изживява отново това, което е видял, дори и най-лошите части.

"Не искам да забравя нищо от това", казва той, "за да мога да кажа на другите и да се уверя, че хората знаят."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase