Няма сценарий за първите дами по време на война и затова Олена Зеленска пише свой собствен. Съпругата на украинския президент Володимир Зеленски, дългогодишен сценарист на комедии, винаги е предпочитала да стои зад кулисите, докато нейният съпруг, комик, превърнал се в политик, чието президентство може тепърва да определя съдбата на свободния свят, блестеше в светлината на прожекторите. Но откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, Зеленска изведнъж се озова в центъра на трагедия.

Преди няколко седмици екип на Vogue се среща с Олена Зеленска в Киев, а сега списанието разказва нейната история.

"Това бяха най-ужасните месеци в моя живот и в живота на всеки украинец", казва тя. "Честно казано, не мисля, че някой е наясно как сме се справили емоционално."

Зеленска се вдъхновява от своите сънародници: "Очакваме с нетърпение победата. Не се съмняваме, че ще победим. И това е, което ни кара да продължаваме."

Списанието разказва за условията, в които живее семейство Зеленски - до тях се стига през множество контролно-пропускателни пунктове и лабиринт от затъмнени коридори, облицовани с чували с пясък и войници. Живот във военно време.

От самото начало тази война се води както на земята, така и в информационното пространство, където Зеленски се отличи. Сега, в нова решаваща фаза, когато Украйна се бори за международна подкрепа и нова военна помощ, ролята на първата дама вече не е второстепенна или декоративна. След като прекара първите месеци от войната в укриване, Зеленска, която също като съпруга си е на 44 години, се появи в публичното пространство, за да се превърне в лице на своята нация – лице на жена, лице на майка, емпатично човешко лице. Ако Зеленски води нация от цивилни, които за една нощ са се превърнали в бойци, тя видимо е понесла емоционалната им жертва.

В Украйна десетки хиляди жени са били на фронтовата линия, включително в бойни действия, а ролята на Зеленска все повече се насочва към дипломация на първа линия. Наскоро тя пътува до Вашингтон, макар и на неофициално, необявено посещение, и се срещна с президента Байдън, първата дама д-р Джил Байдън и държавния секретар Антъни Блинкен. Там тя също се обърна към Конгреса, като каза на двупартийна група законодатели, че говори като майка и дъщеря, а не просто като първа дама. Тя показа снимки на украински деца, които са били убити от руски ракети, включително четиригодишно дете със синдром на Даун: "Искам нещо, което никога не бих искала: искам оръжия – оръжия, които няма да бъдат използвани за водене на война на чужда земя, а за защита на собствения дом и правото да се събудиш жив в този дом."

Това е по-сърдечна версия на посланието, което нейният съпруг отправя през цялото време: че войната в Украйна е нещо повече от Украйна – става въпрос за това кой ще поддържа ценностите на Запада и следвоенния ред, основан на правила. Ако Владимир Путин може да нахлуе в суверенна държава, за да изпълни амбицията си да обедини отново бившата Руска империя, къде ще спре?

Независимо дали посещението на Зеленска във Вашингтон даде реални резултати, то беше напомняне за силата на създаването на имидж. А изображенията имат значение. Тетяна Соловей, базиран в Лондон бивш редактор на Vogue Украйна, казва, че появата на Зеленска е критична. "Женските гласове в тази война трябва да бъдат чути, трябва да бъдат представени", казва тя. Зеленска е "първата, която говори за човешкия опит от войната". И първата дама помогна на Украйна да отстоява собствения си глас. В началото на войната "целият медиен пейзаж беше: "Байдън каза", "Борис Джонсън каза", "Олаф Шолц каза нещо". Какво мислят по-големите играчи за Украйна, какво иска Путин", казва тя. "Нейното присъствие в медиите помага да се даде това усещане за действие на Украйна като страна, която има право да бъде изслушана, да говори, да бъде считана за релевантна."

В началото на юни, в една от първите си публични изяви след инвазията, Зеленска отдаде почит на около 200 украински деца, убити във войната, като изнесе реч пред тълпа, включваща скърбящи родители пред киевската катедрала Света София. (Месец по-късно броят им се е увеличил до 300 деца) "Цялата страна знае вашите истории и вие не сте сами", казва тя в онзи ден. "Вие бяхте най-важните хора за вашите деца. Така че се погрижете за себе си заради тях. Те биха искали това." Зеленска и родителите закачиха камбанки по дърветата, по една за всяко дете. "Камбаните представляваха гласовете на невинните деца, за да звънят вечно и да бъдат чути вечно", споделя тя пред Vogue. "Плаках през целия час, докато бях там." Тъй като руските ракети падат върху цивилни цели, Зеленска също започна инициатива за подпомагане на украинци, страдащи от травми. Тя ръководи център за обучение на лекари по психично здраве и обучаване на лица от първа линия, включително учители, фармацевти, социални работници и полицейски служители, да действат като съветници. "В по-общ план тази инициатива има за цел да подобри психичното здраве на нацията", казва тя. Това е модерен отговор на агресивна война от старата школа, отговор, който гледа отвъд простото оцеляване към дългосрочните ефекти.

Да бъде първа дама не е роля, която Зеленска някога е искала да играе. "Харесва ми да съм зад кулисите – устройваше ме", споделя тя. "Преместването в светлината на прожекторите беше доста трудно за мен." Тя и Зеленски се запознават в гимназията, стават двойка в университета и имат пълноценен живот в света на развлеченията, преди той да спечели президентския пост през 2019 г.  Защитавайки семейния им живот, тя не искаше той да бяга. Но като много други нейни сънародници украинци в тази война, Зеленска се справи с положението с благодат и смелост. "Опитвам се да дам най-доброто от себе си", казва тя и споделя, че винаги е била прилежна ученичка.

"Първите седмици след избухването на войната бяхме просто шокирани", казва тя. "След Буча разбрахме, че това е война, целяща да унищожи всички ни. Война на изтребление."

Войната определено се отразява на Зеленска. Понякога, докато разговаря с Vogue, тя е разтревожена и на ръба, сякаш заключена в полупостоянно състояние на битка или бягство. Очите й се изпълват с тъга, особено когато говори за мъртви деца. Понякога тя се взира през прозореца и кръстосва ръце на корема си - жест на самозащита. И няма нищо чудно. Когато Русия нахлу в Украйна, Зеленски стана мишена номер едно, а тя и децата им мишена две.

"Не мога да мисля за това твърде сериозно, защото в противен случай ще стана параноична", казва тя, хвърляйки предпазлив поглед.

Когато войната започна рано през онази февруарска сутрин, Зеленска е у дома си в президентската резиденция в Киев, с президента и двете им деца: Александра, 18, и Кирило, 9. В продължение на месеци администрацията на Байдън споделяше разузнавателна информация с Украйна и Европа предупреждение за предстояща руска инвазия. Все пак никой, дори Зеленски, не очаква това да се случи. Когато това обаче се случва, той Зеленски облича костюм, отива в офиса и обявява военно положение. Докато руските танкове пътуват към Киев, той се преоблича във военно облекло и реши, че няма д избяга от страната: "Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз", каза Зеленски очевидно по това време (реплика, която може да е апокрифна, но продължава да съществува).

На втория ден от войната Зеленски заснема вече известното видео на себе си и екипа си извън президентския комплекс. Неговото послание – "Ние сме тук. Ние сме в Киев. Ние защитаваме Украйна" – вдъхнови украинците да направят същото. Оттогава неговият ежедневен видео брифинг към нацията също помогна за повишаване на морала. Преди да стане президент, Зеленски беше не само популярен комик, филмова и телевизионна звезда, украинският глас на Мечето Падингтън в последните филми и победител във версията на своята страна за Танцуващи със звездите, но и съосновател на една от най-големите телевизионни и филмови продуцентски компании в постсъветската сфера, Студио Квартал 95. Зеленска е работила като сценарист и редактор на неговото сатирично комедийно шоу в праймтайма и на спин-оф, насочен към жените. Веднъж встъпил в длъжност, Зеленски доведе много телевизионни колеги и приятели в администрацията. Това доведе до предизвикателства – най-вече обвинения в институционална некомпетентност (той наскоро уволни свой приятел от детството, когото беше назначил за ръководител на службите за сигурност на Украйна). Но няма съмнение, че Зеленски и екипът му са организирали брилянтно ефективни комуникации. Президентът е готов за най-гледаното време, дори ако институциите на страната може да не са.

Но докато в началото на войната Зеленски се виждаше на всички екрани в Украйна и по света, умолявайки Съединените щати и Европа да изпратят оръжие и помощ, Зеленска и децата бяха изчезнали от погледа, движейки се между сигурни места. В тези трудни дни Зеленска остава заета и на себе си, като изпълнява официалните си задължения на първа дама - провежда писмени интервюта, опитвайки се да прекрои някои от инициативите си за военно време. "В графика ми нямаше нито един свободен момент, когато можех просто да седна и да започна да мисля за лоши неща", казва Олена. Тя помага на сина си с онлайн училището, което беше предизвикателство, тъй като те не можеха да бъдат онлайн в реално време. Играеха настолни игри и четяха. Тя препрочита "1984" на Джордж Оруел. "Това е ужасно съвпадение. Това е картина на това, което се случва в Русия тези дни."

Известно време Зеленска не може да общува нито със съпруга си, нито с родителите си. Преди войната тя говори с майка си по телефона всеки ден. "Дори не знам как щях да оцелея тези месеци, ако бяхме разделени", казва тя за децата. Президентът все още не е успял да види децата от съображения за сигурност. "На него му е много по-трудно в това отношение. Той страда. Децата ми също страдат, защото не могат да се виждат", споделя тя. Подобно на толкова много украински семейства, първото семейство е разделено.

Когато Зеленска най-накрая се появи пред обществеността, заедно с първата дама Джил Байдън, за да посети приют за разселени хора в Западна Украйна на 8 май, Деня на майката в САЩ, това изпрати силно послание: Тя беше в страната и продължаваше да работи за общото благо. Това бележи нова фаза от войната и от ролята на Зеленска като първа дама – фар за нейното гражданство и играч в битката на Украйна за сърцата и умовете.

Още преди войната вече бе защитник на уязвимите, особено на децата със специални нужди, и също така е работила за повишаване на осведомеността и борба с домашното насилие. Зеленска продължи работа по тези теми.

Малко преди посещението й във Вашингтон Vogue пита президента Зеленски за съпругата му и как тя помага на каузата. Тогава Зеленски е слаб, с брада от няколко дни и изглежда уморен. "Домът също е първа линия", казва той с дрезгавия си баритон на английски, преди да премине на украински. Зеленски обяснява, че разбира защо милиони украинци са избягали от страната, но тези, които са останали, трябва да бъдат пример за подражание, като се започне със семейството му. "Мога да го направя за една част от нашите хора, за значителна част", ​​казва той. "Но за жените и децата това, че жена ми е тук, дава пример. Вярвам, че тя играе много силна роля за Украйна, за нашите семейства и за нашите жени."

Сега войната навлезе в решаваща, преходна фаза. Големи части от източната и южната част на Украйна са под руска окупация. Зеленски иска повече военна подкрепа за отбраната и да си върне територията, която Русия е завзела от февруари, ако не и от 2014 г.. По тези теми Зеленски е директен. "Ще бъда много честен и може би не много дипломатичен: Газът е нищо. COVID е нищо, когато го сравните с това, което се случва в Украйна", отговаря той. "Просто се опитайте да си представите това да се случи с вашия дом, с вашата страна. Все още ли мислите за цените на газа или цените на електроенергията?" Битката, казва той, надхвърля Украйна. "Ние се борим за неща, които могат да се случат във всяка страна по света. Ако светът позволява това да се случи, значи той не поддържа своите ценности. Ето защо Украйна се нуждае от подкрепа – значителна подкрепа."

Запитан как войната е засегнала собственото му семейство Зеленски споделя: "Като всеки обикновен човек, аз се тревожа до болка за тях, за тяхната безопасност. Не искам да бъдат излагани на опасност. Не става въпрос за романтика. Става въпрос за ужасите, които се случваха тук, в покрайнините на Киев, и всички онези ужаси, които се случват сега в нашата страна, в окупираните територии. Но разбира се, че ми липсват. Толкова много исках да ги прегърна. Исках да мога да ги докосна."

"Гордея се с Олена",  признава той той. "Тя е силна личност и вероятно е по-силна, отколкото си е мислила. И тази война – добре, всяка война вероятно ще извади качества, които никога не сте очаквали да притежавате."

"Разбира се, тя е моята любов. Но тя е най-големият ми приятел", споделя той. "Олена наистина е най-добрият ми приятел. Освен това е патриот и много обича Украйна. Вярно е. И тя е отлична майка."

Двойката се срещна за първи път в гимназията в родния си град Криви Рог, индустриален град в Югоизточна Украйна. Когато започнаха да се срещат, това не е любов от пръв поглед. Той първо е привлечен от външния й вид: "Гледаш нечии очи и устни", обяснява той. След това започнали да си говорят. „"огава преминаваш разстоянието от харесване до обичане. Това се случи с мен", казва той. ("Вероятно хуморът беше тази взаимна химия между нас", споделя тя от своя страна) Зеленски изпробвал ли е шегите си с нея? Той се усмихва. "Да разбира се. Шегите ми не винаги й отиват добре. Тя е много добър редактор.

Зеленска е родена като Олена Кияшко. Майка й е инженер и мениджър в строителна фирма, а баща й е професор в техническо училище. И тя, и Зеленски са единствени деца. И двамата са израснали в рускоезични семейства и по-късно са научили украински. Те са на 11, когато пада Берлинската стена, и в прогимназията, когато Украйна получи своята независимост през 1991 г. Aerosmith и The Beatles са част от нейният юношески саундтрак. "Бяхме тийнейджъри в последните дни на Съветския съюз", разказва тя. "Светът започна да се отваря за нас." Това е още една причина, поради която нахлуването на Русия в Украйна е такъв шок. "Когато някой започне да ни казва, че няма украинци и че украинецът е просто лош руснак, ние не го вярваме. Хората, родени в независима Украйна, сега са на 30 години. Това е ново поколение. Така че никой в ​​Украйна не може да разбере техния претекст или причини да ни нахлуят."

В университета Зеленска завършва архитектура, а Зеленски учи право, но скоро и двамата сменят курса, за да се посветят на сатиричната комедия. Първоначално тя имаше съмнения относно изкарването на прехраната си в комедията. Но комедийната трупа, ръководена от Зеленски, вече беше спечелила изключително популярен конкурс. "Така че имаше добра основа", казва тя. Трупата ще продължи да печели многократно и през 2003 г. Зеленски и приятели, включително Зеленска, основават "Квартал 95" - продуцентска компания, която става една от най-големите в рускоезичния и украиноговорящия свят. Те я кръстиха на района на Криви Рог, където са израснали.

"Квартал 95" продуцира популярната сатирична програма, Вечерен квартал, където Зеленски беше звезда, а Зеленска писател от години. Тя често беше единствената жена в стаята на писателите, което й харесваше. "За мен е по-лесно да се справям с мъже, отколкото с жени", споделя тя. "Вратите към света на хумора за жените са толкова широко отворени, колкото и за мъжете. Но по-малко жени се осмеляват. Изисква се известна смелост, за да поемеш по този път."

През 2015 г. Зеленски става още по-популярен като участва в телевизионен сериал "Слуга на народа", в който играе гимназиален учител, който критикува управляващата класа за кумове и корупция – и се оказва избран за президент на Украйна. Няколко години по-късно Зеленски – малко необичайно – ще превърне това в реалност, печелейки президентството, като надвива Петро Порошенко, бизнесмен, който беше на власт след първите избори след въстанието на Майдана през 2014 г., което тласна Украйна по-близо до Европа и по-далеч от Русия. Преди да спечели, Зеленски казал: "Ще бъде само един мандат, ще се опитаме да променим страната към по-добро, а след това ще отида и ще стана продуцент отново и ще направя филма въз основа на моя опит и ще спечеля Оскар."

Когато Зеленски решава да се кандидатира за президент, Зеленска е разстроена. "Уважавах избора му и разбирах, че това е важна стъпка за него. В същото време чувствах, че моят живот и животът на семейството ми ще се променят доста радикално. Промяната би била дълготрайна и доста сложна", казва тя. "Знаех, че ще има много работа за мен и бях права."

"Живеехме щастлив живот и никога не сме предполагали, че това ще се случи. Но имаме надежда", казва тя за войната. "Но истина е, че се чувствам изолирана. Не мога свободно да посещавам това, което искам. В днешно време пазаруването е мечта, която не може да се осъществи". Но тя остава в страната си, а това й носи одобрението на народа.

"Тя е скромна и е по-съвременна и по-модерна", казва Антонина Сирик, работник в държавната служба, която проектира пощенски марки. Светлана и Сергий Карпови, които сега живеят в Киев, но се надяват да се върнат в дома си в района на Донбас, сега под руска окупация, казват, че се възхищават на Зеленска. "Първо, тя е хубава", казва Сергей, оператор на багер. "Харесваме семейството им", добави съпругата му, която работи в застраховането. "Те изглеждат сякаш наистина се обичат. Можете да го почувствате."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase