Русия и Украйна в “мъртва хватка” за признаването на Крим

Русия и Украйна са се вкопчили в мъртва хватка вече повече от три години и половина, като всяка от двете страни се надява да пречупи другата, и краят на войната на изтощение като че ли не се виждаше. Повторното избиране за президент на САЩ през ноември на Доналд Тръмп, който по време на предизборната кампания обеща да сложи край на конфликта до 24 часа след като встъпи в длъжност през януари и каза, че има "много ясен план" за това, обаче предизвика известни надежди. Днес, повече от 100 дни по-късно, краят на войната все така не се вижда, а самият Тръмп заяви още през март, че е бил "малко саркастичен", когато е дал това свое обещание.

И докато преговорите продължават, като оптимистичните изказвания се редуват с песимистични, президентът на САЩ лансира идеята Крим да остане руски като част от бъдещото мирно споразумение. Русия несъмнено приветства идеята да бъде международно признат нейният контрол върху полуострова, който тя отне от Украйна през 2014 г. Що се отнася до Киев, той категорично отхвърли тази възможност.

Украинският президент Володимир Зеленски позицията на страната му не остава променена. “Всички временно окупирани територии принадлежат на Украйна", подчерта Зеленски.

Според експерти признаването на Крим за руски би подкопало сериозно позициите на властите в Киев, като много украинци биха се запитали защо е било нужно страната им да даде толкова много жертви в борба да запази свои територии само за да се откаже след това от тях с лека ръка.

BBC коментира, че  Зеленски не може да си позволи да се откаже от полуострова. Медията  прогнозира, че той няма да направи това. Освен че това му е забранено от самата украинска конституция, държавният глава напомни, че самият Тръмп е признал Крим за украински през 2018 г. - по време на първия си мандат като президент на САЩ.

Нещо повече, ако едно заграбване на земя, непризнато от международната общност, бъде одобрено от Съединените щати като законно, какво би означавало това за международното право и принципите на Устава на ООН?, пита риторично BBC.

Експерти, интервюирани от Франс прес, предупреждават, че евентуалното признаване на Крим за руски би разтърсило международния правен ред, и прогнозират, че е напълно възможно самата му законност да бъде поставена под въпрос.
Едно признание де юре (правно) би противоречило на принципите, които са в основата на международния ред, установен със създаването на ООН, подчертават въпросните специалисти.  

Ели Тененбом от Френския институт за международни отношения коментира, че евентуалното принуждаване на Украйна да признае руския суверенитет над Крим би представлявало "връщане на правото на завладяване".

"Това би изпратило послание, че може да е изгодно, поне за големите сили, да нарушават тази забрана на употребата на сила", додава Лаури Мелксоо, преподавател в Университета на Тарту, Естония. Според него признаването на Крим би представлявало "голяма промяна" от гледна точка на САЩ, които възприемат през 1932 г. доктрината Стимсън, в съответствие с която не признават анексии, извършени със сила.

"Достатъчно е човек да погледне произволно очертаните граници в Африка и Близкия изток и нестихващите гранични спорове в Европа, където Унгария все още оспорва (наследството на) Трианонския договор от 1920 г.", дава примери Еперлинг.

Според Лаури Мелксоо Доналд Тръмп вече е открехнал кутията на Пандора, като призна израелския суверенитет над сирийските Голански възвишения и мароканския суверенитет над Западна Сахара.  Подобната позиция, възприета от през лятото на миналата година от Франция за тази оспорвана африканска територия, също е "изключително опасна", изтъква Еперлинг.

За да подпише Украйна съответното споразумение с Русия, ще е необходимо тя да внесе промени в своята конституция и след това предаването на Крим да бъде потвърдено чрез референдум, отбелязва Франс прес. "По принцип всички договори, сключени под принуда, са нищожни", напомня Лаури Мелксоо.

Следователно всичко ще бъде въпрос на тълкуване. Евентуално някой ден, например при промяна на съотношението на силите, Украйна би могла да си поиска обратно Крим.

През септември 2022 г. Русия обяви за анексирани още четири украински области, които е окупирала частично: Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка. САЩ не възнамеряват да признаят тази анексия. Но като се съгласи да отстъпи Крим, Украйна би създала прецедент, обобщава АФП.  

За Филипс О'Брайън нещата са ясни: евентуалният отказ на Киев от Крим би бил "началото на края в руския план да довърши Украйна".

Високопоставени представители на руските власти са загатвали за по-големи териториални амбиции в Украйна, коментира на сайта си Институтът за изследване на войната. Базираният във Вашингтон мозъчен тръст уточнява, че те се отнасят по-конкретно за крайбрежието на Черно море.

Американските анализатори допускат евентуални планове за настъпление и в Днепропетровска област, която няма излаз на Черно море.

Но по всичко изглежда, поне на този етап, че Украйна няма намерение да признае Крим за руски. Вчера самият вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс прогнозира, че войната няма да свърши скоро. В резултат, над 38 месеца след 24 февруари 2022 г., и двете страни в конфликта си остават с нагласата, че изходът от войната ще бъде решен не на масата за преговори, а на бойното поле. / БТА