Докато всички погледи са насочени към Украйна, президентът Владимир Путин тихомълком одобри закони, които според негови опоненти ще затегнат хватката му в битката срещу инакомислието в Русия, пише Габриела Бачинска от Ройтерс.

Онзи ден Путин подписа закони, предвиждащи по-тежки наказания за хора, участващи в размирици, както и доживотни присъди за най-различни "терористични" престъпления. Той също така одобри по-строг контрол на блогърите, някои от които
станаха опозиционни лидери и използват интернет, за да критикуват Путин и да организират протести.

"Всичкото това затягане ще се прилага само за политически цели", каза Дмитрий Гудков, депутат от парламента, който помогна да се организират митингите срещу Путин в няколко града през зимата на 2011-12 г.

Тези ходове подчертават безпокойството на Кремъл, че вълненията в Украйна, където демонстрациите принудиха подкрепяния от Москва президент да избяга, може да насърчат протестите в Русия, макар анексирането на Кримския полуостров от Украйна да допринесе рейтингите на Путин да се изстрелят до най-високото си равнище от края на 2010 г.

Новите мерки бяха оповестени преди планиран за вчера митинг на опозиционни активисти на Блатния площад в центъра на Москва - годишнината от протеста срещу Путин на 6 май 2012 г. в навечерието на встъпването му в длъжност за трети президентски мандат.

Протестът от 2012 г. на същия площад бе потушен от полицейски части за борба с безредици и много хора бяха задържани. Това според критици на Кремъл бе началото на затягане на режима за опозицията.

В центъра на Москва излязоха голям брой служители на силите на реда преди протестите и в навечерието на военния парад на Червения площад в петък, който Путин ще приеме, по случай съветската победа над нацистка Германия през Втората световна война.

Дмитрий Аграновски, адвокат на обвиняеми по станалото известно като "Блатното дело" след протеста преди две години, каза, че поради опасенията на Кремъл от разпростиране на въстанието в Киев клиентите му са послужили за назидание.

Седем души получиха присъди затвор до четири години, въпреки че Кремъл отрича да използва съдилищата за политически цели и отхвърля твърденията за затягане на режима за опозицията.

"Стратегията на защитата е да очертаем ясна разграничителна линия между Блатния площад и протестите в Киев", посочи Аграновски вчера. "Не може да ни наказват за станалото в Киев".

Задушаване на протеста

Законите, подписани от Путин и поместени на официалния уебсайт на Русия за правна информация, предвиждат присъди затвор от осем до 15 години за организиране на "масови безредици, съпроводени с насилие, погроми, палежи, унищожаване на имущество, употреба на оръжие, взривни устройства, взривни и
отровни вещества".

С тях се въвеждат присъди затвор до десет години и глоби за участие в "обучение" с цел организиране на масови безредици, както и присъди затвор за набиране на хора за "екстремистка дейност".

Законите също така разширяват правомощията на Федералната служба за сигурност (ФСС), оглавявана някога от Путин и наследник на КГБ, чийто служител е бил президентът през 70-те и 80-те години. Законодателството увеличава до доживотен затвор възможното наказание за престъпления, сред които организиране и финансиране на тероризъм или "извършване на друга терористична дейност" или съпричастност към такава.

Кремъл постепенно задушава протестното движение, което във върховата си точка събра десетки хиляди на московските улици, но не успя да се обедини зад единен водач или идеология и загуби импулс, след като Путин спечели президентската надпревара през 2012 г.

Опозицията се маргинализира още повече по време на украинската криза, защото критикуването на анексията на Крим, даден на Украйна от Никита Хрушчов през 1954 г., не би спечелило почти никаква подкрепа в Русия.

Някои от най-отявлените критици на Кремъл, сред които лидерът на Левия фронт Сергей Удалцов, пригласят на кремълската линия, че протестите в Киев, които свалиха президента, са организирани от "фашисти".

Само малък брой опозиционни водачи изразиха някаква критика срещу позицията на Путин по Украйна, сред които Гудков, според когото присъединяването на Крим ще струва скъпо на държавната хазна.

"Путин обедини руснаците зад себе си, но това бе последният му коз в една опасна игра", каза Гудков. "Засега хората може и да се фокусират върху омразата към фашистите в Киев, но накрая Крим ще излезе скъпо на гражданите, а икономиката вече е в беда".
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase