Изявленията на Владимир Путин от сряда не го сдобриха с враговете му, но може да го оставят без приятели. Да припомним, че след преговори с председателя на ОССЕ Дидие Буркхалтер Путин прикани украинските федералисти от Донецка и Луганска област да отложат референдума за независимост, насрочен за 11 май. Заяви също, че Русия е изтеглила войските си от границата с Украйна, и призна, че президентските избори в страната на 25 май ще бъдат легитимни. Но само ако Киев отмени военната операция срещу федералистите в Донбас и разоръжи групировките от рода на "Десния сектор", легализирани вече като Национална гвардия.

Въстаналият Донбас и подкрепилият го политик Олег Царьов - близък до режима, претендиращ за лидерство в целия Югоизток и добре приет в Кремъл, посрещнаха думите на Путин донейде негативно. Донецк и Луганск заявиха, че на всяка цена ще проведат референдума на 11 май.

Според мнозина руски кореспонденти в Югоизточна Украйна местните хора смятат за "предателство" изявленията, дадени от президента на Русия, и се готвят за артилерийски обстрели от страна на прокиевските войски, а Харков дори готви "директно обръщение към руския народ".

В Киев доминират недоверие и злорадство. Според политолози и блогъри Путин или се е изплашил от санкциите, или замисля наистина някаква дяволска хитрина. Фаворитът в президентската надпревара Петро Порошенко и главната му опонентка Юлия Тимошенко засега си мълчат.

Украинското външно ведомство заяви, че за Киев "безусловен приоритет е пълномащабният диалог с представители на всички политически сили, региони и на обществеността" - готово е май да вземе под внимание исканията на Москва. Премиерът Арсений Яценюк обаче заяви, че не подобава на лидера на голяма страна като Русия "да продава въздух". Яценюк изобщо не схващал за какъв референдум говори Путин, тъй като Киев не планирал подобно нещо. Думите на премиера, макар и с предизборна насоченост, де факто обезсилват изявлението на външното министерство.

След това шефът на президентската администрация в Киев Сергий Пашински заяви, че операцията в Донбас продължава и всички "терористи в Славянск и Краматорск ще бъдат ликвидирани или заловени".

Европа прие с недоверие думите на Путин. Председателят на Европарламента Мартин Шулц отбеляза, че "в момента е от значение всеки сигнал за деескалация", но от руския президент се чакат по-нататъшни действия. А президентът на ЕС Херман ван Ромпой информира, че съветът на посланиците от страните членки е обсъдил евентуални санкции спрямо Русия, но засега изчаква - ще дискутира украинската криза отново на 12 май, щом се разбере дали е имало референдум в Донбас и как е реагирала Москва на резултата.

Недоверчива бе и реакцията на САЩ. Говорителката на Държавния департамент Джен Псаки заяви, че Русия трябва да вземe много повече мерки за деескалация на източноукраинския конфликт и произвеждането на безопасни президентски избори в Украйна през май. Говорителят на администрацията на Обама Джош Ърнест каза пред журналисти, че САЩ ще приветстват Русия, ако тя реши да изтегли войските си от земите край границата, но за момента не виждат подобно нещо. Освен това Белият дом не харесва самата идея за референдум - той трябва да бъде не отложен, а отменен.

Граничната служба на Украйна опроверга твърдението на руския президент, че федералните войски са изтеглени от границата.  "Все още виждаме да маневрира руска военна авиация, друга техника, да се придвижват и военнослужещи край украинската граница", заяви пресслужбата на ведомството.

Вашингтон и НАТО също не потвърждават изтеглянето. Белият дом посочи, че няма данни за промени в позициите на въоръжените сили. Запитан дали Русия е могла да изтегли войските си от границите с Украйна незабелязано за министерството на отбраната на САЩ, завеждащият пресслужбата на Пентагона Стив Уорън отвърна, че това е невъзможно. За думите на Путин няма потвърждение и от НАТО - пактът не разполага с доказателство, че руските войски са се оттеглили от границата.

Междувременно все тъй набира обороти махалото на американските санкции срещу Русия. Президентът Барак Обама съобщи, че САЩ анулират търговските предимства, предоставени на Русия по силата на Генералната система за преференции (ГСП). Съответно всички стоки, обхващани досега от нормите на ГСП, ще се обмитяват занапред при влизане в САЩ на общо основание.

Руското министерство на икономиката намекна, че смята тези санкции за символични, тъй като ГСП вече не е в сила за Русия по макроикономически причини. Отсега обаче е ясно, че всяка стъпка на Москва в подкрепа на "сепаратистите" ще доведе до санкции срещу руската икономика, които едва ли може да подценим.Това налага извода, че Путин е взет на мушка и е притиснат между тежките икономически щети и дори по-тежките навярно последици от разочарованието, отчуждението и радикализацията в руското общество. Той няма къде да насочи пробудената национална енергия на руснаците, която може сега да се обърне срещу него самия.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase