Примирието в Източна Украйна, постигнато в Минск с посредничеството на Русия, Германия и Франция, е застрашено от провал, констатират руски медии. Киев и сепаратистите трябва днес да предприемат втората крачка - да започнат изтегляне на тежките оръжия от фронтовата зона, както предвижда мирното споразумение, напомня "Комерсант". И двете страни обаче признаха, че не са готови да го изпълнят - обвиниха се взаимно, че нарушават договорения режим за спиране на огъня, посочва вестникът.

Новият мирен план за Донбас се пука по шевовете, а всяка страна в конфликта гледа най-вече да хвърли върху противника вината за провала на мирния процес. Първите оптимистични оценки за примирието все повече се разминават с реалността. Сред ключовите фактори за изостряне на ситуацията са битките край град Дебалцево, изтъква той.

"Комерсант" цитира Микола Колесник от украинския батальон "Кривбас", опровергал съобщенията на киевския Генерален щаб и министерството на отбраната, че армията успешно възпира сепаратистите и получава боеприпаси. "Помощ не е имало и още няма, но се надяваме да дойде", а отцепниците "събират все повече техника и жива сила", пише той в социалните мрежи.

Украинският политик Виктор Балога, смятан според вестника за рупор на националния елит, приканва властите да отстъпят Дебалцево на сепаратистите - ако Киев брани града с пълна сила, "кремълската дипломация и пропаганда ще стори всичко, за да обвини тъкмо Украйна, че проваля новите договорености".

Другият вариант е Киев да не нарушава примирието, да изтегли военните си от Дебалцево и да им спаси живота. Никой от двата варианта не е стопроцентово приемлив, "но цялата патриотарска риторика (. . .), че това е нашият Сталинград, не струва живота на хиляди хора", подчертава във Фейсбук Балога.

Боевете край Дебалцево остават основна пречка за трайно спиране на огъня в Украйна, резюмира "Ведомости".

Щом Киев не признава, че негови войски са обкръжени в Дебалцево, значи няма и да ги изтегли, отбелязва украинският политолог Дмитро Понамарчук. Ако властите не успеят сами да се справят с положението в района, "ще го направим, когато получим смъртоносни оръжия от Запада - всички го очакват", казва експертът.

Според източник от руското министерство на отбраната, ако обкръжените се предадат или загинат, Киев просто ще обвини за жертвите коварните бунтовници, при все че те предлагат да пуснат обкръжените украински военни, макар и без оръжие.

На преговорите в Минск Западът и Украйна целяха да спасят киевските сили в Дебалцево, а не да сключат мир, заявява пред "Московский комсомолец" руският аналитик Михаил Александров.

"Ако (украинският президент Петро) Порошенко бе претърпял ново военно поражение, това сериозно би застрашило целия му режим. Киев ще се възползва от поредното примирие, ще организира снабдяване на обкръжената си армия с храна и боеприпаси, а натрупа ли достатъчно сили, ще разкъса с удар блокадата и ще върне нещата към началото на януари", смята наблюдателят.

"Известия" коментира новите санкции срещу Русия, наложени вчера от ЕС. Това става за втори път след подписване на мир за Украйна в Минск и "подронва взаимното доверие между партньорите", казва пред изданието Владимир Джабаров от външнополитическата комисия в руския Сенат.

"Брюксел и столиците на страните членки или не държат вече под контрол движението на санкционното махало, или бързат да представят желаното за действително и да убедят общественото мнение, че заради евросанкциите Русия уж станала "по-податлива", пише вестникът, като се позовава на източник от руското МВнР.

Действията на ЕС са мотивирани от "рецидиви на русофобията" в балтийските държави. А може би някои страни членки, традиционно натрапващи на общността антируска политика, си "отмъщават" на Германия и Франция, затова, че са решили въпроса самостоятелно, смята Татяна Жданок, латвийски депутат в Европарламента.

Новите санкции показват, че Европа гледа предпазливо на договореностите от Минск. Практически резултат още няма, значи е рано Брюксел да се откаже от този начин за натиск срещу Русия, коментира руският европеист Дмитрий Данилов пред "Новие известия", цитиран от Би Би Си.

Според него обаче новите санкции са влезли в сила до голяма степен по технически причини. Те бяха приети още преди Минск и "за промяна на това решение се налагаше нова среща. ЕС обаче просто не бе готов да съгласува нова позиция за санкциите – нито политически, нито технически", обяснява експертът.

"Москва ще отговори адекватно на новите санкции на ЕС", пише в заглавие "Утро".

Руското обществено движение "Антимайдан" ще подкрепи на 21 февруари Донбас с мащабен митинг в Москва против опитите да бъде повторен украинският сценарий в Русия, информира руският печат.

Повод за акцията е годишнината от първия Майдан в Киев, когато бе свален бившият украински президент Виктор Янукович, пише "Московский комсомолец".

В известен смисъл "Антимайданът" е таблетка с витамини за държавата Русия, пише всекидневникът и цитира активиста Николай Стариков, заявил пред журналисти, че "зад държавния преврат в Украйна стоят САЩ", а крайната им цел е "Майдан в Русия".

Според организатори, цитирани в "Росийская газета", акцията в Москва ще събере "неравнодушни и инициативни граждани" от десетки региони на федерацията. Сред участниците официозът посочва и депутати, по-специално Франц Клинцевич от властовата партия "Единна Русия", лидер на Руския съюз на ветераните от Афганистан.

Клинцевич заявява, че ще дойде в центъра на Москва заедно с приятели, воювали в Афганистан. "Западът се опитва да разкъса Русия отвътре, чрез "пета колона", но "хората, които понечат да направят майдан в Русия, ще срещнат твърд отпор", казва ветеранът от съветската инвазия в съседната страна.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase