Опустошителните експлозии в Тянцзин от миналата седмица изправиха китайското правителство пред трудна операция по екологично и политическо почистване. То се стреми да постави под контрол както една потенциално токсична бедствена зона, така и растящия гняв сред семействата на загиналите или изчезналите, пише Том Мичъл във в. "Файненшъл таймс".

43-годишният Ян Цзе бе един от няколкостотинте протестиращи, събрали се пред сграда на местната власт в неделя сутринта. Той настоява да получи информация за сина си Ян Вейгуан, 23-годишен пожарникар, който е в неизвестност и е смятан за мъртъв след експлозиите в химически склад в сряда.

На последната си пресконференция отговорните за спасителните дейности официални лица казаха, че потвърденият брой на жертвите е 112 души (вече 114). В неизвестност са 95 души (по нови данни 70), повечето от тях пожарникари.

Отчаяно търсещ информация, Ян се присъедини към група разстроени роднини, които се опитаха да прекъснат правителствен брифинг в събота сутринта, но бяха отблъснати от въоръжени полицаи.

"Все ни повтарят: "Не поставяйте китайския народ в неловко положение". Аз просто искам да намерят сина ми", каза Ян по телефона за "Файненшъл таймс" за пререканията между него и други роднини с представители на местните власти.

В отделен протест в неделя сутринта собственици на пострадали от експлозиите апартаменти се събраха пред хотела, където властите на Тянцзин дават пресконференции. Те искат правителството да откупи имотите им.

Признак за това колко деликатна е за Пекин политическата дилема, е фактът, че премиерът Ли Къцян отиде на мястото на експлозиите чак след четири дни, макар че Тянцзин е само на час път от столицата. Ли, който пристигна в Тянцзин в неделя следобед, обикновено заминава незабавно за места на тежки бедствия из страната, действайки като своего рода "главен утешител".

Вместо това Комунистическата партия първоначално изпрати вицепремиерката Лю Яндун, която не е член на всемогъщия Постоянен комитет на Политбюро на ККП, да посети някои от ранените в болница на 14 август.

Дългото отсъствие на Ли бе още по-подозрително, като се има предвид бързата му реакция на корабокрушение в река Яндзъ на 1 юни, при което загинаха над 400 души, след като корабът "Източна звезда" попадна в торнадо. Тогава премиерът незабавно посети сцената на катастрофата в далечен район на провинция Хубей.

Макар и да възникнаха въпроси за направени структурни промени по "Източна звезда" и за решението на капитана му да продължи плаването вместо да намери пристан заради лошото време подобно на други кораби, китайското правителство лесно се спаси от обвинения за случилото се, което съдейки по всичко, е било природно бедствие.

В Тянцзин правителството си има работа с далеч по-неловка ситуация. Дори в крайна сметка да се потърси отговорност на собственика на склада, който очевидно е частно лице, официалната власт все пак ще трябва да обяснява как е било разрешено на подобна инсталация да бъде разположена в близост до жилища, офиси и пристанищна инфраструктура.

"Има толкова много въпроси, например защо склад за опасни химикали се е намирал толкова близо до жилищни райони. А дори пожарникарите изглежда не са знаели какви химикали се съхраняват там", каза изтъкнатият правозащитен адвокат Ли Фанпин.

В неделя китайските власти потвърдиха наличието на над 100 тона от потенциално смъртоносното вещество натриев цианид в обекта. Висшият офицер от китайската армия Шъ Луце, който участва в спасителните операции, обаче каза на репортери, че в епицентъра има само "минимални количества отровен газ". Взети от природозащитната организация "Грийнпийс" проби от въздуха и водата също не показаха наличие на значителни количества токсини в района на експлозията.

При такива трагедии китайското правителство обикновено се опитва да канализира информацията през шепа медии като информационната агенция Синхуа или Китайската централна телевизия. Това бе лесно при трагедията с "Източна звезда", защото властите можеха да контролират достъпа до отдалеченото място на катастрофи.

Отцепването на много по-голяма бедствена зона в един от най-големите китайски градове е невъзможно, което доведе до редица непотвърдени и понякога противоречащи си съобщения от местни медии, на които иначе може да се разчита да следват правителствената линия. В събота вечерта например официални лица в Тянцзин отрекоха съобщения в държавни медии, че са наредили да се евакуират всички намиращи се в радиус от 3 км от мястото на експлозията.

Цензорите също така закриха или преустановиха работата на 50 сайта, които според тях разпространявали "безотговорни слухове" за трагедията, включително спекулация, че собственикът на склада може да е свързан с представители на властите.

Друга обичайна тактика на китайската пропагандна машина - героизирането на спасителите - се усложнява от възможността самите пожарникари да са станали жертви на спорни решения на свои висшестоящи.

Пожарникарите скоростно пристигнаха на мястото на първоначалната експлозия, където попаднаха в радиуса на втори, по-мощен взрив, може би предизвикан от химическа реакция на използваните от тях водни струи. Много от тях също така са били нещатни служители, които може да не са преминали адекватно обучение.

"Той не получи кой знае какво специално обучение. Когато пожарната нямаше работа, го пращаха в местни молове като охрана", каза Ян за сина си Вейгуан - неотдавна уволнил се войник, който взимал равностойността на 500 долара на месец като нещатен пожарникар.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase