Едно пътуване от столицата до провинцията разкрива колко мрачен е станал животът и как се справят руснаците, пише сп. "Икономист".

Около 500 километра делят бляскавата руска столица Москва от по-неизвестния й съименник - замиращо селце дълбоко в гората на Тверска област. Пътят, който ги свързва, започва с гладък асфалт край червените стени на Кремъл и завършва с мръсно трасе с коловози, минаващо сред изоставени дървени къщи.

Хората, които живеят в градовете по пътя, често водят много различен начин на живот. Със задълбочаването на руската рецесия обаче (БВП на страната се сви с 4,6 % на годишна основа през второто тримесечие), последиците от нея се отразяват на всеки слой от населението.

Инфлацията изяжда семейния бюджет. Намаляването на приходите от петрол кара правителството да затегне колана (с очебийното изключение на разходите за отбрана). И докато мнозина страдат, все пак има нещо, което не се променя: вместо да се паникьосват, руснаците се адаптират. Изникват спомените за предишни кризи - нещо, което напомня колко по-лошо може да бъде. Националистическата риторика служи като лечебен балсам. Хората продължават напред. "Голямата сила на Русия се крие в това, че през вековете народът й е успявал лесно да се приспособи към каквито и да е условия", посочва политическият анализатор Мария Липман.

Понеделник сутрин е и в столицата добре облечен бизнесмен пие "гранде капучино", преглеждайки съобщенията на своя iPhone 6 в Starbucks край Червения площад. Павел, който притежава верига кафенета, обикновено води семейството си в Югоизточна Азия на почивка през зимата, но не и тази година. "Започваш да си мислиш дали за толкова много пари наистина имам нужда от Тайланд?".

В мебелния магазин IKEA в московското предградие Химки, което някога бе извор на новопоявяващата се средна класа, Станислав Владиков казва, че рецесията означава да чакаш да си купиш пералня. Той обаче приема нещата такива, каквито са. "През 2009 година беше много по-лошо", отбелязва той.

Магазините за автомобили наблизо не са особено посещавани от купувачи. През първата половина на годината автомобилните продажби се понижиха с 36 %. Чуждестранни автомобилостроители като GM и Toyota прекратиха или ограничиха дейността си.

Малките компании също са в много трудно положение. Арменецът Гари Макратчян има магазин за фонтани и градинска украса. Еклектичен комплект циментови лъвове, пластмасови динозаври и каменни девойки пълнят двора му. След 10 години в този бизнес той ще затвори на 1 септември. "Никой вече не купува такива неща", отбелязва Макратчян. "Хората сега трябва да ядат", допълва той. Реалният разполагаем доход е спаднал с 3,1 % на годишна основа през първите две тримесечия на годината. Продажбите на дребно са намалели за седми пореден месец.

Всъщност забавянето на икономиката започна преди три години, уточнява Макратчян. Въпреки това, като много хора в Русия, той не вижда връзка между политическото ръководство и икономическите неволи. "Путин е герой", казва той.

Други насочват вниманието към корумпираната система, която задушава търговията. В слабо осветено кафене близо до границата на Московския район Николай Кузнецов, пенсиониран полицай, който е станал шофьор на камион, пуши. Той тъкмо е платил поредния подкуп, за да не му конфискуват товара (замразено месо от Бразилия). "Стават все по-нагли", коментира той някогашните си колеги.

За Кузнецов последиците от правителствената забрана върху вноса на западни храни и срива на руската валута са опустошителни. По-малко внос означава по-малко пътувания. Вместо да освобождават от работа, работодателите намаляват заплатите. Възнаграждението му е спаднало почти наполовина спрямо миналата година. "Това, което се случва тук, е мрачно и все по-мрачно ще става", казва той, дращейки по мушамата. Кузнецов вече не поспива в кабината си, тъй като се бои от крадци, които крадат гуми и източват бензина - престъпления, които почти бяха изчезнали при разцвета.

Още по на север към Твер край пътя се появяват брези и интензивният градски живот отстъпва място на обширни долини. Руската икономика винаги се е деляла на център и периферия: властта и парите са съсредоточени в Москва, като Кремъл се е настанил в центъра. Повечето региони оцеляват благодарение на федералната подкрепа.  Миналата година от общо 85 руски субекта 75 са имали бюджетен дефицит.

По-рано тази година непечеливша железопътна линия спря работа за известно време, тъй като местното правителство и държавната руската железопътна компания се скараха кой трябва да плати сметката. Наложи се пряката намеса на Владимир Путин, за да тръгнат отново влаковете. Миналата седмица ръководителят на руската железопътна компания и дългогодишен приближен на Путин, Владимир Якунин, неочаквано подаде оставка.

С наближаване на другата Москва магистралата преминава в двулентов път. Сергии, залети с дини, се редят една след друга преди входа на Кувшиново, т.нар. моноград или град на компания, изникнал около голям завод за хартия и картон. "Ако го нямаше заводът, градът щеше да се превърне в малко селце", отбелязва Алексей Цой, който е ръководител на отдел "Човешки ресурси" във фабриката. Това притеснява централното правителство, тъй като около 10 % от руското население живеят в такива градове, а средствата за подкрепянето им намаляват. Правителството квалифицира 94 от 314 монограда като "червени зони", които са застрашени от икономически срив. Миналата година броят им бе 75.

Според Цой заводът се справя добре. Преди три години е получил нова машина за картон ("най-мощната в цяла Русия", хвали се той). Останалите четири машини в цеховете са остарели чудовища. Едната е от Германия, дадена под формата на репарации след Втората световна война, и е на над 100 години.

След Кувшиново вниманието завладява руската необятност. Пътни знаци предупреждават за внезапната поява на елени. Жени покрай пътя продават сладко от горски плодове и гъби.

Асфалтът свършва на около 40 километра от Москва. Пътят се вие из гъста гора и притихнали лагери на дървари. Промишленото производство на Русия спадна с 4,7 % през юли, шести пореден месец на понижение.

В съветската ера животът в малката Москва се е въртял около многолюден селскостопански кооператив на име "Червена звезда". "Имахме магазини, дори клуб", отбелязва Анна Степанова, един от четиримата останали жители. Оттогава стопанството е западнало. Младите хора са напуснали. Старците измират и оставят след себе си дървени къщи с посуда, която все още е подредена по рафтовете.

Инфлацията шокира жителите на селото. "Когато видях цената на захарта, си изгубих ума", казва Степанова, която е бивш "културен работник". Дъщеря й носи провизии от близкия град. Тя е спряла да купува вносното испанско лекарство за глаукома, от което се нуждае, и планира да мине на по-евтин руски медикамент.

Степанова се информира от малък телевизор, който хваща само два канала, и двата държавни. Съпругът й казва, че тя предпочита живота в Съветския съюз, но той одобрява Путин, защото пенсиите се изплащат навреме и всяка година "стават все по-високи".

Това скоро може да се промени. Руското финансово министерство неотдавна предложи да се прекрати индексирането на пенсиите спрямо инфлацията, за да се свие фискалната дупка. Без значение колко може да се влоши положението, пилетата и голямата градина с редове от картофи, цвекло, краставици и лук са някаква застраховка. След Втората световна война оцеляхме, като ядяхме трева, припомня Степанова. "Русия ще оцелее, каквото и да се случва сега", категорична е тя.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase