Париж, FB: Отворено писмо до моя син

"Никога няма да ни победят, свикнали сме да пием, да се смеем..."
Обновена: 17 ное 2015 23:25 | 17 ное 2015 20:45,
36
Париж, FB: Отворено писмо до моя син
Снимка: Facebook

Това е писмото на един парижанин, Бенжамен Дювал, до едномесечния му син Гюстав. То бе публикувано във Facebook вчера. За по-малко от 24 часа постът бе споделен 110 481 пъти. Той събра над 240 коментари и бе харесан над 710 пъти. Публикуваме го с незначителни съкращения.

Гюстав, мое мъничко човече,
Ти се роди на 17 октомври 2015 в 10, 47 ч.
Ако се беше родил момиче, майка ти щеше да те кръсти Шарли.
Така си беше решила.
Заради една банда пропаднали фанатици, воюващи срещу свободата, които проляха много кръв върху това име, което днес е тъжно известно.
Този уикенд не можа да разбереш смисъла на сълзите в очите на твоите родители. Гледаше ни внимателно и учудено.
Остана спокоен, учудващо спокоен.
Сякаш разбираше какво се разиграва в тези фатални дни.
Прегърнахме те, сигурно много по-силно от друг път.
Опиянихме се от мириса на живот в твоя дъх.
През този уикенд ти беше един светещ фар, единственият ориентир в бурното море на нашия ужас.
Вълните ни удряха, а ти ни спаси да не потънем.
"Fluctuat nec mergitur"*, значи!
Но, знаеш “ла ла ла ла ла ла ла, не беше литература... приятелите най-напред“*
Пея ти това, когато съм с две ръце в лайната ти.
Този петък 13 много приятели умряха, моя любов.
Няма нужда да ги познаваме, за да бъдат наши приятели.
Те всички бяха приятели, защото говореха за разврат или за любов, обичаха музиката, опияняваха се от алкохол или спорове.
Умряха, защото имаха приятели, които искаха да намерят.
Защото всичко, което си струва да бъде изживяно, трябва да бъде изживяно с приятели.
Приятелите най-напред.
Гюстав, сърце мое, днес имам желание да ти кажа колко много мама е красива.
Тя е усмихната, привлекателна и чувствителна, а очите й се смеят на света.
Но това, което я прави най-красива, е това, че е свободна.
Свободна да се развива, да мисли, да се доказва, да вика, да гласува, да ме напусне.
Свободна е да ми откъсне топките, ако иска.
Дете мое, ти чуваш често татко и мама да се карат.
Защото те имат право на това. Защото мама не е длъжна да бъде съгласна с татко.
Нищо, че заради това лошите от петък биха се радвали да ти отнемат мама и татко.
Самият ти можеше да бъдеш с нас на лошата тераса в лошия момент.
Фанатизмът можеше да прекърши краткият ти живот, защото мама и татко пият бира с приятели, разказвайки си глупости.
Днес твоите млади родители се опитват да дишат отново.
Баща ти се пита какъв е този свят, в който ти ще пораснеш.
Татко ти е уморен, Гюс, вече е уморен.
Уморен е на 35 години да слуша тези ощипани задници да бълват отчаянието си.
Уморен от това, че ни принуждават да вярваме, че любовта и живеенето заедно не са единствените важни неща в този свят.
Но виждайки те, си връщам надеждата.
Защото благодарение на теб тези гибелни идеологии няма да спечелят никога.

Гюс, днес се говори за война.
Тези хора обявиха война.
Те стреляха срещу свободните хора по терасите и концертите.
Така те направиха от родителите ти войници и съградиха армия от приятели.
Те никога няма да победят нашия модел, ние сме прекалено свикнали да пием, да се смеем, да целуваме, да се борим, да си помагаме, да пеем, да се радваме...
Ще направя и от теб войник.
Ще те науча да обичаш жените (или мъжете), да мислиш, да бъдеш толерантен, да бъдеш републиканец, хуманист, да пиеш, много, прекалено много.
Ще се събуждам всеки ден от моя живот, за да те науча да обичаш този живот, да те направя тяхна противоположност, чувствителен и интелигентен човек.
Ще изкова оръжията ти с горещото желязо на нашите ценности.
Детето ми, ще направя от теб писател.
Не писател на романи, но един от тези, които ще напишат отново френския роман, ще дефинират отново живеенето заедно и ще използват химикалката си, за да пишат думата любов.
Ще те науча да прегръщаш тези, които обичаш, да прощаваш, да откриваш удоволствието от старото вино, важността на солидарността и споделянето.
Утре ще празнуваме твоят първи месец, скъпи.
С мама ще запалим една свещ.
Светлината ще бъде тази на твоето бъдеще и на спомена за тези, които си заминаха в петък вечер с чаша в ръка.
Бъди силен, сине, бори се с еднаквостите и приемай различията.
И понеже сме луди, бъди разумен.
Знам, че ще те накарат да мислиш, че да си разумен е демоде, но ще ги ядосаме, мое малко човече.
Ти ще си моята гордост, един боец, един защитник.
Обичам те.
Татко

*От латински, девиз на Париж – удрят го вълните, но не потъва
* Известна песен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


36
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
25
0
 
1
 
! Отговори
Стефанов преди 8 години
Хора, вразумете се! Престанете да се делите на русофили и русофоби. Проблемът е по-голям и тропа на вратата ни. Стига сте си ги мерили, за бога!
24
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Медиите докараха до истерия масата от роби и това отворено писмо показва на яве истерията на един човек който изобщо не се различава от терористите. Амо ако това дете стане френски терорист ( масон) който да сее ужас по света не по слаб от ужаса на ислямския терор? Дали тогава ще се чувства горд баща? Юдео мадоните са отговорни за милионите жертви във войните до сега и за в бъдеще. Защо не обясни на сина си кой разпалва човешките бесове по цял свят? Като си казал А, кажи и останалите букви.
23
3
 
2
 
! Отговори
Щиглиц преди 8 години
с това дигитално отворено писмо ще си избърша виртуално дирника
22
3
 
4
 
! Отговори
париж преди 8 години
Хубаво е човек да разбере, че и сред французите има свестни хора
21
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Девизът на град Париж е Fluctuat nec mergitur или според римското изписване FLVCTVATNECMERGITVR.Латинският израз означава Люлее се, но не потъва
20
6
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Сега разбирам колко сме зле! Никога е бих се сетил да пиша писмо на сина си - нито на първия месец, нито на втория, дори и не три, четири години. Дори на кило и половина ракия не бих го направил. Общо взето и после не съм се хвалил, че пия много - просто ме е срам. Не разбрах, какъв е отговорът на обичания син?
19
0
 
3
 
! Отговори
podkrepiam преди 8 години
Silni hora, nadejdata ne umira
18
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
девиз на Париж удрят го, но не потъва...Пълна глупост, девидът е - люлее се по вълните, но не потъва. Нивото на журналята и в ЕС и в РБ.
17
3
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
"Ще те науча да обичаш жените (или мъжете), да мислиш, да бъдеш толерантен, да бъдеш републиканец, хуманист, да пиеш, много, прекалено много."---За съжаление това не са качества нужни да надделееш в смъртоносна битка, а на французите им е обявена война. Някой го беше казал много точно "Вие учите децата да си да бъдат толерантни към тези, които учат техните деца да убиват вашите". И все пак, пожелавам успех на французите, колкото и да е, една раса сме! Малко или много, братя сме.
16
4
 
3
 
! Отговори
впечатлен преди 8 години
Впечатляващо! Потомък на Камю и Сартр, за които са говорили по руските аристократични салони... Фенове на Москва, четете Толстой, Пушкин, Война и мир, Ана Каренина, по-френски са от френските, не мразете Париж и Франция заради опорни точки...
15
3
 
9
 
! Отговори
Александър преди 8 години
Муахахаххахахаха мернах думата толерантност и си рекох стига ми тъпотии
14
1
 
7
 
! Отговори
дядомраз преди 8 години
Събитията в Париж са ужасни но ми приличат на детска играят в сравнение с касапницата в Близкия изток и Украйна. Не проявявам цинизъм!
13
9
 
9
 
! Отговори
Венецуела преди 8 години
По написаното може да се заключи че този човек не е истинския баща на това дете.
12
17
 
14
 
! Отговори
frankofon преди 8 години
Нещастни русофили, Париж е центърът на цивилизацията, сърцето на съвременния свят, без който нищо от красотите на Москва и руснаците нямаше да е същото. Точно заради това ударът по Париж кънти много по-силно от всеки друг удар. Париж и французите се събуждат и скоро отново ще са духовните водачи на света, а този пост на този млад човек го доказва. Браво!
11
12
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
да се смеещ ли да плачеш лиама как бягахте обезумили от страхпороден от арабски кикот
10
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
До Баща ви.Да бе, тях предполагам ги цитират централно-азиатските медии. Тук сме друг континент.
9
15
 
19
 
! Отговори
Баща ви. преди 8 години
Отрепани журналистчета про-американски боклучета,какво ни занимавате с франсетата ,когато Русия обяви ,че 224 човека са загинали,заради терористичен акт? Няма ли да кажете нещо за тях? В руските сайтове ,блогове ,форуми е пълно с подобни оплаквания. Ама само Франция е важна,щото сме ОВЦЕ!
8
3
 
10
 
! Отговори
Трътла от Берлин преди 8 години
До Анонимен 1Тва от паоло Куелю ли е?=======================Ти да не си манекенка? :)
7
6
 
21
 
! Отговори
Щиглиц преди 8 години
ооо колко сърцераздирателно ... направо разтойство ме фана
6
9
 
18
 
! Отговори
Миро преди 8 години
Този е съвсем луд!