Лидерите на Русия и на Турция все още си разменят шумни изявления след инцидента със сваления от турските ВВС руски бомбардировач Су-24, при който загина командирът на екипажа.

Турският президент Реджеп Таип Ердоган предизвика Путин с изявление, че е готов да хвърли оставка, ако се появят доказателства, че Турция купува петрол от бойци на забранената в Русия групировка Ислямска държава.

"Ако това се докаже, националната ни гордост ще изисква да подам оставка", каза Ердоган пред журналисти на международния климатичен форум в Париж. Прикани Русия да сложи доказателствата на масата - стига да притежава такива. И призова президента на Русия той да напусне поста, ако твърденията останат недоказани, пише руската редакция на Би Би Си.

По думите на Путин с решението си да свали руския Су-24 Турция цели да защити каналите за доставка на контрабанден петрол от териториите под контрол на ИД. Дмитрий Песков - прессекретарят на руския лидер, заяви във вторник, че Русия няма да огласява доказателства за това, защото най-важна е самата информация, а не доказателствата.

В събота Владимир Путин въведе с указ санкции срещу Турция. После Ердоган заяви, че е огорчен от инцидента със сваления самолет, но без да поднесе извинения.

Руската редакция на Би Би Си попита един руски и един турски експерт как ще се развие занапред този "дуел" между Путин и Ердоган и какво означават последните им изявления.

Мурат Йешилташ, директор по сигурността на фондация SETA (Турция)

Изявлението на Ердоган, че можел да подаде оставка, е въпрос на характер. Той постоянно използва подобни фрази във вътрешната политика: "Ако докажете, че имам нещо общо с това, ще изляза в оставка" - така демонстрира, че е убеден в правотата си.

Това изобщо е редовен политически похват в Турция, използват го мнозина политически лидери, щом ги обвинят в нещо. Колкото до петрола на ИД, уж използван от Турция, Ердоган целеше да изтъкне с това изявление, че Турция е в опозиция спрямо Ислямска държава. Формулировката, типична за вътрешната политика, за пръв път бе използвана във външната. Което сочи, че Ердоган е сигурен в думите си, заявявайки, че Турция няма връзки с ИД.

Не смятам, че личните характери на Путин и на Ердоган са основна движеща сила на днешната криза. Личностите на двамата лидери естествено са твърде важни, за да бъдат разбрани руско-турските отношения, но не и в тази ситуация.

Тук всичко опира до различните геополитически позиции: в сирийския конфликт Русия подкрепи режима на Асад от самото начало, а позицията на Турция, разбира се, беше друга.

Изявленията, че Турция подкрепяла Ислямска държава, са един вид руска пропаганда. През 2003 г. Турция обяви ИД (нейната предшественичка "Джамаат ат таухид уал джихад", бел. на Би Би Си) за терористична организация и подкрепи мерките срещу нея в ООН, НАТО и ЕС. Турция засили мерките за сигурност по границите си, въведе визови забрани срещу определени лица. Затова според мен целта на подобни изявления е да подкопаят позицията на Турция за Сирия.

Турция чудесно знае, че между режима на Асад и Ислямска държава има връзка, чрез която режимът получава петрол от регионите, контролирани от ИД. Нещо повече, според финансовото министерство на САЩ има солидни доказателства, че режимът на Асад купува петрол от ИД, а руски фирми подпомагат съответните транзакции.

В ранната фаза на кризата заради сваления самолет Турция, вместо да тръгне към политическа и военна ескалация в отношенията с Русия, избра пътя на деескалацията. Първо Турция заяви: "Не знаехме чий е самолетът и го свалихме, просто защото го изискваха нашите правила за водене на бой". Във връзка с конфликта в Сирия Турция въведе нови правила за водене на бой и внесе промени в тях, щом започна намесата на Русия.

Второ, Турция направи изявления, в които подчерта приятелските си отношения с Русия. Президентът Ердоган поиска директни преговори с президента на Русия Путин (Путин не отговаря на обажданията на Ердоган и не се срещна с него в кулоарите на парижкия форум - бел. на Би Би Си). Но виждаме, че Русия се насочи към ескалиране на кризата. Москва въведе няколко ограничителни мерки спрямо Турция, включително ембарго.

Смятам, че политическата позиция на Турция днес е да продължи към решаване на кризата по дипломатически път, защото руско-турските отношения са много важни. Миналата седмица турският премиер Ахмет Давутоглу публикува в "Таймс" статия, където изтъкна, че всички международни играчи, включително Русия, трябва да концентрират усилията си върху борбата с Ислямска държава. Това е много важен аспект от външната политика на Турция спрямо Русия.

Никой не знае какво ще стане в най-близко бъдеще, но както схванахме от руската реакция след действията на Турция, Русия иска да удължи тази криза, като я прехвърли в икономическата сфера. Реакцията на Русия ще се отрази и на бойното поле в Сирия, където силите й ще поставят във фокус умерената опозиция. Така според мен кризата в отношенията между Турция и Русия просто ще се измести в друго поле.

Николай Злобин, политолог, президент на Центъра за изследване на глобалните интереси

Виждаме двама лидери с общо взето еднакво политическо поведение, които оглавяват две "вдигащи се от коленете" страни, разположени горе-долу в един и същ регион. Турция си има своите плюсове, свои предимства има и Русия.

Положението на Путин в случая е по-изгодно, защото конфронтацията не идва от него, той по-скоро получи възможност да реагира, както пожелае. И без да е предизвикал самата конфронтация, той отне инициативата от Ердоган, наложи свой дневен ред и контролира диалога в своя полза. Ядоса Ердоган с обвиненията си и го разгневи. В този диалог Путин безспорно е печелившият днес.

Дали ще спечели играта накрая, никак не е сигурно, но засега печели в противопоставянето между двамата конкретни президенти. Всичко това може да свърши доста печално, защото нито единият, нито другият президент срещат силни възпиращи фактори в страните си, нямат и мощни противовеси. Затова се води наистина борба на характери и амбиции, и всеки е категорично убеден в правотата си, което също им добавя сили.

Типичен пример в политиката - субективните фактори играят тук огромна роля, всеки си има своята истина и обратното просто няма как да се докаже.

В тази конфронтация Путин, първо, се стреми да постигне максимално признание, че Русия в случая е жертва; второ - да покаже, че никой не бива да се държи така с Русия, защото всеки ще си изпати; а най-вече - възможно най-легитимно да заздрави задълго позициите си в Близкия изток.

Колкото повече траят препирните, толкова повече разширяват политическото пространство на Русия за действия в региона. С всеки рунд от словесния двубой присъствието на Русия се засилва, ден след ден, и светът свиква с това - един твърде важен фактор за Путин.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase