Ето едно мнение за Хилари Клинтън, което чувам много пъти от демократи: "Наистина искам жена президент. Но . . . " Партийните събрания в Айова в понеделник вечерта драматично усилиха звука на тези треперещи съмнения, след като Бърни Сандърс - сърдит стар бял мъж с подагра, чийто призив за политическа революция беше отхвърлен от много демократи като връщане в миналото към една по-радикална епоха, преодоля 40-процентовия недостиг и буквално се нареди наравно с Клинтън, пише Сюзан Голдънбърг във в. "Гардиън".

На някои места надпреварата беше толкова оспорвана, че победителят трябваше да бъде определен с хвърляне на монета. След това Клинтън каза, че си е "поела дъх с голямо облекчение". Нейният предизборен щаб заяви, че всичко е свършено за Сандърс.

Не толкова бързо. Клинтън записа името си в политическата история, като стана първата жена, спечелила вътрешнопартийни избори в Айова - първите гласувания в изборния календар. И продължава като цяло да е фаворит за спечелване на номинацията, а се очаква възходът на Сандърс да спре, щом кампанията стигне до по-големи, по-разнородни щати - Сандърс се стреми да увеличи подкрепата си сред афроамериканските и испаноезичните избиратели. Но резултатите сочат, че Клинтън не успява да преодолее резервите по въпроса за нейните същински позиции. Тя трябва доста да се потруди, за да спечели номинацията.

Дали тя е милата баба, която знае кое е най-доброто - като каквато се появи за кратко в началото на своята кампания? Дали е самозваната защитничка на работниците, натрупала милиони долари от изнасяне на високоплатени речи пред банки и корпорации? Дали е преродената застъпничка за каузата на климатичните промени, която като държавен секретар беше готова да одобри тръбопровода "Кийстоун Екс Ел"? Дали е самопровъзгласилата се бранителка на правата на жените, която чакаше почти докато не стана твърде късно, за да обяви подкрепата си за равнопоставеност на браковете?

Трудно е, особено за по-младите и по-либералните избиратели, да се изпълниш с въодушевление от перспективата да гласуваш за първата жена президент, когато не е ясно какви са нейните позиции.

В същото време Сандърс продължава да е съсредоточен върху посланието си за неравенството на доходите, да заклеймява влиянието на милиардерите върху обществения живот и да напада Клинтън за това, че взема хонорари за речи от бизнеса, а не прави достатъчно за обуздаване на Уолстрийт и корпоративните лобисти.

Както през 2008 г., когато Клинтън се нареди на унизителното трето място в Айова зад Барак Обама и Джон Едуардс, първият кръг от гласуването показва недостатъците на кандидата на демократическата върхушка и на самата върхушка, които си мислеха, че партията просто ще се примири с тяхното решение, че Клинтън е най-жизнеспособният кандидат за президент. Вместо това резултатите отново потвърждават неуспеха на Клинтън да се свърже със силния копнеж за промяна сред значителна част от демократическите избиратели. Още по-изобличително е, че тя не успява да убеди тези избиратели, че може да й се има доверие.

След 2008 г., когато Клинтън започна кампанията с огромно предимство само за да види как победата й се изплъзва за сметка на Обама, е поразително да се наблюдава как първата жизнеспособна кандидатка за президент изпитва трудности срещу съперник с малки шансове за успех.

Сандърс се представи даже по-добре от Обама сред младите избиратели, жените, както и мъжете - със 70 процента повече от Клинтън. Той се представи по-добре сред избирателите с доходи под 50 000 долара на година, сред неомъжените жени, както и неженените мъже, сред тези, които се определят като либерали и независими, и тези, които са загрижени за неравенството на доходите. Според социологически данни от изборната нощ 73 процента от гласоподавателите са го смятали за по-достоен за доверие от Клинтън.

От своя страна Клинтън категорично победи Сандърс по въпроси като опит, избираемост, продължаване на наследството на Обама и способността й да се справи с тероризма и здравеопазването. Този път изглежда, че слабостите в кандидатурата й едва ли ще я направят негодна за номинацията.

Очаква се Сандърс, който е от Върмонт, да спечели следващата седмица в Ню Хемпшър, където е доста харесван. После кампанията се премества към Невада и Южна Каролина, където има големи избирателни райони с членуващи в профсъюзи работници, испаноезично население и афроамериканци. Лагерът на Клинтън продължава да е уверен, че тя е достатъчно известна и има необходимата партийна организация на местно ниво, за да накара тези избиратели да гласуват.

Но недостатъците на нейната кандидатура могат да й навредят, когато дойде време да се търсят гласове от републиканците и демократите по-нататък по пътя. След като обезкуражи други кандидати да се включат в надпреварата, в това число защитници на прогресивността като Елизабет Уорън, които подобно на Сандърс бяха сметнати за твърде леви, за Демократическата партия ще бъде добре да помисли как да засили въодушевлението на избирателите по отношение на Клинтън през ноември.

Или още по-добре, да се вслуша в това, което казват избирателите по въпроса какъв кандидат искат.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase