Снимка: архив, Reuters
|
Европейският съюз да наложи по-тежки санкции срещу Русия, призовават в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск председателите на три от осемте групи в Европейския парламент.
Най-голямата - ЕНП, както и Зелените и либералите, настояват санкциите да са прицелени в руския президент Владимир Путин и най-близкото му обкръжение, за да имат по-силен ефект.
"Безразборното използване на химически оръжия и варел бомби срещу цивилни граждани в Алепо трябва да спре. ЕС се нуждае от силен лост, който да спре руските военни престъпления в Сирия и по-строг режим на санкции, насочени към Путин и неговия вътрешен кръг", се казва в писмото.
То е подписано от лидерите на ЕНП Манфред Вебер, на либералите Ги Верхофстат и на Зелените Ребека Хармс.
"Външните министри на ЕС вече приеха персонално насочени санкции срещу определени сирийски официални лица. Сега е ред на Европейския съвет да предприеме реални мерки, които да окажат натиск на руското ръководство да спазва международното право", се казва още в писмото.
Трите парламентарни групи имат общо 333 от 751-те евродепутати. От апела отсъстват всички леви групи в парламента, както и консерваторите и евроскептиците. При ЕНП членуват българските евродепутати от ГЕРБ и ДСБ, а при либералите - тези от ДПС.
От трите европейски партии, подписали писмото до европейските лидери, са излъчени и две трети от премиерите и президентите, които утре ще обсъждат отношенията на ЕС с Русия на срещата си на върха в Брюксел.
Не е изключено към политическата инициатива да се присъединят и социалистите, след като френският президент Франсоа Оланд, който принадлежи към тяхното политическо семейство, също не изключи нови санкции срещу Русия.
След неуспеха на срещата на Нормандската четворка - Германия, Франция, Русия и Украйна в Берлин снощи Оланд и германският канцлер Ангела Меркел (ЕНП) заплашиха директно Русия със санкции.
В отговор на въпрос дали е вероятно ЕС да разгледа необходимостта от санкции срещу Кремъл, френският президент заяви, че "всичко, което може да се разчете като заплаха, може да е полезно".
"Това, което се случва в Алепо, е военно престъпление...бомбардировките на режима и неговите поддръжници трябва да спрат", добави той.
Меркел също не изключи санкциите като възможност.
Френският президент и германският канцлер оценяват като незначителен и напредъка в Украйна, където ЕС прилага санкции до изпълнение на Минското споразумение. Те обаче ограничават пътуванията в ЕС на някои политици и военни, без да засягат пряко руския президент и неговото близко обкръжение. В отговор на европейските ограничения Кремъл въведе ембарго върху вноса на селскостопанска продукция и храни от Европа през август 2014 г.
В понеделник външните министри от ЕС разшириха кръга лица от режима на президента Асад, чийто паспорти получават черни печати, а сметките им в ЕС ще бъдат замразени. Брюксел показа втърдяване на тона и спрямо Русия, но първият дипломат на Съюза Федерика Могерини заяви, че нито една държава не поддържа санкции срещу Русия заради бомбардировките на Алепо.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase