Копнеещ за "прости семейни удоволствия": Бурното детство на принц Филип

Съдбата на спътника на кралица Елизабет II никак не е лесна
16 апр 2021 19:45, Нели Христова
29
Копнеещ за "прости семейни удоволствия": Бурното детство на принц Филип
Снимка: БГНЕС

Принц Филип е запомнен като най-дълго служещия съпруг в историята на Великобритания, който пожертва военноморската кариера, за да даде непоклатима подкрепа на жена си. Но е лесно да се забрави, че той е имал  изключително бурно детство, пише историкът Филип Ийд, цитиран от BBC.

Като дете, Филип внезапно е отделен от родителите си и четирите си по-големи сестри на осемгодишна възраст и никога повече не му беше отредено да живее в същия дом като близкото си семейство.

В по-късните години, докато е пътува по време на своите кралски задължения, той ще спечели репутация със своите причудливи, дрипави и понякога стряскащо тъпи забележки. А за приятелите емоционалният му резерв беше толкова поразителен, колкото и блъфът му - безсмислен екстериор.

Способността му да крие чувствата си означаваше, че дори онези, които го познаваха добре, от време на време се изненадваха от пристъпите му на бодливост - предполага се, че това е наследство от неуредения му ранен живот.

Принц Филип е роден в Корфу през 1921 г. осем години след убийството на дядо му, гръцкия крал Георги I.

Той беше най-малкото дете и единствен син на принц Андрей от Гърция и Дания и принцеса Алиса от Батенберг. Момчето е на малко повече от година, когато баща му беше изпратен в изгнание от армейски военен съд след катастрофалното поражение на Гърция във война с Турция.

Последвалият полет на семейството през Адриатическо море до Италия на борда на британски военен кораб, с бебето Филип, спящо в преобразена оранжева щайга, е подпомогнат от крал Джордж V от Великобритания, първият братовчед на Андрю. Решението на монарха да ги спаси се дължи много на неговото съжаление, че не е успял да спаси друг първи братовчед, цар Николай II, по време на Руската революция пет години по-рано.

В крайна сметка семейството се установява в покрайнините на Париж, в градинска вила, собственост на лелята на Филип. Той посещава малко дневно училище наблизо, но през 1930 г. светът му отново се разпада, когато майка му, която винаги е обожавал, претърпява тежък психически срив.

Алис, която беше дъщеря на принц Луис от Батенберг, е родена глуха. Тя се учи да чете по устните на няколко различни езика. Смела, енергична и решена да не позволи на увреждането да я спира, тя бе служила като Флорънс Найтингейл през последния ден по време на Балканските войни от 1912-13 г., настанявайки и кърмейки в болниците от първа линия.

Три десетилетия по-късно, по време на нацистката германска окупация на Гърция, тя скрива евреите в къщата си в Атина, печелейки, подобно на Оскар Шиндлер, наградата на Израел за праведници сред народите.

В годините непосредствено след бягството на семейството от Гърция обаче поведението й бе станало обезпокоително странно. Един лекар я диагностицира като параноичен шизофреник, който вярва, че тя е единствената жена на Земята и е омъжена за Христос.

В крайна сметка майката на Алис (бабата на Филип) се съгласява на съветите на психиатрите и позволява дъщеря й да бъде отведена в сигурен санаториум. Затова тя урежда - докато семейството е отседнало за Великден 1930 г. при чичото на Алис, великия херцог на Хесен, - един ден да пристигне лекар, докато децата бяха навън. Той принудително успокоил Алис, качил я в кола и я откарал в клиника близо до езерото Констанс.

Ангажиментът на майката на Филип на 2 май бележи края на семейния му живот, въпреки че той и сестрите му не биха разбрали това, когато се прибраха в двореца на великия херцог същата вечер, за да открият, че майка им няма.

Бракът на Алис и Андрю беше под напрежение в продължение на няколко години, но всъщност той приключва в този момент. Оттам насетне почти не се виждаха, макар че никога нямаше да се разведат.

Андрю спира да се държи като неин съпруг. Освобождава се от много от задълженията си и като баща, като затвори семейния дом в Сен-Клауд, а след това води доста безцелен живот, носещ се между Париж, Монте Карло и Германия, осеян със спорадични безплодни намеси в гръцките дела.

Той вижда Филип от време на време през училищните ваканции, но иначе го оставяше на грижите на семейството на Алис, Милфорд Хейвънс и Маунтбатънс, в Англия.

В рамките на 18 месеца от разпадането на семейството, сестрите на Филип бяха женени в германски княжества, така че изчезването на двамата им родители имаше много по-малко последици за тях, отколкото за осемгодишния им брат.

Първо, той живееше при баба си по майчина линия в двореца Кенсингтън, преди да се премести при чичо си, по-големия брат на Алис Джордж, маркизът на Милфорд Хейвън - чийто син Дейвид щеше да стане най-близкият приятел на Филип от детството (и по-късно кум).

През следващите осем години "чичо Джорджи" действаше като пазител на Филип, появявайки се в loco parentis по време на награждаване и спортни дни в училище. По време на някои училищни ваканции той осигури дом за Филип в имението Линден, на Темза между Уиндзор и Мейдънхед.

Филип е виждал майка си само няколко пъти през първите две години след като тя влиза в санаториум.

Там на Алис беше казано, че синът й ще отиде в интернат в Англия, а дъщеря й Сесили бърза да я успокои, че макар в началото да е притеснен от тази идея, Филип е "развълнуван" от перспективата.

В продължение на пет години, от лятото на 1932 г. до пролетта на 1937 г. - по това време тя до голяма степен е възстановила равновесието си - Филип изобщо не е виждал, нито чувал майка си. Но не беше в природата му да преувеличава ефекта от всичко това. "Просто трябваше да продължа", каза по-късно той пред един биограф.

"Вие го правите. Човек го прави."

И все пак отделянето от майка му на такъв критичен етап от възпитанието му несъмнено остави своя отпечатък.

Колкото и да харесва баба си, чичо си и леля си, но оценявайки домовете, които му осигуриха, те никога не биха могли да компенсират семейния дом, който беше загубил. Когато интервюиращият го попита на какъв език е говорил вкъщи като момче, неговата непосредствена и по-скоро кръстосана реплика беше: "Какво искаш да кажеш под "у дома"?"

Очевидният му начин да се справи е да прогони самоанализа и да остане весел и целенасочен. В отсъствието на собствения му баща, различни заместители помогнаха да се оформи все по-откровеният характер на младия принц.

Директорът на интерната беше весел духовник и непоколебим дисциплинар, който използваше бастун, за да наказва дневни престъпления, и пилен крикет прилеп за тези, които бяха хванати да се бият с възглавници след изключване на светлините.

Първият побой на Филип като ново момче го подтикна да попита съпругата на директора: "Харесвате ли г-н Тейлър?" Опитната г-жа Тейлър контрира експертно. - Ти, Филип ли? тя попита. - Не - отговори еднозначно момчето. "Аз не."

Но с течение на времето Филип харесва не само г-н Тейлър, но и всичко останало относно интерната, чийто строг режим по-късно той възхвалява в предисловие към историята на училището. Неговият по-плах и чувствителен син, принц Чарлз, който прекарва нещастно времето си там, може би не се е съгласил напълно с тази оценка. Той също така открива, че е невъзможно да сподели ентусиазма на баща си за Гордънстоун, още по-спартанско образователно заведение в Морей, където Филип отива на 13-годишна възраст.

Домакинът на Филип в Гордънстоун, Робърт Джу, също отговаряше за "изграждането на персонажи" в училището през ранните му години. По времето, когато принц Чарлз е изпратен там, Джу се е издигнал до директор. По-късно синът на Филип потръпва, когато си спомня за него като "отдалечен и строг персонаж, който се придържа към вярванията на основателя с убеждението на истински ученик".

Основателят на Гордънстоун беше Кърт Хан, ексцентричен еврейски емигрант от училище в Салем в Германия, където Филип прекара една година точно след възхода на Хитлер през 1933-34.

Хан, най-влиятелният наставник на принца по време на престоя му в Гордънстоун, насочи младите си обвинения срещу петкратното разпадане на цивилизацията - разпадането на годността, разпадането на инициативата и предприемчивостта, разпадането на грижите и уменията, упадък на самодисциплината и гниене на състраданието.

Хан и Гордънстоун осигуряват на принц Филип така необходимото чувство за стабилност след различните сътресения в детството му. Но по-късните му години там са засенчени от смъртта на сестра му Сесили и нейното семейство в самолетна катастрофа на път за Лондон за семейна сватба през 1937 година.

На Хан се падаше да съобщи новината на 16-годишния Филип, който никога нямаше да забрави "дълбокия шок", с който слушаше в кабинета на директора за случилото се. Може би по-издръжлив от повечето момчета поради различните други удари, които е претърпял преди това, той "не се срина", така че по-късно директорът му записа. "Неговата мъка беше мъжка."

Шест месеца по-късно Филип претърпя още по-голяма скръб, когато настойникът му Джорджи Милфорд Хейвън умира от рак на 45-годишна възраст. Неясна фигура в повечето разкази на семейство Маунтбатън, по отношение на чистата интелигентност и способности и чар, Джорджи беше забележителен като всеки от тях.

На 10-годишна възраст тоъ създава работилница в замъка на баща си, оборудвана със стругове, ковачница и леярна. Така че не беше изненада, че като млад морски офицер той ще продължи да проектира система от вентилатори, радиатори и термостати за климатизиране на своите помещения. Той дори е изработил устройство, управлявано от будилник, за приготвяне на ранния си сутрешен чай - 20 години преди подобно устройство да се появи на пазара.
Неговата забележителна изобретателност спомогна за увеличаването на начинаещия интерес на племенника му Филип към изобретения и дизайн, а когато Филип порасна, той също щеше да бъде завинаги в търсене на най-новите джаджи.

Мнозина, които познават Джорджи, уверено бяха предсказали блестяща кариера и че той, подобно на баща си, в крайна сметка ще успее да заеме позицията на Първи морски лорд. Но му липсваше обсебващата ревност и амбиция, които характеризираха по-ослепителния му по-малък брат Луис Маунтбатън, известен в семейството като "Дики", който след смъртта на Джорджи поема това, което остана от работата по отглеждането на племенника им.

По-късно Маунтбатън твърди, че вече е отбелязал Филип като "изключителен човек".

Нямайки собствен син, който да отнеме вниманието на Маунтбатън върху племенника му и въпреки че Филип от време на време се обуздаваше от често демонстративното поемане на родителската отговорност на чичо си, няма съмнение, че той е оказал важно влияние върху него. Именно Маунтбатън отклонява Филип от първоначалното му намерение да стане пилот и го насочва към кариера в Кралския флот.

Но най-важното от всичко е, че именно чичо му урежда принц Филип да забавлява принцеси Елизабет и Маргарет в навечерието на войната през 1939 г., по време на кралско посещение в Кралския военноморски колеж в Дартмут. По това време Филип беше кадет там.

Още тогава принцеса Елизабет се влюбва в красивия млад принц и никога не изглежда да е мислила да се омъжи за някой друг.

По това време тя е била само на 13 години и едва след няколко години, докато е в отпуск от активна служба и остава в Уиндзор за Коледа 1943 г., принц Филип, пет години по-възрастен от нея, за пръв път показва признаци на интерес.

Романсът започна сериозно скоро след края на войната. Предполага, че той й е предложил, докато е останал в Балморал през лятото на 1946 г.

Първоначално крал Джордж VI далеч не иска да даде съгласието си, не на последно място, тъй като няколко от най-близките му приятели яростно се противопоставиха на Филип. Те говорят мрачно за неговия "тевтонски щам" и подозираха, че чичо му Луис Маунтбатън, известен интригант, предлага да го използва като троянски кон, за да помогне на монархията да бъде по-съобразена със собствената му "доста розова" политическа перспектива.

Отдавна придворните гледаха на Маунтбатън като несъстоятелен поради приятелството му с лейбъристите като Том Дриберг - да не говорим за прословутата лява съпруга на Маунтбатън Едуина.

Но опасенията на краля относно бъдещия му зет имаха много повече общо с нежеланието му да разбие близката си семейна единица - "Нас четиримата", както ги наричаше - толкова скоро след войната, и да загуби любимата си най-голяма дъщеря в такъв ранна възраст.

За принц Филип, от друга страна, перспективата за брак с принцеса Елизабет най-накрая му предоставя шанса да си върне семейния живот, който е загубил на осем години.

Едно от по-благодарствените му благодарствени писма до кралица Елизабет, след като остана с Кралското семейство, дава трогателни свидетелства за това колко много се радва на "простото наслаждение от семейните удоволствия и забавления и чувството, че съм добре дошъл да ги споделя".

Лишен от тези "прости удоволствия" на толкова млада възраст, той разбираемо искаше да създаде свое семейство.

Отглеждането му на това семейство - Кралското семейство - е успоредно с подкрепата му за кралицата и модернизиращото влияние върху монархията като най-важното му наследство.

 

 

 


29
Още от САЩ
Използва ли ЦРУ социалните мрежи, за да изгради позитивен образ?
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
15
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Не е без интересен животът му, но кой по дяволите използва Гоогле транслейшън?! Та поне да бяхте съгласува ли времената! Така изглежда, че авторът е бил свидетел на ранното му детство. А извинете, ама доколкото знам Лили Иванова не работи за днес.бг.
Сериозно, нямате ли главен редактор? Или вие просто си пускате всичко ей така, без дори да го четете?
14
1
 
1
 
! Отговори
анонимен преди 3 седмици
А докога к тази бутафория - монархията? Да не би да има някакъв смисъл в днешни времена, освен чисто исторически? При нас и президент не трябва да има, защото нямал никаква власт, а само представителна. Бил главнокомандващ при войни - ами нима военен щаб не е по-компетентен, ако не дай боже, има нужда.
13
3
 
5
 
! Отговори
Наблюдател преди 3 седмици
Защо се излъчва погребението му по националната телевизия? Нямаме нищо общо с тях, освен, че той е бил военнослужещ в британската армия когато за бомбардирали и разрушили София.
Аз живея в Америка и не ми пука, ама не е редно. Може би зашото много българи гледат английски футбол и берат ягоди там?
12
1
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
И на редактора - слаб 2
Но и на преводача направо - единица.
11
1
 
20
 
! Отговори
Bing преди 3 седмици
Браво на Google Translate! А на редактора - кръгла двойка :)
10
2
 
15
 
! Отговори
Бил Цикънбърк преди 3 седмици
Гъгъл транслейтър не е за всеки.
аФтурчето учи чужди езици бре
9
1
 
17
 
! Отговори
Ужас! преди 3 седмици
Безумен превод! Наистина! И кой разказва сякаш е пряк свидетел на всички тези събития.
8
2
 
14
 
! Отговори
inniskilling преди 3 седмици
Въздързхам се от коментари в този сайт, който посещавам често от чиста носталгия, но това надминава всичко. Преводът е много лош, използуването на миналите времена е абсурдно, познаването на фактите липсва изобщо. Нели, най-любезно бих Ви помолил да не се занимавате с исторически статии, и въобще с публикации, по-дълги от 10 реда. Вижте там нещо ново за Ким Кардашян и опуления и бивш съпруг...
7
1
 
11
 
! Отговори
123 преди 3 седмици
По *** текст не бях чела. Излагате се. Няма ли редактор да види колко е безумен преводът!?
6
2
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Макрон вече е хвърлил око на Кралицата.
5
1
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
Най- ужасният превод на света....

Оранжева щайга вместо щайга от портокали

Полет със великобританския кораб и т.н...
4
1
 
24
 
! Отговори
Ди преди 3 седмици
Гугъл превод на гръцка статия. Само един пример - Оранжевата щайга е щайга от цитрусови плодове. Ако бях на мястото на редактора, щях да си подеам оставката и никога повече нямаше да се докосвам до химикал/ клавиатура.
3
1
 
15
 
! Отговори
език преди 3 седмици
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни.
2
1
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
гугъл преводач е зялата статия. без корекции после.
1
9
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 седмици
чукането на малки деца се водия семейно забавление явно сред тоя нацист и приятелчетата му като джими савил.